О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
гр. София, 01.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2090 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от Столична община против определение № 862/10.03.2017г. по т.д. № 6038/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, III с-в, поправено с определение №2215/04.07.2017г., с което е потвърдено определение № 22688/03.10.2016г. по гр.д. № 466/2015г. на СГС, ГО, 10-ти състав за оставяне без уважение искането на частния касатор за изменение на последното определение в частта за разноските.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че въззивният съд неправилно е приел, че постигането на споразумение и оттам създаването на условия за оттегляне на исковата молба са последица само от усилията на ищеца, а липсата на материалноправна легитимация на ответника по иска е ирелевантна. Тези изводи на САС са изградени непосредствено след подаване на исковата молба, при непроведено открито съдебно заседание с изясняване на позициите на страните, оттук при невъзможност за обективна преценка относно „вината“ за завеждане на иска. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго за уважаване на молбата по чл.248 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] в депозирания писмен отговор оспорва основателността на същата.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че производството пред СГС е било инициирано от [фирма] по искове с правно осн. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД. САС е обсъдил събраните писмени доказателства относно фактурирането на вземането за главница през 2012г., процесния договор между страните от 2008г., покана за доброволно изпълнение с обективирано предложение от ищеца-превозвач чрез отстъпки да се постигне споразумение за заплащане на главницата, осъществено на 04.09.2015г. плащане на последната от страна на общината, изразената воля на същата в писмо до ищеца, че плащането е в резултат на предложеното от превозвача опрощаване на вземането за лихви и неустойки. Въз основа на така обсъдените доказателства въззивният съд е приел, че направеното оттегляне на исковата молба и последващото прекратяване на производството пред СГС е продиктувано изцяло от осъществили се след завеждането й факти – постигане на извънсъдебно споразумение, в границите на което е било извършено плащане на част от дължимото по процесния договор. Апелативната инстанция е счела, че само поради тези обстоятелства е отпаднал правният интерес на ищеца от поддържане на претенциите по исковата молба, което е и довело до оттеглянето й. Следователно изключително и само поведението / забава в плащане на дължимо по договор/ на сочената от договора като задължена страна – Столична община, е в причинна връзка със завеждане на исковата молба. САС е намерил, че претенцията по чл.86 ЗЗД е акцесорна на главната по чл.79, ал.1 ЗЗД, а именно направената отстъпка от страна на превозвача – да не поддържа иска си и за обезщетение за забава, е довело до плащане на главницата от страна на общината. Заключил е, че поведението на ответника по исковата молба е довело до завеждането й в нейната цялост, поради което и на ищеца по правилото на чл.78, ал.2 ГПК се дължи заплащане на разноски изцяло за всички искове. Следователно молбата на ищеца по чл.248 ГПК пред СГС е била основателна.
След преценка на доводите на касатора в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай частният касатор формулира следния правен въпрос: Допустимо ли е, в случай че преди съставяне на доклада по чл.146 вр. чл.140 ГПК и преди провеждане на първото по делото заседание, се прекрати съдебното производство по искане на ищеца поради плащане от страна на ответника, съдът в закрито заседание, без изслушване на страните, да определи отговорността за разноски чрез установяване на факти и изграждане на правни изводи по същество на спора? Въпросът е въведен при позоваване на селективни критерии за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че въведеният от частния касатор въпрос не попада в приложното поле по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил крайните правни изводи на решаващия съд за основателност на молбата по чл.248 ГПК. Съставът на САС не е разглеждал по същество предявените претенции, а е съобразил единствено относнимите към въпроса за отговорността за разноски факти, извлечени от представените по делото доказателства и изрично отнесени към направените след завеждане на иска изявления на насрещните страни за постигане на извънсъдебно споразумение. Тази дейност е и допустима с оглед фазата на развитие на производството – след завеждане на исковата молба и размяната на книжа, преди извършване на доклад от първоинстанционния съд. По въпроса за оттегляне на иска съдът може да се произнесе и в закрито заседание и без участие на страните / доколкото на осн. чл.232 ГПК оттегляне на иска без съгласие на ответника може да се направи по всяко време до приключване на първо съдебно заседание/ като по свързаната с това претенция за разноските при прекратяване на исковото производство следва да съобрази всички релевантни на осн. чл.78, ал.1-4 ГПК факти.
Неосъществяването на условието по чл.280, ал.1 ГПК обуславя извод за недопускане на касационно обжалване на частната касационна жалба.
Водим от което, състав на Върховен касационен съд, Първо отделение на ТК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 862/10.03.2017г. по т.д. № 6038/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, III с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: