О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Р – №80
гр. София, 31.05.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 146 по описа за 2016г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Г. А. М., чрез адв.Л.Василева против определение № 294/12.12.2015г. по т.д. № 3427/2015г. на ВКС, II т.о., с което е оставена без разглеждане искова молба за отмяна на арбитражно решение, постановено на 22.11.2010г. по арб.дело № 2935/10г. на арбитър Б. Г..
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, тъй като необосновано решаващият съд е приел, че на частния жалбоподател е било връчено лично арбитражното решение на 02.12.2010г. съобразно удостовереното по обратна разписка на фирма Е.-Експрес и респ. е направен извод за просрочване на исковата молба като подадена на 05.10.2015г. След уточнение частният жалбоподател поддържа, че оспорва да е автор на ръкописния текст „Г. М.“, изпълнен върху обратна разписка ИН : 1000007038371, издадена от [фирма] и на подписа за предаващ служител върху същата. Навежда доводи, че въобще липсва подпис за получател на пратката. Претендира за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В писмения отговор ответникът по частната жалба [фирма] оспорва основателността на частната жалба.
Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване по чл.274, ал.2 вр.ал.1, т.1 ГПК съдебен акт от надлежна страна.
Разгледана по същество частната жалба се явява основателна.
Видно от подадена на 05.10.2015г. искова молба Г. М. е сезирал ВКС с искане за отмяна по реда на чл.47, т.2 и т.4 от ЗМТА на арбитражно решение постановено на 22.11.2010г. по арб.дело № 2935/10г. на арбитър Б. Г.. Твърди, че до датата на подаване на исковата молба не му е било връчвано копие от арбитражното решение. За воденето на изпълнително производство е узнал след получаване на 30.10.2014г. от работодателя му на запорно съобщение по изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителен лист в изпълнение на арбитражно решение.
След подаване на исковата молба във връзка с указанията за отстраняване на нередовности по исковата молба и проверка на допустимостта й е било изискано и приложено арб.дело № 2935/10г. на арбитър Б. Г.. Видно от книжата по същото копие от арбитражно решение № 2935/22.11.2010г. е било изпратено до Г. М. чрез [фирма] като съобразно обратна разписка ИН : 1000007038371, издадена от куриерската фирма, решение по арб.д. № 2935/15.10.2010г. е било връчено на Г. М. на 02.12.2010г.
Върху обратната разписка срещу получил с ръкописен текст е изписано „Г. М.“ като в полето „подпис на получател“ и „подпис на упълномощеното лице“ липса положен подпис. Такъв има в полето „ подпис на предаващия служител“.
Обратната разписка за връчен документ/колет би се ползвала с обвързваща решаващия съд материална доказателствена сила на официален свидетелстващ документ относно удостоверените обстоятелства, а именно, че: на посочената дата и на посочения адрес, на подписалото за получател лице в отбелязаното за последния качество е извършено връчване от служител на куриерската служба на конкретна пратка, само ако е оформена по надлежния ред. Последният съобразно чл.36, ал.2 ЗПУ вр. чл.5, ал.2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети предвижда доставяне на препоръчаната пощенска пратка на адреса на получателя срещу подпис. В конкретния случай не се констатира полагане на подпис за получател в отреденото за това поле. Възможно е получателят да удостовери получаването на пратката и със саморъчно изписване на имената си. В тази връзка и с оглед оспорването по частната жалба пред настоящия състав на касационната инстанция е назначена СПЕ и от заключението по нея се установява, че ръкописният текст „Г. М.“ и подписа за предаващ служител не са изпълнени от частния жалбоподател.
Предвид така установеното от фактическа страна ВКС прави следните правни изводи:
На осн. чл.48, ал.1 ЗМТА иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от три месеца от деня, в който молителят е получил решението. След като обратната разписка не удостоверява връчване на частния жалбоподател на копие от атакуваното арбитражно решение, то не може да се приеме, че исковата молба е подадена след изтичане на 3 м. срок от отбелязаната по разписката дата на връчване – 02.12.2010г.
Горното налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на състава на II т.о. за разглеждане на исковата молба на Г. А. М. за отмяна на арбитражно решение, постановено на 22.11.2010г. по арб.дело № 2935/10г. на арбитър Б. Г..
С оглед изхода от спора в полза на частния жалбоподател следва да се присъдят сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 315лв.
Водим от което, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 294/12.12.2015г. по т.д. № 3427/2015г. на ВКС, II т.о. и ВРЪЩА делото на същия състав за разглеждане на исковата молба на Г. А. М. за отмяна на арбитражно решение, постановено на 22.11.2010г. по арб.дело № 2935/10г. на арбитър Б. Г..
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на Г. А. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата от 315лв., представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.