Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
гр. София, 02.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ
НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
при секретар Ил. РАНГЕЛОВА
в присъствието на прокурора ЛЮБЕНОВ
изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 831/2019 година.
Касационното производство е образувано по жалба на подс. Г. П. П., подадена чрез защитника му адв.Ч. и по жалба на подс. М. Д. Д., депозирана чрез защитника му адв.К. срещу въззивно решение № 14 от 27.05.2019г., постановено по ВНОХД № 457/2018г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд.
В жалбата на подс.П. се посочват и трите касационни основания по чл.348, ал.1,т.1, т.2 и т.3 НПК. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се мотивира с направения доказателствен анализ от страна на апелативния съд в разрез с разпоредбите на чл.313 НПК. Твърди се, че не са изложени мотиви от въззивната инстанция по наведените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения от първия съд и е нарушено правото на подсъдимия на защита. Оплакванията се конкретизират с неяснота на повдигнатото обвинение по отношение на време, място и начин на осъществяване на престъплението още в обвинителния акт, което е рефлектирало и върху съдебните актове. Относно визираното оплакване за явна несправедливост се посочва, че при индивидуализирането на наказанието е следвало по-категорично да се отчетат смекчаващите вината обстоятелства. Иска се от касационната инстанция да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане с указания да се върне на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт, алтернативно да се намали наказанието, наложено на подс.П. на основание чл.55 НК, предвид дългия срок на наказателното производство.
В жалбата на подс.Д. се развиват касационните основания по чл.348, ал.1,т.2 и 3 НПК. Оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение се подкрепя с твърдението, че към въззивния съдебен акт не са изложени мотиви. Развиването на тезата преминава в твърдения за необоснованост на съдебния акт и по двата пункта на обвинението срещу подс.Д.- по чл.321, ал.6 НК и по чл.354а НК. Посочва се, че изводите на въззивния съд се базират на негодни доказателствени средства. В подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наказанието не се навеждат доводи. Иска се от касационната инстанция да отмени решението на въззивния съд и да върне делото за ново разглеждане на друг състав на апелативната инстанция или да измени решението, като намали наложеното на подс.Д. наказание.
В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитата на подс. П., в лицето на адв.Ч., заявява, че поддържа жалбата с наведените в нея доводи и направени искания.
Подс.П. се солидаризира със становището на защитника си.
Защитникът на подс. Д. – адв.К., също поддържа възраженията, които е направила в касационната жалба.
Подс.Д. в своя защита заявява, че се присъединява към доводите на защитника си.
Представителят на Върховна касационна прокуратура намира касационните жалби за неоснователни. Не споделя аргументите на защитниците на подсъдимите за допуснати съществени процесуални нарушения, нито за несправедливост на наложените наказания. Подчертава, че въззивният съдебен акт не страда от пороци, които водят до отмяната му. Фактите са коректно изяснени, въз основа на правилен прочит на доказателствата, поради което и законът е приложен правилно. Счита, че решението на въззивния съд следва да се остави в сила.
С последната си дума пред касационния съд подсъдимите молят да се отмени решението на въззивната инстанция и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда №37 от 14.09.2018г., постановена по НОХД № 2475/2016г., Специализираният наказателен съд е признал подс. Г. П. П. и подс. М. Д. Д. за виновни в това, че на неустановена дата през месец юли 2014г., в [населено място], са се сговорили да вършат в [населено място] престъпления по чл.354а НК, чрез които се цели набавяне на имотна облага, за които се предвижда наказание „лишаване от свобода” повече от 3 години, поради което и на основание чл.321, ал.6 НК, вр. чл.54 НК са им определени наказания: на подс.П. – 4 години „лишаване от свобода”, а на подс.Д. – 2 години „лишаване от свобода“. Със същата присъда подс.П. е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл.321, ал.3, вр. ал.1 НК, а подс. Д. – по чл.321, ал.3, вр. ал.2 НК.
По отношение на подс.П.: приспаднато е времето на предварително задържане; определен му е първоначалният режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”; на основание чл.68 НК е приведено в изпълнение отложено наказание от 3 години „лишаване от свобода”, постановено по НОХД № 372/2011г. на ОС София.
Със същата присъда подс.Д. е признат за виновен и за това, че на 24.10.2015г. в [населено място], без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество с цел разпространение – 13 дози марихуана, общо 5,5 грама, на стойност 33 лв., поради което и на основание чл.354а, ал.1, вр. чл.55 НК му е определено наказание от 3 месеца „лишаване от свобода”.
Двете наказания, наложени на подс.Д. са кумулирани, като му е определено да изтърпи най-тежкото, а именно 2 години „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим. Приспаднато е времето на предварителното задържане на подсъдимия.
Подс.М. Д. Н. е признат за невиновен и изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.321, ал.3, вр. ал.2 НК.
По повод постъпил протест от представителя на прокуратурата, касаещ оправдателната част на присъдата, както и на жалби от името на подс.П. и Д. е било образувано въззивно производство пред АСпНС. С решение №14 от 27.05.2019г. по ВНОХД № 457/2018г. атакуваната присъдата е била потвърдена.
Върховният касационен съд намира жалбите на подс.П. и подс. Д. за неоснователни.
Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК:
Общото оплакване в касационните жалби и на двамата подсъдими е за липса на мотиви към въззивното решение, с което не е отговорено на направените възражения на защитата. Касационната инстанция не намира същото за основателно.
С нужната пълнота контролираната инстанция е изложила точни и правно издържани аргументи както относно фактическата обстановка, така и досежно доказателствата, които я подкрепят. Осъществено е подробно обсъждане на правната специфика на случая, довела до оправдаването на подсъдимите по първоначалното обвинение по чл.321, ал.3 НК и осъждането на подс.П. и подс.Д. за деяние по чл.321, ал.6 НК. Общото оплакване за липса на мотиви не позволява на касационната инстанция с нужната пълнота да извърши проверка на същото. Изложените впоследствие аргументи в жалбата на подс.Д. по своята същност са възражения за необоснованост на съдебния акт, което не е касационно основание, по което настоящата инстанция да се произнесе. Оплакванията на подсъдимия могат да се разгледат единствено като възражения относно аналитичната дейност на съда, която следва да се осъществи при спазване на законовите изисквания за обективност, всеобхватност и безпристрастност. В светлината на тези правомощия на касационния съд следва да се направи изводът, че втората инстанция е осъществила пространна проверка на първоинстанционния съдебен акт, направила е собствен анализ на всички събрани доказателства, както изисква законът, и е изложила мотиви досежно наведените възражения на защитата. Изводите на въззивния съд не се основават на слухове и непроверена информация, както се твърди в жалбата на подс.Д., а на базата на адекватно и точно обсъждане на събраните в съответствие с процесуалния закон доказателства. Противоречията в гласните такива (показанията на св.П., св.М., св.Р., св.А., св.Х., св.В., св.Т., св.И., , св.Ц.П., св.Д., св.Е., , св.И., св.Н. и св.В. и обясненията на подсъдимите Д., П. и Н.) са изяснени, като са съпоставяни депозираните пред съда показания/обяснения и тези, дадени на досъдебното производство.
Възражението, направено от защитата на подс.Д., за липса на конкретика в показанията на част от свидетелите поради данните за тяхна наркозависимост, не може да се сподели. Действително въззивният съд е отчел това, че за част от свидетелите има данни, че са употребявали наркотични вещества, но посоченото обстоятелство само по себе си не изключва възможността те да възприемат правдиво фактите, да дават адекватни показания и да имат реална представа за случващото се. При липсата на категорични доказателства в обратната насока, твърдения за липса на свидетелска годност са безпочвени. Именно относно показанията на тези свидетели въззивният съд е изложил обосновани и подробни мотиви, с които е подложил на много внимателна преценка заявеното от тях и не е пренебрегнал факта на употребата на наркотични вещества при формирането на крайните си изводи за обективността на показанията им.
Представени са мотиви и досежно всички писмени доказателства и ВДС, резултат от експлоатиране на СРС, тяхното кредитиране и значимостта им за изясняване на основния предмет на доказване. В тази връзка, оплакването на подсъдимия Д. за постановяване на решението въз основа на слухове, предположения и мълви, е неоснователно.
Относно довода в жалбата на подс.Д. за формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд на базата на негодно писмено доказателство – протокола за оглед, касационната инстанция намира следното: Оплакването е правено от защитата и пред предходните инстанции, като законосъобразно е преценено, че липсата на посочен в протокола за оглед на местопроизшествие начален час може да се определи като процесуален пропуск, но не и да се окачестви като съществено процесуално нарушение, водещо на дискредитиране на писменото доказателствено средство до степен да не може да се черпи от него адекватна и обективна информация за следственото действие и последиците от него. Не се споделя твърдението в касационната жалба, че липсата на посочен начален час води до невъзможност да установи кога е започнало действието – преди или след съставяне на протокола.
Подобни възражения биха могли да се разгледат в светлината на доводи относно изпълнени процесуални изисквания при провеждане на следственото действие и наличието им още в неговото начало. Касационната инстанция не констатира пропуски или пороци, които да поставят под съмнение спазване на законовите изисквания при осъществяване на огледа на местопроизшествието В тази връзка са категоричните показания на св. В., полицейски служител, участвал в акцията по задържане на подс.Д.. Свидетелят отбелязва, че след като е приключило претърсването в жилището на подсъдимия, той е направил обход на пространството зад блок 51 и в участъка под терасата на подсъдимия е видял полиетиленов плик, в който е имало топчета, увити в домакинско алуминиево фолио. Уведомил е колегите си, запазил е мястото и е изчакал пристигането на разследващия орган. Едва след това, в присъствието на поемни лица, е започнал огледа. От тези показания може да се направи и заключението, че въпреки липсата на точно посочен начален час на огледа, то същият е започнал при спазване на изискванията на процесуалния закон.
Не на последно място следва да се отбележи, че съдебните инстанции са съпоставили резултатите от следственото действие (намирането и изземването на инкриминираното количество наркотично вещество от района на зад блоковото пространство на [жилищен адрес] в[жк]в [населено място]) със свидетелските показания на св.В., обясненията на подс.Д., резултатите от ДНК експертизата.
Правно защитим е крайният извод, че аргументите на въззивната инстанция относно съпричастността на подсъдимия Д. към престъпните деяния, за които е ангажирана наказателната му отговорност, почиват на надлежно събрани доказателства, като редом с това са обсъдени с нужната пълнота възраженията на защитата, съобразно стандартите по чл.339 НПК.
Досежно възражението на подс.П. за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд, рефлектиращо върху правото му на защита, изразяващо се във възприемане на фактическа обстановка, лишена от конкретика досежно време, място и начин на извършване на деянието по чл.321 НПК още в обвинителния акт, може да се отбележи следното: Посоченото оплакване е било на вниманието и на първоинстанционния съд при започване на съдебното производство по делото. Свързано е с присъединяване на адв.Ч. като защитник на подс.П. към искането на адв.С. за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на именно на тези процесуални нарушения. С оглед на обстоятелството, че касационната инстанция има за предмет на проверка единствено въззивното решение, то не подлежат на оценка констатациите на първия съд, още повече когато се касае до пропуски в обвинителния акт. Може единствено да се обсъждат направените възражения в светлината на твърдения за ограничаване правата на подсъдимия П., респективно правото му на защита, като резултат от допуснато съществено процесуално нарушение от въззивната инстанция. Подобен извод не би могъл да се направи от настоящия съдебен състав. Въззивният съд с нужна пълнота и прецизност е изложил факти в необходимия обем и при осъществена законосъобразна доказателствена дейност, които покриват фактическия състав на престъплението по чл.321, ал.6 НК и установяват участието на подс.П. и на подс.Д. в него. Правният анализ на апелативния съд включва категорични изводи за съпричастността на двамата подсъдимия към това престъпление и аргументите почиват на правдива оценка на доказателствената съвкупност. Обективните признаци на деянието са обстойно анализирани от апелативната инстанция, като изрично е посочено, въз основа на какво се фиксира инкриминирания период (визирани са показанията на св.Х., св.М., св.Е., както и кредитираните обяснения на подс.Д.), защо престъпната деятелност на подс.Н. е извън същия, което е довело и до оправдаването му. Въз основата на законосъобразно направена аналитична оценка на доказателствата са мотивирани и изводите на въззивния съд за начина, по който се е стигнало до сговарянето между подс.П. и подс.Д. да разпространяват наркотични вещества, населените места, в рамките на които ще действат, координацията между тях, начина на продажба на наркотиците, отчитането на паричните суми, в някои случаи и използването на заплахи за събиране на неплатени суми от продажбата им. Предвид изложеното, правилно е ангажирана наказателната отговорност на подс.П. и на подс.Д. за извършено престъпление по чл.321, ал.6 НК, респективно до оправдаването им по първоначалното обвинение по чл.321, ал.3, вр. ал.1 НК.
Може да се обобщи, че въз основа на безпротиворечиво изяснена фактическа обстановка материалният закон е приложен правилно. Въззивната инстанция законосъобразно е потвърдила присъдата на първоинстанционния съд и е възприела променената правна квалификация на деянието с приложен закон за по-леко наказуемо престъпление. С достатъчна убедителност са защитени изводите, че в конкретния случай наказателната отговорност на двамата подсъдими трябва да се реализира съобразно разпоредбата на чл.321, ал.6 НК, тъй като не се доказва сформирането и функционирането на организирана престъпна група, отговаряща на критериите по чл.93,т.20 НК, но е налице сговаряне между подс.П. и подс.Д. за извършване на престъпления в страната, за които се предвижда наказание „лишаване от свобода” за повече от три години (санкцията за деяние по чл.354а, ал.1 пр.4 НК предвижда наказание „лишаване от свобода” от 2 до 8 години) и чрез които се цели набавянето на имотна облага. Въззивният съд правилно е разграничил съвместната престъпна дейност по чл.321, ал.6 НК от обикновеното съучастие, като е акцентирал на предварителното съгласуване на волите на подсъдимите да извършване на най-малко две престъпления, носещи спецификата на посочената разпоредба, както и наличието на специална цел.
Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК:
Алтернативно направените оплаквания и в двете жалби на подсъдимите за явна несправедливост на наложените им наказания също са неоснователни. Въззивната инстанция законосъобразно е констатирала, че са съобразени всички установени по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс.Д. и подс.П. обстоятелства. Индивидуализацията на наказанието за деянието по чл.321, ал.6 НК и за престъплението по чл.354а НК, касаещо подс.Д., е осъществена при спазване изискванията за законосъобразност и справедливост, като същите съответстват на степента на обществена опасност на деянията и на подсъдимите и по-голяма снизходителност не би следвало да се очаква.
Доводите на защитата на подс.П., че определеното му наказание не съответства на неговата лична обществена опасност, не се сподели от касационния съдебен състав. Редом със смекчаващите вината обстоятелства въззивният съд не е пренебрегнал и отегчаващите такива – обремененото съдебно минало на подс.П., предходното му осъждане, което е за същото престъпление, ръководната му роля в престъпната дейност, доказателствата за отправените заплахи при събиране на паричните суми от продажба на наркотичните вещества. Съпоставката със смекчаващите вината обстоятелства е довела въззивния съд до заключение, че наказанието правилно е индивидуализирано при превес на отегчаващите такива. Посочените факти не могат да оправдаят твърдението, че несправедливост по отношение на подс.П. е допусната и след като наказанието му не е редуцирано по реда на чл.55 НК, тъй като нито са изключителни, нито многобройни смекчаващите вината обстоятелства. Изминалото време от деянието (от 2014г.) и продължителността на процеса не се оценят в конкретния случай като предпоставка за приложение на чл.55 НК. За да се приеме този факт като изключително смекчаващо вината обстоятелство трябва да се анализират и други предпоставки като фактическа и правна сложност, обем на осъществени следствени действия, процесуална ритмичност. По настоящото дело не се констатира необосновано забавяне на съдопроизводствените дейност, а и отдалечеността на деянието не е във времеви диапазон позволяващ бонификация на подсъдимия с редукция на наказанието по чл.55 НК, което да компенсира продължителността на производството.
В жалбата на подс.Д. не се ангажират аргументи с подкрепа на декларативно посоченото касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Това лишава касационния съд от възможността да направи детайлна преценка на оплакването, като единствено може да се отбележи, че и по отношение на подс.Д. са спазени законовите изисквания за правилно и законосъобразно индивидуализиране на наказанието и по двата пункта на обвинението спрямо него.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените в жалбите на подс.П. и подс.Д. касационни основания и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 14 от 27.05.2019г. по ВНОХД № 457/2018г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.