Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 875
София, 09.11. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи ноември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 757 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. В. К. срещу въззивно решение № 149 от 11.05.2012 г. по гр.д. № 601 /2004 г. на Великотърновския апелативен съд, г.о., с което е отменено решение от 14.11.2003 г. и решение от 22.10.2004 г., постановени по гр.д. № 1426 /2003 г. на Русенския окръжен съд, с които са отхвърлени искове на [фирма], [населено място] срещу жалбоподателя с правно основание чл.108 ЗС и чл.73 ЗС и е уважен предявеният от жалбоподателя срещу [фирма] иск за прогласяване на нищожност на нотариален акт и вместо това е постановено друго, с което 1) на основание чл.108 и чл.109 ЗС е осъден Е. В. К. да отстъпи собствеността и да предаде на [фирма] владението на 85 кв.м. от магазинно помещение в [населено място], на [улица], секция А и Б и да премахне направени заграждения от алуминиева дограма в същия магазин, отделящи посочената площ от 85 кв.м.; 2) Е. В. К. е осъден да заплати на [фирма] сумата 15 000 лева – обезщетение за лишаване от ползите за процесните 85 кв.м. за периода от 12.09 до 12.12.2002 г.; 3) е отхвърлен предявеният от Е. В. К. срещу [фирма] иск за прогласяване на нищожност на нотариален акт № 154 /1999 г..
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна [фирма] оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение, исковете са оценяеми и цената на всеки от тях не е по-ниска от 5 000 лева.
Производството в първата и във въззивната инстанция е проведено по реда на ГПК от 1952 г. (отм.).
Доколкото, за да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна, че : (стр.8 от мотивите му) процесните 85 кв.м. от магазин попадат в сграда за изграждането на която през 1981 г. е образувана ж.с.к. „Р. комуна”, която и към настоящият момент не прекратена като правен субект; праводателят на [фирма] – ДФ „Горивни и строителни материали” ДФ, по-късно Е. и ЕАД, е бил член – кооператор в ж.с.к. по право по смисъла на чл.10,ал.2 ЗЖСК; (въззивният съд не е изложил свой правен извод дали ищецът е собственик на магазина или собственик е ж.с.к.); ответникът упражнява фактическа власт върху процесния обект без правно основание; така въззивният съд е приел, че от изложеното следва основателността на предявения иск по чл.108 и чл.109 ЗС; което е обусловило и основателността на иска за обезщетение.
И. от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, уточнен от съда по реда на т.2 от ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС: легитимирани ли са член-кооператорите преди прекратяването на ж.с.к. да защитават правата си срещу трети лица с искове по чл.108 и чл.109 ЗС, вместо чрез прекия иск по чл.38а ЗЖСК, е обусловил изхода от първия иск, както и от втория и е разрешен в противоречие с посоченото от жалбоподателя решение № 774 /10.02.2011 г. по гр.д. № 643 /2009 г., ІV г.о. на ВКС, постановено по реда н чл.290 ГПК, с което в отговор на повдигнат правен въпрос са съпоставени фактическите състави на иска по чл.108 ЗС (на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик) и на иска по чл.38а ЗЖСК (на член-кооператора в ж.с.к. за разпределения му от ж.с.к. имот срещу всяко трето лице, което държи този имот на ж.с.к.), както и в противоречие с посочените : решение № 184 /01.03.2010 г. по гр.д. № 65 /2009 г., І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, решение № 424 /13.02.2011 г. по гр.д. № 964 /2009 г., І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, доколкото с тях са разгледани предназначението и фактическият състав на иска по чл.38а. ЗЖСК (владелчески иск на член-кооператорите в ж.с.к. за защита на владението върху обекти на ж.с.к., предоставени на член-кооператорите, когато то е нарушено или отнето от трети лица).
Доколкото въззивният съд, както и първоинстанционният, са разгледали първия иск без ищецът да е посочил границите на реалната част от магазина, за която се търси защита и не са индивидуализирали реалната част в решенията си чрез посочени граници, то по отношение на първия иск е обуславящ и изведеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, уточнен от съда по реда на т.2 от ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС : дали е редовна искова молба за защита на реална част от недвижим имот, на която са посочени местонахождение (имотът, от която е частта) и площ, но не са посочени граници, който е разрешен в противоречие с посочените : решение № 253 /18.05.2010 г. по гр.д. № 1114 /2009 г., ІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и решение № 165 /09.04.2012 г. по гр.д. № 553 /2011 г., І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, с които е прието, че когато обектът на спорното право е недвижим имот, той се индивидуализира от ищеца в исковата молба чрез посочване на местонахождение, граници, градоустройствен статут, площ и че съдът, включително и въззивният, съгласно приетото в т.4 от ТР № 1 /17.07.2001 г., което не е загубило силата си и при новия ГПК, когато констатира нередовности, следва да укаже на ищеца да ги отстрани.
Противоречията на разрешенията на въззивния съд с разрешенията в решенията на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, представляват основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване в съответната част на въззивното решение.
Жалбоподателят следва да заплати държавна такса за разглеждането на касационната му жалба в частта, в която е допуснато касационно обжалване – в размер на 167.49 лева по първия иск (0.5 на сто върху данъчната оценка на реалната част от 85 кв.м., която за целия магазин с площ 376.62 кв.м. е в размер на 148 419.50 лева (л.22) и 300 лева по втория иск (2 на сто от цената му).
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 149 от 11.05.2012 г. по гр.д. № 601 /2004 г. на Великотърновския апелативен съд, г.о., в частта му, с която съдът е уважил искове на [фирма] срещу Е. В. К. за предаване на владението на 85 кв.м. от магазинно помещение в [населено място], на [улица], секция А и Б и за премахване на направени заграждения от алуминиева дограма в същия магазин, отделящи посочената площ от 85 кв.м. и за заплащане на сумата 15 000 лева – обезщетение за лишаване от ползите за процесните 85 кв.м. за периода от 12.09 до 12.12.2002 г.
Указва и дава възможност на Е. В. К. в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в допуснатата част в размер на 467.49 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2