О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
гр. София, 15.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 337 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от М. В. С. против определение № 259/07.11.2017г. по т.д. № 1974/2017г. на ВКС, II т.о., с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за отмяна на влязло в сила решение № 1389/21.08.2015г. по т.д. № 5456/2014г. на СГС, ТО,VI, 9 с-в., поправено с решение № 1796/05.11.2015г. по с.т.д.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател счита, че интерес от подаване на молба за отмяна има страната, която е обвързана от неизгодното за нея решение, независимо дали е главна или подпомагаща. Такъв интерес има и третото неучастващо по делото лице, когато решението има сила спрямо него. В случая частният жалбоподател е пряко засегнат от влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска, доколкото с него се отменят решения на управителния орган на дружеството за сключване на сделки именно с молителя. Отделно от това М. В. С. е акционер в АД и се явява обвързан от решението по иска с правно осн. чл.71 ТЗ за отмяна на решения на управителния орган на това дружество. Съдебното решение, чиято отмяна се иска, е влязло в сила едва с постановяването на определение № 1/03.01.2017г. по ч.т.д. № 2183/2016г. на ВКС, ТК, поради което не е изпуснат срокът по чл.305 ГПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата за отмяна.
Не е постъпил писмен отговор от ответниците по частната жалба А. С. К. и от [фирма].
ВКС намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
С молба вх. № 43248/31.03.2017г. М. В. С. е поискал на осн. чл.304 ГПК отмяна на влязло в сила решение № 1389/21.08.2015г. по т.д. № 5456/2014г. на СГС, ТО, VI-9 състав, поправено с решение № 1796/05.11.2015г. по т.д. № 5456/2014г. на СГС, за обявяване за незаконосъобразни като приети в противоречие със закона и устава решенията, взети от УС на [фирма] по протокол от 24.07.2014г. по т.1-т.5 и за отхвърляне на исковете на А. С. К. срещу [фирма] по чл.29 ЗТР .
Видно от определение от 07.08.2015г. по т.д. № 5456/2014г. на СГС е било отхвърлено искането на М. С. за конституирането му като трето лице-помагач на ответника [фирма], което определение е било отменено с окончателен акт на въззивната инстанция – определение № 1027/29.03.2016г. по ч.гр.д. № 565/2016г. на САС, ГО, 10 състав. Преди постановяване на последното спорът по т.д. № 5456/2014г. на СГС, ТО, VI-9 състав е приключил с решение № 1389/21.08.2015г., което не е било обжалвано от страните. След определението по ч.гр.д. № 565/2016г. на САС, ГО, 10 състав молителят е подал въззивна жалба вх. № 63035/09.05.2016г. срещу решение № 1389/21.08.2015г. по т.д. № 5456/2014г. на СГС, ТО, VI-9 състав, която е била оставена без разглеждане с определение № 2749/04.08.2016г. по т.д. № 3535/2016г. на САС, ТО, 6 състав, потвърдено с определение № 1/03.01.2017г. по ч.т.д. № 2183/2016г. на ВКС, II т.о.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Според приетото в мотивите на т.10 от ТР №7/2014г. на ОСГТК на ВКС отмяната по чл. 304 ГПК защитава третите лица. Качеството на „необходим другар” на молителя обуславя правото му да получи отмяна на влязлото в сила решение, постановено по исков процес, в който той не е конституиран в това му качество. Легитимирани да искат отмяна са само тези трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари, ако бяха конституирани като главна страна в процеса. Отмяната по чл. 304 ГПК е средство за защита на молителя на правото му на иск като главна страна, на правото му да участва лично или чрез представител във висящото производство, а целта е да се освободи от обвързващата го сила на пресъдено нещо, като възобнови висящността на процеса с негово участие.
Предвид гореизложеното молителят по чл.304 вр. чл.216, ал.2 ГПК следва да притежава самостоятелно право върху предмета на спора, при неделимост на спорното правоотношение с останалите необходими другари. Такова право, в качеството на ответник по предявените искове с правно основание чл.71 ТЗ и чл.29 ЗТРРЮЛНЦ частният жалбоподател не притежава. Именно необезпеченото от закона участие на същия като главна страна – ответник в процеса по посочените искове, изключва допустимостта на молбата за отмяна.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че е спазил срока за подаване на молба за отмяна по чл.305, ал.1, т.5 вр.чл.304 ГПК. Видно от т.д. № 5456/2014г. на СГС след отмяна на определението за отказ да бъде конституиран като трето лице-помагач на ответника на 22.04.2016г. М. С. е бил уведомен за постановените решение № 1389/21.08.2015г. и решение № 1796/05.11.2015г. за поправка по чл.247 ГПК.
Според разясненията в мотивите на т.7 от ТР № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, относно началния момент на срока по чл.303, ал.1, т. 5 ГПК, който на осн. чл.305, ал.1, т.5 ГПК е уреден по идентичен начин и за молбата за отмяна по чл.304 ГПК, когато съдебният акт подлежи на следващ редовен инстанционен контрол /въззивно или касационно обжалване/, но жалба не бъде подадена в срок, той влиза в сила в момента, в който е изтекъл определеният в закона срок за обжалване. Това означава, че ако жалбата бъде подадена след изтичане на преклузивния срок, тя се явява недопустима и подлежи на връщане. В подобна хипотеза жалбата не поражда суспензивен ефект /не е пречка решението да влезе в сила/, ето защо и последващото производство по повод обжалване на съдебния акт, с който жалбата се връща, няма отношение към момента, в който решението по същество е влязло в сила – чл. 296, т. 2, предл. първо ГПК. Изложената хипотеза следва да се разграничава от случая, когато съдебното решение е обжалваемо и жалбата срещу него е подадена в срок, поради което последната поражда своя суспензивен ефект. В случай, че тя е нередовна или оттеглена, не може да се прояви деволутивният ефект /пренасяне на делото пред съда по жалбата/. Затова, ако не бъдат изправени недостатъците, решението ще влезе в сила от момента, в който влезе в сила актът по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, съответно чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, респ. при оттегляне – след влизане в сила на определението, с което жалбата се връща, на осн. чл.296,т.2, пр.2 ГПК . Едва тогава, отпада суспензивният ефект на подадената жалба.
Горните правни разрешения обуславят извод, че в разглеждания случай началният момент, от който започва да тече срокът за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение по чл. 304 ГПК, в хипотеза, при която подадената след срока за въззивно обжалване от молителя въззивна жалба е била върната с влязло в сила разпореждане /определение/, е моментът, в който страната е узнала за първоинстанционното решение, а не моментът на постановяване на определение № 1/03.01.2017г. по ч.т.д. № 2183/2016г. на ВКС, II т.о. Настоящият частен жалбоподател е узнал за първоинстанционното решение на 22.04.2016г., същото е влязло в сила на 04.09.2015г., а молбата за отмяна е подадена на 31.03.2017г., т.е. след изтичане на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК.
Поради изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, състав на ВКС, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 259/07.11.2017г. по т.д. № 1974/2017г. на ВКС, II т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: