О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1291
София 30.11.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 365/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. П. Д. и Т. Х. П., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат П. В., срещу въззивно решение № 154 от 07.12.2011 г. по гр. дело № 1765/2011 г. на Бургаския окръжен съд в частите, с които е потвърдено решение №686 от 18.07.2011 г. по гр. дело №4652/2009 год. на Бургаския районен съд за осъждането им да платят на д. чрез м.на ф., представляван от О. у. на о. Б., сумата 28 644 лв, представляваща обезщетение на основание чл.59 ЗЗД за лишаване от право на ползване на недвижим имот, представляващ хотел „К.“ в к.к.“С. б. – з.“ за периода от 18.05.2004 г. до 31.12.2008 год. и за отхвърлянето на насрещните им искове за заплащане на възнаграждение и направени разноски за опазването и поддръжката на хотела за разликата над 2 587,04 лв. до предявения размер от общо 11 000 лв (като частична претенция от иск в общ размер 74 000 лв). Въззивният съд е приел, че при извършеното предаване на хотела от АДВ на Областна управа Б. с протокол от 05.07.2001 год., ответниците-ищци по насрещния иск са го подписали като материалноотговорни лица. Независимо от липсата на конкретно изявление в протокола за това, че те ще продължават да извършват възложената им до момента дейност по опазване на имота трябва да се приеме, че страните са се съгласили функцията по отговорно пазене на имота да продължи да се изпълнява от тях. Този извод се подкрепя и от това, че в следващите 8 години държавата не е предприела каквито и да било действия за освобождаване на имота от ответниците, а е извършвала периодични проверки за състоянието на имота. За процесния период хотелът е бил ползван от ответниците чрез отдаване на легловата база под наем. Отговорното пазене на имота не дава право на ползване, чрез което да се реализират доходи. Ето защо ответниците дължат на ищеца като собственик обезщетение за неоснователното си обогатяване от ползването на имота без правно основание, до размера, до който са се обогатили от предоставяне на стаи от хотела под наем, и в който размер е обедняването на ищеца. По делото е безспоно установено, че не е уговаряно възнаграждение на ответниците като пазачи на хотела. Възложената на ответниците дейност по отговорно пазене на имота, е най-близо по характера си до договора за влог, който договор по правило е безвъзмезден, освен ако страните изрично не са уговорили друго. Налице е облигационна връзка между страните по възлагане извършването на определена дейност (отговорно пазене на имущество), и съдът не може да замести липсата на воля у страните по облигационното правоотношение за уговаряне на елементи от него (възмездност на възложената дейност). По тази причина предявеният насрещен иск за заплащане на възнаграждение за извършваната от ответниците функция по отговорно пазене на имота е неоснователен. Ответникът по насрещния иск е длъжен да заплати стойността на извършените ремонти, тъй като същите представляват разноски, извършени от пазачите на имота във връзка с опазването му.
Ответникът по касационната жалба държавата чрез м. на ф., представляван от О. у. на о. Б. оспорва жалбата.
Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси за това ако между страните има облигационно правоотношение въз основа на ненаименован договор за отговорно пазене на недвижим имот може ли да се приеме, че има ползване на имота без основание по смисъла на чл.59 ЗЗД и за това как се прилагат правилата за договора за влог на движими вещи по отношение на ненаименования договор за отговорно пазене на недвижим имот. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси са обусловили крайното решение на съда и са решавани са противоречиво от съдилищата.
На жалбоподателите следва да се укаже в едноседмичен срок да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 701.14 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 154 от 07.12.2011 г. по гр. дело № 1765/2011 г. на Бургаския окръжен съд в обжалваната част.
УКАЗВА на Б. П. Д. и Т. Х. П., двамата от [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 701.14 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.