6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
[населено място], 30.03.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1491 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от ЗАД”ДаллБОгг: Живот и Здраве”АД против решение № 10/10.01.2019 г. по в.гр.д. № 632/2018 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №48/19.07.2018 г. по т.д. № 57/2017 г. по описа на ОС – Търговище в частта, с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на С. И. М. е уважен за горницата над 60 000 лева до 100 000 лева, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на П. С. И. е уважен за горницата над 40 000 лева до 80 000 лева, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на И. С. И. е уважен за горницата над 50 000 лева до 90 000 лева както и в частта, с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на М. И. Н., действаща чрез своята майка и законен представител П. С. И., е уважен за горницата над 32 000 лева до 72 000 лева.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1. и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците С. И. М., П. С. И., И. С. И. и М. И. Н., действаща чрез своята майка и законен представител П. С. И. в писмения си отговор оспорват основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Третите лица помагачи ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД и „БИОМЕТ“ ЕООД не са подали писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че към момента на произшествието, наследодателката на първите трима касатори е била на 56 години, работоспособна, в много добро физическо състояние; установено е било, че всички са имали отлични взаимоотношения на обич и уважение, подкрепяли са се взаимно и са си помагали. Децата често са гостували на своите родители, като починалата е помагала изключително на дъщеря си в отглеждането и възпитанието на внучката. Поради което внезапната смърт на Й. М. се е отразила изключително негативно както на съпруга й, така и да двете й деца. Като е съобразил, че болките и страданията, не се ограничават само до изживените в момента на самото произшествие болки и страдания, а продължават и след това и предвид факта, че загубата на съпруга и майка няма паричен еквивалент, ВнАС е счел, че предявените искове за неимуществени вреди, причинени със смъртта на Й. М., са основателни до размера от 100 000 лева за С. М., до размера от 80 000 лева за П. И. и до размера от 90 000 лева за И. И.. Тези размери съдът е намерил за съобразени с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период. По отношение на детето М. Н. след съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, включително и експертни заключения, се е установило, че след произшествието то е било прието в болница в тежко общо състояние, предприета е спешна оперативна интервенция, при която е отстранена разкъсаната слезка. В резултат на отстраняване на слезката, в организма на пострадалата са настъпили съществени физиологични промени, предвид неините функции, свързани с имунитета, с растежа на организма, с регулацията на водно-солевия баланс и в обмяната на желязото. Според експерта, премахването на слезката води до намаляване на професионалната работоспособност на човек с около 40% до съпътстващ цял живот ограничителен хранителен и двигателен режим, ограничение в обема и естеството на физическата дейност осъществявани както сега, така и за в бъдеще. В резултат на масивния излив на кръв в коремната кухина от разкъсаната слезка на детето е било причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота, спешната оперативна интервенция е била животоспасяваща, след ПТП детето е било в изключително тежко състояние. Въз основа на свидетелските показания въззивната инстанция е констатирала, че преди инцидента М. Н. е била безгрижна, усмихната и енергична, а след ПТП се е променила, станала е по-затворена, не толкова контактна и усмихната, започнала е да боледува по-често, имала е ограничение в храненето заради операцията. Поради което й е определено обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 72 000 лева.
По отношение на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат поради поведението и на пострадалите, въззивният съд е посочил, че застрахователят е длъжен да установи наличието на съпричиняването при условията на главно и пълно доказване, като изводите за наличието му не могат да почиват на предположения или на обсъждането само на отделни факти и обстоятелства или пък само на част от събраните в производството доказателства. ВнАС е приел, че с оглед модела и годината на производство на лекия автомобил, не е било установено дали той е бил оборудван фабрично с обезопасителни колани на задните седалки, а от друга страна от заключението на вещото лице, по назначената СМЕ се установява, че дори и при поставен обезопасителен колан от страна и на починалата, и на малолетното дете, предвид вида, характера и силата на удара, крайният резултат относно причинените увреждания, довели до летален изход по отношение на Й. Г. М., както и относно уврежданията, получени от малолетното дете, биха били същите.
По отношение възражението на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, със седалище [населено място] за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на товарен автомобил «МАН» въззивната инстанция е счела, че в чл.53 ЗЗД е установена солидарна отговорност на причинителите на вредата, като всеки от тях отговаря към увреденото лице за всички причинени от деликта вреди в пълния им размер, а не съобразно приноса им. Предвид функционалната обусловеност на прякото право от деликтното, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ отговаря по отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него делинквент – за всички вреди за целия им размер, като отговорността на застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната сума по договора за застраховка. По твърдението, че е налице виновно поведение на водача на товарния автомобил и нарушаване разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, решаващият състав е приел, че винаги трябва да се изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара, както и поведението на водача с оглед възможността обективно и субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението. От събраните по делото доказателства, вкл. заключението на вещото лице по САТЕ и показанията на водача на товарния автомобил и водача на автобуса се е установило, че произшествието е настъпило на прав пътен участък с две пътни ленти за насрещно движение, без ограничение за изпреварване, при нормален трафик и видимост, като навлизането на „Фолксваген Голф“ в лентата за насрещно движение не е било предвидимо за водача на товарния автомобил. Въззивният съд е приел, че независимо, че товарният автомобил се е движил със скорост над позволената от закона, не е налице причинна връзка между превишаването на скоростта и настъпването на произшествието. Според заключението, дори хипотетично, товарният автомобил да се е движил със скорост от 70 км/ч, при съотношение на линейната преносна инерционна сила и силата на триене, пострадалите вероятно биха излетели от автомобила. Всичко това дава основание на съда да приеме, че единствена причина за настъпване на инцидента е поведението на водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, който погрешно е преценил пътната ситуация, допуснал е неправилно боравене с газ, волан и спирачка, в резултат на което автомобилът е започнал неконтролируемо движение на транслация и ротация по часовниковата стрелка, навлизайки в лентата за насрещно движение, където се е ударил в движещия се по нея седлови влекач „МАН“ и прикаченото към него ремарке „К.“. В този смисъл за неправилен е приет изводът на първоинстанционния съд, че увреждането на пострадалите е причинено от неколцина по смисъла на чл.53 от ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Следва ли при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на близък съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на дадена личност като размера на неговите доходи приживе, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното положение и принос за обществото?; 2/ Допустимо ли е при безспорно доказано по делото грубо нарушаване на движение по пътищата – непоставяне на обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДвП от страна на пострадалата, както и движение с превишена скорост от страна на водача на товарната композиция, застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност” при друг застраховател, съдът да базира изводите си за липса на противоправност и пряка причинно-следствена връзка на тези нарушения с настъпилия вредоносен резултат само и единствено на база предположения и вероятност, като аргумент за недоказаност на своевременно релевирано възражение за съпричиняване, респ. съизвършителство?; 3/ Допустимо ли е обжалване на мотивите на съдебен акт от подпомагаща страна досежно изводи, по които в диспозитива на решението липсва формирана воля на съда и произнасяне в определен смисъл? По трите правни въпроса касаторът се е позовал на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС взе предвид, че по отношение критериите, които следва да се съобразяват от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане е налице задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС №4/68г., ППВС № 2 от 1984г., ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. В тях е прието, че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът на обезщетението, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди в резултат от деликта, който е причинил смърт, е необходимо да се отчете: възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значения са и редица други обстоятелства, включително социално-икономическите условия в страната към момента на деликта, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди. В разглеждания случай ВнАС в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а поотделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на наследниците на починалото лице. Решаващият състав е изследвал релевантни за спора доказателства относно създадените приживе взаимоотношения в семейството на пострадалата – със съпруга, навършилите пълнолетие деца и в какво конкретно се е изразявал приносът й за установените близки връзки на взаимопомощ и разбирателство. Изрично в т.1 на ППВС №4/1968г. е прието, че болките и страданията, които понасят лицата в резултат на деликт, представляват неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. При причиняване на смърт на пострадалия неговите близки, които са били издържани и са имали право на издръжка, търпят имуществени вреди поради лишаването им от такава издръжка. Те имат право да търсят обезщетение за тези вреди, доколкото същите не се покриват от наследствената пенсия, като при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди се изхожда от нормалните разходи за такава издръжка, без да се вземат предвид разходите, които надхвърлят обичайните. Следователно в настоящия случай при предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в съответствие със съществуващата задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна на този етап от развитие на обществените отношения, ВнАС е съобразил приносът на починалата майка и съпруга в помощта и подкрепата, която е давала на своите деца и съпруг, с оглед на претърпените от близките й неимуществени вреди, а не в точно финансово изражение, в който аспект въпросът за доходите на пострадалата би имал значение само при иск за обезщетение за имуществени вреди.
Вторият правен въпрос не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК към общото основание за допускане на касационно обжалване. Конкретното поведение на пострадалите е факт, който следва да се изследва с оглед установения по делото механизъм на извършване на ПТП. Следователно предполага преценка на доказателства и има отношение към проверката по същество на касационната жалба по касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Съответно приносът на всеки един участник– водач на превозно средство, в ПТП също следва да се обсъди в своята конкретика и отношение към вредоносния резултат.
Трети въпрос също не отговаря на изискването по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивната жалба на третото лице помагач, не е насочена единствено срещу мотивите на първоинстанционното решение, а с нея частично е обжалван уваженият с диспозитива на решението на ТОС осъдителен иск.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение .
В полза на адв.Д. П. касаторът следва да заплати възнаграждение на осн. чл.38,ал.2 ЗАдв в размер на 4730лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10/10.01.2019 г. по в.гр.д. № 632/2018 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗАД”ДаллБогг: Живот и Здраве”АД да заплати на адв.Д. П. сумата от 4730лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на С. И. М., П. С. И., И. С. И. и М. И. Н., действаща чрез своята майка и законен представител П. С. И., пред касационна инстанция, на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: