4
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по ч.гр.д.№ 1897 от 2013 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
гр.София, 25. 03. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д. № 1897 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Б. А., М. Т. Б., П. Б. К., С. Н. Б., И. А. Б. и Н. А. Б. срещу определение № 742 от 25.10.2012 г. по ч.гр.д.№ 865 от 2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 374 от 10.07.2012 г. на Пещерския районен съд за прекратяване на гр.д..№ 646 от 2011 г., образувано по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ поради недопустимост на този иск.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли той да бъде отменен.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Твърди се, че обжалваното определение противоречи на задължителната практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, определение № 398 от 26.11.2008 г. по ч.гр.д.№ 1788 от 2008 г. на ВКС, П. г.о., решение № 252 от 25.10.2011 г. по гр.д.№ 266 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 89 от 05.05.2011 г. по гр.д.№ 750 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о./ по въпроса допустим ли е иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, ако основанието на ПК за отказ да възстанови правото на собственост върху земеделската земя е наличието на спор за материално право за тази земя.
В писмен отговор от 15.02.2013 г. ответникът по частната жалба Д. Г. А. оспорва същата.
Останалите ответници по частната жалба И. Р. К., Д. С. И.-К., И. И. К., Д. И. Б., М. Н. Б., Е. И. Б., Б. В. К. и С. Б. К. не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия счита следното: Частната жалба е подадена от легитимирани страни /ищци по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК. Тъй като се касае за обжалване на определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд за прекратяване на делото, съгласно чл.274, ал.3 от ГПК това определение може да се допусне до касационно обжалване, само ако са налице някои от основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 от ГПК.
Настоящият състав на ВКС счита, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр.д.№ 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно това Тълкувателно решение, искът с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е допустим /респективно ищците по него имат правен интерес от предявяването на такъв иск/, когато по отношение на ищците е налице висящо административно производство по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ или има възможност да бъде образувано такова, както и при окончателно решение на ОСЗ /ПК/ в полза на ищците за възстановяване на имота в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл.10б от ЗСПЗЗ. Обратно, недопустим е този иск, ако по заявлението на ищците има влязъл в сила отказ на ОСЗ /ПК/ за възстановяване на собствеността поради това, че наследодателят на ищеца не е бил собственик на имота към момента на неговото обобществяване. Не е налице такъв отказ обаче, ако с решението си ОСЗ /ПК/ е отказала право на възстановяване, но е признало право на обезщетение по чл.10б от ЗСПЗЗ или когато формално е отказала възстановяване поради наличие на спор за материално право или когато е спряла административното производство до разрешаването на спора за материално право. В този смисъл са решение № 390 от 23.12.2010 г. по гр.д.№ 546 от 2010 г. на ВКС Второ г.о., решение № 105 от 27.05.2011 г. по гр.д.№ 1468 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК.
В конкретния случай за описания в исковата молба и претендиран от ищците имот /ливада от 8 дка в м.”Д. д.” в землището на [населено място] при съседи: от север- ливада на К., от юг- ливада на К., от изток- ливада на Т. и от запад- братя К. и пътя за Д. д./ има подадени заявления за възстановяване на собствеността от ищците като наследници на И. Д. Б. и П. А. Б.- със заявление вх.№ 446 от 04.02.2012 г. за наследниците на И. Д. Б. под № 14 е заявена ливада с площ от 2,3 дка в тази местност, със заявление вх.№ 2239 от 2000 г. на наследниците на И. Д. Б. под № 1 е заявена ливада от 1,700 дка в същата местност, със заявление вх.57 от 03.01.1992 г. за наследниците на П. А. Б. под № 10 е заявена ливада от 3,500 дка в същата местност, а със заявление № 2238 от 2000 г. на наследниците на П. А. Б. е заявена ливада от 0,500 дка в същата местност. Тоест, заявени са за възстановяване общо 8 дка в м.”Д. д.”, колкото се претендират и в исковата молба. Производството по възстановяване на собствеността върху тези земеделски имоти все още не е приключило, тъй като постановените от ПК- [населено място] четири решения /решение № 57 от 28.11.1992 г., решение № 2238 от 05.06.2000 г., решение № 446 от 16.04.1993 г. и решение 2239 от 05.06.2000 г./ не са за отказ по същество, а за отказ за произнасяне поради наличието на спор за материално право за имота между ищците и ответниците като наследници на Б. В. К.. Този спор обуславя само спирането на административното производство пред поземлената комисия, но не е основание за приключването на това административно производство с отказ по същество. Тоест, с горепосочените решения ПК- [населено място] не са приключили административните производства по заявленията на наследниците на Б. Б., П. Б. и И. Б., а само са спрени тези производства до разрешаването на възникналия спор за материално право. Поради това и с оглед приетото в т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. следва да се приеме, че предявеният от наследниците на Б. Б., П. Б. и И. Б. срещу наследниците на Б. В. К. иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е допустим.
Поради гореизложеното определението на въззивния съд за потвърждаване определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото, както и самото определение на първоинстанционния съд, са неправилни и като такива следва да бъдат отменени.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно разглеждане частната жалба на М. Б. А., М. Т. Б., П. Б. К., С. Н. Б., И. А. Б. и Н. А. Б. срещу определение № 742 от 25.10.2012 г. по ч.гр.д.№ 865 от 2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 742 от 25.10.2012 г. по ч.гр.д.№ 865 от 2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд и потвърденото с него определение № 374 от 10.07.2012 г. на Пещерския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 646 от 2011 г.поради недопустимост на иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Пещера по-нататъшно разглеждане на спора и постановяване на решение по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.