5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 12.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №947/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№3188/14.5.2012 г., подадена от ищцата П. Д. Т. от [населено място], приподписана от процесуалния й представител – адв. М. С., против въззивно решение №157/04.4.2012 г. по гр.д.№169/2012 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, 2-ри граждански състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №114/21.12.2011 г. по с.гр.д.№1004/2001 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, в частта с която е отхвърлен иска на П. Д. Т. против Г. Х. К. и Х. Д. К., за връщане на отпаднало основание на даденото по развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № **, том *, рег.№ ****, дело №65/200* г. над присъдената сума от 17561 лева до претендираната от 95800 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.12.2010 г.
Въззивната инстанция е приела, че развалянето на договора за издръжка и гледане, в сила от 05.3.2009 г., е прекратило облигационното отношение между страните по настоящия спор. Съдът е изходил от общото правила на чл.88, ал.1 ЗЗД, че развалянето има обратно действие, което означава след настъпването му всяка страна трябва да върне всичко, което е получила. Прието е, че тъй като се претендира връщане на даденото, поради развалянето на облигационното отношение, претенцията се основава на чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД. Прието е също така, че ответниците по исковата молба основанието за придобиване на имота е отпаднало с влизане в сила на решението за развалянето му, а реституирането не се постановява служебно от съда, а само след искане, като поканата за връщане на даденото по развалената сделка е исковата молба от 23.12.2010 г. Сочи се, че когато се дължи връщане на определена вещ като в конкретния случай се прилага правилото на чл.57, ал.2, изречение второ, предложение второ ЗЗД, ако получателят е отчуждил вещта преди поканата, то той дължи само онова, от което се е възползвал, с изключение на плодовете. Изложено е, че отчуждаването на вещта е станало през 2005 г., поканата за връщане е от 2010 г., поради което се дължи само онова, от което ответниците – получатели, са се възползвали. С оглед конкретните доказателства въззивната инстанция е приела, че след като имотът е продаден през 2005 г., за него са получили цена от 17561 лева и от това са се възползвали, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че искът е основателен за тази сума и неоснователен останалата част до пълния предявен размер от 95800 лева.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси:
1. Следва ли да се разглежда като покана по смисъла на чл.57, ал.2 ЗЗД предявената срещу приобретателя искова молба за обявяване на не недействителност, респективно, разваляне на прехвърлителната сделка или покана по същия текст е само предявената искова молба за връщане на полученото по разваления договор ?;
2. Следва ли да се приеме, че с предявяване на иск срещу приобретателя се предполага неговото знание, че държи имота без основание ?;
3. Всяка искова молба, насочена към обявяване на недействителност на прехвърлителната сделка ли може да се разглежда като покана, респ. узнаване по чл.57, ал.2 ЗЗД или само тази, производството по която е приключило с положително решение ?;
4. Ако подлежащия на връщане имот бъде отчужден от получателя след поканата, към кой момент следва да се определени действителната му стойност по смисъла на чл.57, ал.2, изр. първо ЗЗД: към момента на придобиването му,, към момента на отчуждаването му; към момента на предявяване на иска по чл.87 ЗЗД или към момента на разваляне на придобивната сделка ?;
5. Ако подлежащия на връщане имот бъде отчужден от получателя преди поканата, как следва да се определи “това от което се е възползвал”, респ. какво дължи същия: стойността на това, което получил в резултат на придобивната сделка или това, което е получил в резултат на отчуждителната, и ако дължи първото, по какъв начин и към кой момент се определя тази стойност ?.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация Г. Х. К. и Х. Д. К., посредством процесуалния си представител – адв. М. К., е депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
По първия от поставените въпроси, а именно: “Следва ли да се разглежда като покана по смисъла на чл.57, ал.2 ЗЗД предявената срещу приобретателя искова молба за обявяване на не недействителност, респективно, разваляне на прехвърлителната сделка или покана по същия текст е само предявената искова молба за връщане на полученото по разваления договор ?”, съдът намира, че въпросът не е обуславящ, тъй като изводи на въззивния съд по него не са налице.
По втория от поставените въпроси, а именно: “Следва ли да се приеме, че с предявяване на иск срещу приобретателя се предполага неговото знание, че държи имота без основание ?”, обжалваното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като и той не е обсъждан, а и не е поставян от страните по спора.
По третия от поставените въпроси, а именно: “Всяка искова молба, насочена към обявяване на недействителност на прехвърлителната сделка ли може да се разглежда като покана, респ. узнаване по чл.57, ал.2 ЗЗД или само тази, производството по която е приключило с положително решение ?”, съдът не се произнасял, а и същият е неотносим по спора, тъй като алеаторният договор е развален, а не е обявен за недействителен.
По четвъртия от поставените въпроси, а именно: “Ако подлежащия на връщане имот бъде отчужден от получателя след поканата, към кой момент следва да се определени действителната му стойност по смисъла на чл.57, ал.2, изр. първо ЗЗД: към момента на придобиването му,, към момента на отчуждаването му; към момента на предявяване на иска по чл.87 ЗЗД или към момента на разваляне на придобивната сделка ?”, касационната инстанция намира, че не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил правните му изводи. Въпросът не се обхваща от предмета на спора, тъй като имотът е отчужден преди завеждането на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД.
По петия от поставените въпроси, а именно: “Ако подлежащия на връщане имот бъде отчужден от получателя преди поканата, как следва да се определи “това от което се е възползвал”, респ. какво дължи същия: стойността на това, което получил в резултат на придобивната сделка или това, което е получил в резултат на отчуждителната, и ако дължи първото, по какъв начин и към кой момент се определя тази стойност ?” следва да се посочи, че представените решения на Варненския апелативен съд и Сливенския окръжен съд липсват данни същите да са влезли в законна сила, поради което изложеното в тях не може да се приеме, че има силата на пресъдено нещо. Не са налице и данни за наличието на решение по чл.290 ГПК по гр.д.№509/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. Относно гр.д.№1151/2011 г. на ВКС, ІV г.о.е налице решение №352/27.9.2012 г. по чл.290 ГПК. Отговорът на въпроса по него не е във връзка с поставения под №4 въпрос от касационната жалбоподателка. От друга страна, въпрос №5 в по-голямата си част не кореспондира с изводите на въззивната инстанция, тъй като последната е приела, че се дължи само онова, от което отчуждителят се е възползвал, с изключение на плодовете. Поради това въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване само за част от петия въпрос, с оглед приетото в т.1, изречение трето, in fine, от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК, а именно”Как следва да се определи “това от което се е възползвал” по смисъла на чл.57, ал.2, изречение втора ЗЗД, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касационната жалбоподателка не дължи внасяне на държавна такса по касационната жалба, тъй като е освободена на основание чл.83, ал.2 ГПК от първата инстанция.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №157/04.4.2012 г. по гр.д.№169/2012 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, г.о., 2-ри граждански състав, по касационна жалба, вх.№3188/14.5.2012 г., подадена от ищцата П. Д. Т. от [населено място], приподписана от адв. М. С., по материалноправния въпрос ”Как следва да се определи “това от което се е възползвал” по смисъла на чл.57, ал.2, изречение второ ЗЗД, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №157/04.4.2012 г. по гр.д.№169/2012 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, г.о., 2-ри граждански състав, по касационна жалба, вх.№3188/14.5.2012 г., подадена от ищцата П. Д. Т. от [населено място], приподписана от адв. М. С., по останалите въпроси.
Насрочва делото за 08.4. 2013 г. от 9.00 ч. по реда на чл.289, изречение първо ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: