О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
гр. София, 05.06.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 985 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от А. К. Й. и А. С. Й. против определение № 323/25.01.2018г. по ч.гр.д. № 6661/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в, с което е потвърдено определение от 15.10.2017г. по гр.д. № 19377/2014г. на СГС, ГО, 12 състав в частта за допълване на определение от 04.09.2014г. по с.гр.д. като частните касатори са осъдени да заплатят на „Чешка Пожистовна”А.С. сумата от 5647,50 лв. за разноски по делото.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частните касатори считат, че не са налице доказателства за реално извършване на плащане в полза на процесуалния представител на насрещната страна. Оспорват обстоятелството, че договорът за правна помощ е сключен с ответника по иска. Лицето, което е подало исковата молба от името на частните касатори не е било надлежно упълномощено към този момент за това процесуално действие предвид наличието на доказателства за оттегляне на упълномощаването му от страна на А. К. Й. и А. С. Й.. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт.
Ответникът по частната касационна жалба „Чешка Пожистовна”А.С. не е депозирал писмен отговор.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че с атакуваното пред него определение СГС е допълнил предходно свое прекратително определение като е осъдил ищците да заплатят на ответното дружество сумата от 5647,50лв., представляваща разноски по делото. Въззивната инстанция е счела, че всички ангажирани по делото доказателства от ответната страна са надлежно заверени от процесуалния й представител. Представено е било пълномощно за адв.Б., в което изрично е вписано, че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой. Исковото производство е било образувано от адв.Л., който според доказателствата по делото е бил упълномощен надлежно от ищците за извършване на това процесуално действие. Едва след завеждане на исковата молба ищците са уведомили съда, че са оттеглили пълномощното си за адв.Л. и чрез новия си процесуален представител са оттеглили исковата молба. Съдът е приел, че липсват доказателства, от които да се установява, че самият адв.Л. е бил уведомен към момента на завеждане на иска от упълномощителите си за оттегляне на пълномощното.
След преценка на доводите на касатора в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай частните касатори формулират следните правни въпроси: 1/ Може ли да се приеме, че простото вписване в договор за правна защита и съдействие, че „договореното възнаграждение е платимо в брой” доказва реално плащане, без да е вписано, че договорът играе роля на разписка или да е представена такава?; 2/ В кой момент следва да се приеме, че са прекратени пълномощията на адвоката, упълномощен с нотариално заверено пълномощно – от момента на оттеглянето им пред нотариус или от момента на уведомяване на адвоката?; 3/ Длъжен ли е адвокатът да поддържа постоянна връзка с клиента си и да го информира за действията си? Въпросите са въведени при позоваване на селективен критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед значението им за точното пирложение на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че въведените от частния касатор въпроси не изпълняват изискването на чл.280, ал.1 ГПК и не представляват общо основание за допускане на касационно обжалване. Според разясненията по ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос следва да е обусловил решаващите прави изводи на съда, а не да има отношение към преценка на конкретни доказателства по делото. Касационните оплаквания за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт не попадат в предмета на дължимата от ВКС проверка във фазата по селекция на частната касационна жалба. По отношение на първия поставен въпрос въззивната инстанция е приела след обсъждане на договора за правна защита и съдействие, че в него е обективирана волята на страните, че договореното адвокатско възнаграждение не само следва да се плати в брой, но и че е заплатено по същия начин. Следователно проверката на този извод не изисква отговор на въпрос по приложение на материалноправна или процесуалноправна норма, а преценка на фактическата констатация за съдържанието на изявената от страните воля в договора. Вторият правен въпрос също стои извън решаващите изводи на САС, а те са свързани с аргумент за спецификата на даденото пълномощно– за процесуално представителство и за сезиране според правилото на чл. 35 ГПК на съда с молба от ищците за оттегляне на пълномощните от адв.Л. след завеждане на иска. Само като допълнителен довод е посочено, че пълномощникът не е бил уведомен за оттегляне на пълномощното към датата на завеждане на иска. Третият правен въпрос не е коментиран от апелативния съд и същият въпрос няма отношение към проблема за присъждане на разноски в полза на ответника по иска, а касае правоотношения между ищците и техния пълномощник. Настоящият спор не е относно защита на нарушени от процесуалния представител на ищците техни права.
Гореизложеното налага извод за недопускане на касационно обжалване на частната касационна жалба.
Водим от което, състав на Върховен касационен съд, Първо отделение на ТК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 323/25.01.2018г. по ч.гр.д. № 6661/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: