Определение №187 от 25.3.2013 по ч.пр. дело №1956/1956 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 187

гр.София, 25.03.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1956/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. К. П. срещу определение на Софийски градски съд № 18810/ 15.11.2012 г. по ч.гр.д.№ 12763/ 2012 г., с което е потвърдено определение на Софийски районен съд по гр.д.№ 15291/ 2012 г. и по този начин е прекратено производството по предявената срещу Г. Я. М. молба по чл.127 ал.2 от СК по спор за родителски права по отношение на детето М. Г. М.. Съдът е приел, че настоящият адрес на детето към момента на подаване на молбата е в [населено място] и че местно компетентен да разгледа молбата е съдът в този град, комуто делото е препратено по подсъдност.
Жалбоподателката повдига като основание за допускане на обжалването процесуалноправният въпрос към кой момент се преценява пребиваването на детето, за да се определи местно компетентният да разгледа молба по чл.127 ал.2 от СК съд. Счита, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. По същество поддържа, че фактическото пребиваване на детето към датата на подаване на молбата е в [населено място], поради което делото е подсъдно именно на съда в този град. Моли за допускане на обжалваното определение до касационен контрол и за отмяната му.
Ответната по частната жалба страна – Г. Я. М. – я оспорва по същество, без да взема изрично становище по наличието на основания за допускане на касационен контрол.
Съдът намира частната жалба за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Поставеният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос обуславя въззивното определение. Не се установяват твърденията й той да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Определение № 731/ 05.11.2012 г. по гр.д.№ 515/ 2012 г. на ІІІ г.о. не формира такава практика, тъй като с него не е допуснато касационно обжалване и по този начин е влязъл в сила актът, който е бил обжалван пред ВКС, а не е дадено обвързващо съдилищата тълкуване по конкретен правен въпрос. Що се касае до определение № 570/ 07.10.2009 г. по ч.гр.д.№ 535/ 2009 г. на ІV г.о. на ВКС, то обективира задължителна практика, но не разрешава формулираното от жалбоподателката питане. Това определение дава отговор на въпроса кой съд е местно компетентен да се произнесе по молба на институция, в която е настанено дете, а не по спор между родители за упражняване на правата по отношение на детето.
Независимо от изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради което обжалването следва да бъде допуснато.
По същество обжалваното определение, с което се разрешава въпроса за местно компетентния да разгледа спора съд, е законосъобразно.
Страните по делото са съжителствали съвместно без брак, по време на съжителството им е родено детето М., с установен произход. Детето и родителите са живели в [населено място], но повече от година преди образуване на делото, майката е напуснала общото жилище и се е преместила в [населено място]. Тя е взела детето при себе си през месец юни 2012 г., след което е подала молба за предоставяне на упражняването на родителски права пред районния съд в [населено място]. Бащата е повдигнал същия спор пред съда в Ч. и е направил адресна регистрация на детето в този град. Впоследствие майката е заявила като настоящ адрес на детето адресът, на който пребивава в [населено място]. При тази фактическа обстановка стои въпросът кой е местно компетентния съд да разреши спора за упражняването на родителските права.
Разпоредбата на чл.127 СК постановява, че това е съдът по настоящия адрес на детето, без в кодекса да има дефиниция какво се разбира под настоящ адрес. Субсидиарно приложение следва да намери определението по пар.1 т.15 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, според което настоящ адрес на дете е адресът, на който то пребивава. Следователно формалният акт на адресна регистрация не е от значение, той може да съвпада с пребиваването на детето, но може да е извършен едностранно от който и да е от родителите, без фактически детето да е променило обичайното си местопребиваване. При спор за местна съдебна компетентност се преценява къде е било фактическото пребиваване на детето, а това е мястото, където е неговата обичайна среда на живот. Временното отсъствие на детето от това място не означава смяна на пребиваването му, нито отвеждането на детето от обичайното му местопребиваване от единия родител без съгласието на другия, може да обоснове компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото, където детето е отведено.
По делото е установено, че до юни 2012 г. детето М. е живяло в [населено място]. Там е посещавало детско заведение, там е личният му лекар, там е била семейната му среда, т.е. там е обичайното му местопребиваване. Майката е напуснала [населено място] през 2011 г. и се е установила в [населено място], а детето, по съгласие между родителите, е останало да живее с баща си в [населено място]. През месец юни 2012 г. детето е отведено от майката в [населено място], без между нея и бащата да е имало съгласие за промяна на обичайното му местопребиваване. Това недобросъвестно поведение не може да обоснове местна компетентност на съда в [населено място] по молбата, подадена от майката през месец юли 2012 г. за предоставяне на упражняването на родителските права.
В същия смисъл е определението, постановено от въззивния съд, но неправилно този съд (потвърждавайки първоинстанционният акт), е постановил след изпращане на делото по подсъдност, то да се приложи към делото, образувано пред съда в [населено място]. Този въпрос не е в компетентност на съда, прекратил производството пред себе си. Правилото е, че към образуваното по – рано дело се прилага образуваното впоследствие, а не обратно. В случая няма данни кога е образувано делото пред съда в [населено място], така че след като този съд приеме настоящето дело, той сам ще извърши преценка допустимо ли е производството, евентуално – кое от делата е първоначално заведено, за да приложи към него последващото.
По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски градски съд № 18810/ 15.11.2012 г. по ч.гр.д.№ 12763/ 2012 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски градски съд № 18810/ 15.11.2012 г. по ч.гр.д.№ 12763/ 2012 г. в частта му, в която е прекратено пред Софийски районен съд производството по предявената от И. К. П. срещу Г. Я. М. молба по чл.127 ал.2 от СК по спор за родителски права по отношение на детето М. Г. М. и делото е изпратено по подсъдност на районния съд в [населено място].
ОТМЕНЯ определение на Софийски градски съд № 18810/ 15.11.2012 г. по ч.гр.д.№ 12763/ 2012 г. в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top