О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
гр. София, 19.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 899 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Атена Дивелъпмънтс”ЕООД срещу решение № 2466/28.11.2017г. по в.т.д. № 1754/2017г. на Софийски апелативен съд за потвърждаване на решение № 222/01.02.2017г. по т.д. № 4066/2015г. на СГС, ТО, VI-9 с-в, с което е обявена неплатежоспособността на касатора, е определена начална дата на неплатежоспособността– 31.12.2013 г., е открито производството по несъстоятелност на касатора, е постановено прекратяване на дейността на предприятието на касатора, е обявен касаторът в несъстоятелност и е спряно производството по несъстоятелност по т.д. №4066/2015 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-9 състав, на основание чл.632 ал.1 ТЗ.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията „Уестинкорпорейтид”ЕООД в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1 ГПК за допускането на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ТО, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е било установено наличие на парично задължение на „Атена Дивелъпмънтс“ЕООД спрямо ищеца „Уестинкорпорейтид“ЕООД, по което длъжникът е спрял плащанията. Обсъдените по делото доказателства, според САС не оборват презумпцията на чл.608, ал.2 / ал.3 в новата редакция на закона/ ТЗ, поради което е счел, че затрудненията на касатора не са временни и той не разпоралага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията без опасност за интересите на крердиторите. Отченено е било неподаването на ГФО за 2013г., 2014г. и 2015г., като решаващият съд е посочил, че дори и това да се дължи на поведение на ищеца / като управител на ответника/, то от това не се налага извод за осъществяване на условията по чл.631 ТЗ. Изводът е бил обоснован с липсата на данни за финансово-икономическото състояние на длъжника за посочения период, който факт е останал не установен по делото, поради процесуалното поведение на ответника, въпреки назначената ССЕ. Въззивният съд се е позовал и на възможността дружеството да реализира спрямо управителя си отговорността му за зле водени дружествени работи по реда на иск с правно осн. чл.145 ТЗ.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя следния процесуалноправен въпрос: Следва ли при постановяване на решението да бъде обсъдена цялата фактическа обстановка, да бъдат съобразени твърденията на страните и да се извърши цялостна преценка на правнорелевантните факти по спора? Необходимо ли е излагането на мотиви, касаещи въведеното спорно право при постановяване на съдебния акт? Касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие между произнасянето по този въпрос в обжалваното решение и практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 1/53 и в решение № 235/04.07.2011г. по т.д. № 513/2010г. на ВКС, IV г.о., и на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, когато страните спорят относно конкретни факти и доказателства и пред въззивната инстанция, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания и изложените в отговора на въззивната жалба съображения всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. Необсъждането от въззивния съд на част от представените в първоинстанционното производство доказателства относно спорните пред двете инстанции факти и обстоятелства представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и основание за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.
В случая не може да се направи извод за осъществяване на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като касаторът нито в касационната жалба, нито в изложението свързва поставения правен въпрос с конкретно оплакване кои доказателства или твърдения са останали необсъдени от въззивния съд. Ето защо дори и да бъде допуснато касационно обжалване в дейността си по същество касационната инстанция не може служебно да проверява въззивното решение за неправилност с оглед въведения въпрос без точно и мотивирано изложение в касационната жалба, още по-малко такава преценка може да се извърши във фазата по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касациноно обжалване на решението на САС.
Водим от горното , Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е ЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2466/28.11.2017г. по в.т.д. № 1754/2017г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: