О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
гр. София, 15.10. 2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 957 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „АИППМП-Сатори– д-р Румяна Костова“ЕООД срещу решение № 2035/19.09.2017г. по в.т.д. № 23/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 104/25.10.2016г. по т.д. № 29/2016г. на ОС-Враца за прекратяване на осн. чл.517, ал.4 ГПК на дружеството-касатор.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, ТО, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът Г. Д. се легитимира като кредитор на Р. А. К. въз основа на влязло в сила осъдително съдебно решение. Същият е бил редовно овластен с постановление на съдебен изпълнител да предяви иск с правно осн. чл.517, ал.4 ГПК за прекратяване на дружеството, в което длъжникът е едноличен собственик на капитала. САС е счел, че независимо от правното основание, на което ищецът се легитимира като кредитор, длъжникът отговаря с цялото си имущество за изпълнение на задължението си, вкл. и с притежаваните от него дружествени дялове в търговското дружество. Според въззивната инстанция законодателят е ограничил създадените по ЗЛЗ лечебни заведения само по отношение на извършваната от тях дейност, но в качеството им на търговски дружества, всички други норми относими към дружествата се прилагат изцяло и спрямо лечебните заведения. Съобразено е било, че изпълнителният процес не е бил прекратен, не е настъпило изпълнение и на задължението на физическото лице – едноличен собственик на капитала, дружеството не твърди да е изпълнило задължението на съдружника, върху дружествените дялове е бил наложен запор. Поради което решаващият съд е заключил, че искът по чл.517, ал.4 ГПК е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
В настоящия случай представеното от касатора изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулиран изричен правен въпрос и поставено допълнително основание по чл.280, ал.1 ГПК. По същество в него са изложени оплаквания за необоснованост на въззивното решение, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Касаторът счита, че нормата на чл.517, ал.4 ГПК не намира приложение спрямо търговско дружество, регистирано с предмет на дейност по ЗЛЗ. Самото дружество не е било в търговски отношения с ищеца Г. Д. П., поради което то не е длъжник на последния. Прави се оспорване и на представителната власт на пълномощника на ищеца. Настоящата инстанция съобрази, че нито специалният закон – ЗЛЗ, нито чл.517 ГПК съдържат ограничения за прилагане на регламентираната процедура за изпълнение върху дял от търговско дружество спрямо лечебно заведение – ЕООД и предвиждат като предпоставка взискателят да е кредитор на дружеството. Нормативното изискване е същият да се легитимира като кредитор спрямо отделния съдружник, респ. едноличен собственик на капитала. Налага се извод, че касаторът е навел единствено касационни основания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които са предмет на преценка от касационната инстанция след допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Правилността на обжалваното решение не е в предметния обхват на дейността на ВКС във фазата по чл.288 ГПК.
Съобразеното и от въззивния съд потвърждаване на правните действия по подаване на исковата молба налага извод за отсъствие на хипотеза за служебно допускане на касационно обжалване, на осн. чл.280, ал.2, пр.2 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2035/19.09.2017г. по в.т.д. № 23/2017г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: