ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 664
София, 04.06.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1244 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат К. като процесуален представител на Р. А. Г. от [населено място] срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд /ПОС/ от 12.VІІ.2011г. по в.гр.д. № 440/2011г. Ответникът по касационната жалба Р. Г. Х. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното решение ПОС по въззивна жалба само на ищеца е отменил решението на Плевенския РС от 28.ІІІ.2011г. по гр.д. № 6555/2010г. в частта относно произнасяне по алтернативно предявен иск с правно основание чл.30 от СК за сумата 10125лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил Р. А..Г. да заплати на Р. Г.Х. на основание чл.19 ал.1 от СК /отм./ 9898.92лв., представляващи левовата равностойност на 4500 евро и 753.185 щ.д., съставляващи ? част от валутни влогове, придобити по време на брака, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане, и е отхвърлил иска за разликата до 10125лв. Присъдени са и разноски по компенсация за двете инстанции.
За да постанови решението, въззивният съд, като е взел предвид, че страните са били в граждански брак, сключен през 1986г. и прекратен на основание чл.100 от СК /отм./ с влязло в сила на 09.Х.2009г. решение след настъпила на 22.І.2009г. фактическа раздяла, че по време на брака на името на ответницата на 06.І.2009г. са разкрити депозит за сумата 9000 евро, която сума тя изтеглила на 06.ІІ.2009г., и депозит за сумата 1500 щ.д., която сума изтеглила на 06.ІV.2009г., е приел, че отношенията помежду им във връзка с влоговете следва да се уредят по правилата на чл.19 ал.1 от СК /отм./, а не по правилата на новия СК. От значение в тази връзка е фактът, че придобитите по време на брака парични средства не са били налични към момента на влизането в сила на новия СК – те са съществували само при действието на стария, при което при влизане в сила на новия е липсвал предмет на имуществени отношения, които да бъдат регулирани от него съобразно пар.4 от ПЗР на СК. С оглед на това и на основание чл.27 от СК /отм./ ищецът има право на ? част от сумата по ликвидираните влогове и тъй като не е оборена презумпцията по чл.19 ал.1 от СК /отм./ за съвместен принос при придобиването им.
В изложението на Р. А..Г. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпроса дали когато бракът е заварен по смисъла на пар.4 ал.1 от СК следва отношенията относно парични влогове след прекратяване на брака да се регламентират от разпоредбата на чл.30 от СК или от разпоредбата на чл.19 ал.1 от СК /отм./, ако паричните влогове са придобити и средствата по тях са изтеглени преди прекратяването на брака и при действието на отменения СК, както и по въпроса правният критерии по пар.4 ал.1 от СК, а именно времето на прекратяване на брака, може ли да бъде подменян с други критерии, при наличието на които отношенията, касаещи парични влогове по заварени бракове, да не се регламентират от сега действащия СК, а от отменения, по които въпроси липсвала съдебна практика, а те били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение само по първия поставен от касаторката правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, обусловил изхода на делото, и по който на настоящия състав не е известна практика.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд, ГО, ІV-ти гр.възз.състав, № 385 от 12.VІІ.2011г. по гр.д. № 440/2011г.
УКАЗВА на Р. А. Г. от [населено място] в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС на РБ 197.98лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще й бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV ГО на ВКС за насрочването му в о.с.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: