Р Е Ш Е Н И Е
№ 61
гр.София, 15.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо отделение, в публично заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при участието на секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдията Генковска т.д. № 536 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303, ал.1, т.4 ГПК.
Образувано е по молба на М. Б. Х.-В. за отмяна на влязло в сила решение № 206/06.08.2018г. по т.д. № 1108/2017г. на ВКС, II т.о.
В молбата се излагат съображения, че горепосоченото решение противоречи на влязло в сила решение № 132/26.01.2015г. по т.д. № 2982/2012г. на СГС, ТО, VI-5.
В писмения си отговор ответникът по молбата „Сектор 2010“ЕООД оспорва основателността й.
Молбата за отмяна е допустима – изхожда от легитимирана страна, насочена е срещу акт на съда, който подлежи на извънреден контрол по реда на Глава 24 от ГПК, и е подадена в законоустановения тримесечен срок по чл.305, ал.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 132/26.01.2015г. по т.д. № 2982/2012г. на СГС, ТО, VI-5 с-в „Сектор 201“ като правоприемник на „Розов свят” ООД е осъдено да заплати на М. Б. Х.-В., Х. В. В. и К. В. В., като наследници на съдружника В. Т. В., на основание чл.125, ал.3 от ТЗ сумата от общо 26 250 лв., представляваща: 1250лв. – 25 дяла по номинална стойност от капитала на дружеството, внесени от В., и 25 000лв.- полагаща се част от имуществото на дружеството, съответна на дяловете, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 14 328,58лв., представляваща мораторна лихва върху неизплатените суми за периода от 15.10.2007г. до датата на завеждане на исковата молба.
С решение № 206/06.08.2018г. по т.д. № 1108/2017г. на ВКС, II т.о. е отменено решение № 351 от 14.02.2017г. по в.т.д. № 1434/2016г. на САС, ТО, 5 състав, в частта, в която след частична отмяна на решение № 2072 от 29.12.2015г. по т.д. № 2900/2012г. на СГС, ТО, VI-13 състав касаторът „Сектор 2010” ЕООД е осъден да заплати на М. Б. Х.-В. допълнително сумата 131 840,04 лева, представляваща разлика над 15 096,98 лева до 146 937,02 лева, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 07.05.2012г. до окончателното плащане, в частта, в която първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която „Сектор 2010” ЕООД е осъдено да заплати на М. Б. Х.-В. на основание чл.125, ал.3 ТЗ сумата 15 096,98 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.05.2012г. до окончателното плащане, вместо което е постановено отхвърляне на предявения от М. Б. Х.-В. против „Сектор 2010“ ЕООД иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ за заплащане на сумата 146 937,02 лева.
Отменителното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, на което се позовава молителят, предполага установеност на това, че са налице противоречиви решения по две отделни дела, тъждествени от обективна и субективна страна, които са влезли в сила. С този способ се постига отмяна на неправилното от противоречивите решения по един и същ материален спор. С т.5 на ТР ОСГТК №7/14г. по тълкуване на основанието по т.4 на чл.303 ГПК е прието, че идентичност в предмета на влезлите в сила решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на текста, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делото, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира сила на пресъдено нещо. Основанието на чл.303, ал.1, т.4 ГПК ще е изпълнено, когато разрешаването на спора по един иск – обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск – обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. В този случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение, по силата на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него / решение, чиято отмяна се иска/ влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи. Предметите на двете решения са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на обуславящия иск.
Визираните от молителя и посочени по-горе влезли в сила решения на ВКС и СГС не изпълняват предпоставките по задължителната практика на ВКС в цитираното Тълкувателно решение. Не е налице връзка на обусловеност между предметите на двата спора, правоотношението по единия не се явява преюдициално / обуславящо/ правоотношението по другия. Касае се до защитавани субективни права, възникнали от прекратяване на членствено правоотношение на М. Б. Х.-В. в „Сектор 201“ЕООД /по т.д. № 2900/2012г. на СГС, респ. по т.д. № 1108/2017г. на ВКС, II т.о. / и на В. Т. В. в „Сектор 2010“ЕООД / по т.д. № 2982/2012г. на СГС/. Участието на М. В. по второто дело е в качеството й на наследник на В. В. / починал след прекратяване на членството му в дружеството/, а не на самостоятелно основание като страна в правоотношението с дружеството.
Следователно освен, че липсва пълен идентитет между двете съдебни решения, то и не е изпълнено условието произнасянето в диспозитива на решението по единия спор имплицитно да включва в себе си предмета на другия диспозитив на решението по другия спор.
Следователно не е налице отменителното основание по чл.303, ал.1 т.4 ГПК и молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Б. Х.-В. за отмяна на влязло в сила решение № 206/06.08.2018г. по т.д. № 1108/2017г. на ВКС, II т.о.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: