О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
гр. София, 11.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 955 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна жалба от [фирма], чрез пълномощника адв. В. В. против определение № 146/10.01.2017г. по ч.гр.д. № 890/2016г. на ОС-Благоевград, с което е потвърдено определение от 15.11.2016г., постановено от съдия по вписванията при РС-Сандански, с което е отказано вписване на Удостоверение № 20160630101343/30.06.2016г. и Удостоверение № 20160630101441/30.06.2016г. на Агенция по вписванията – Търговски регистър.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че въззивният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.16, ал.4 ТЗ във вр. с чл.2 и чл.4, б.“л“ от Правилника за вписванията, като е направил буквален и стеснителен прочит на цитирания текст, без да го тълкува систематично с оглед разпоредбата на чл.171 ЗЗД и да приложи чл.263и, ал.6 във вр. с чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ, уреждащ сходна хипотеза. Излага съображения, че на осн. чл.4, б.“л“ ПВ на вписване подлежат всички други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване. На осн. чл.15, ал.1 ТЗ предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, а по силата на чл.171 ЗЗД прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека, за да има действие, следва да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да бъде вписано в търговския регистър. Според частният касатор именно разпоредбата на чл.171 ЗЗД във вр. с чл.15, ал.1 ТЗ предвижда случай на „друг акт“, който подлежи на вписване. Съдебната практика приема, че прехвърлянето на вземания, обезпечени с ипотека, следва да се отрази в имотния регистър с оглед противопоставимостта му на трети лица, които биха имали интерес да повдигнат възражение във връзка с ипотеката – например, че вземането не е обезпечено с ипотека и следователно не е привилегировано по отношение на техните вземания. Поддържа се, че представените пред съдията по вписванията от частния касатор нотариално заверени удостоверения, издадени от АВ-ТР, удостоверяват именно прехвърлянето на вземания, обезпечени с ипотека, които вземания са били включени в активите на търговското предприятие, поради което удостоверенията подлежат на вписване в имотния регистър. Излага се, че в молбата за вписване на горепосочените удостоверения, подробно са описани актовете /договорни и законни ипотеки/, обезпечените права по които са елемент от прехвърленото търговско предприятие. Иска се допускане на касационно обжалване на атакуваното определение и отмяна на същото като се постанови вписване на Удостоверение № 20160630101343/30.06.2016г. и Удостоверение № 20160630101441/30.06.2016г., издадени от Агенция по вписванията – Търговски регистър.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че частният касатор е подал молба до Служба по вписванията при РС-Сандански, с която е поискал вписване на Удостоверение № 20160630101343/ 30.06.2016г. и Удостоверение № 20160630101441/30.06.2016г., издадени от Агенция по вписванията-Търговски регистър, за които молителят твърди, че удостоверяват извършено прехвърляне по реда на чл.15 ТЗ на търговското предприятие на „А. Б.-клон България“ в полза на правоприемника [фирма]. С определение от 15.11.2016г. съдията по вписванията при СВ към РС-Сандански е отказал вписването, тъй като представените удостоверения не представляват актове, попадащи сред изчерпателно изброените в чл.4 от ПВ, подлежащи на вписване. Окръжният съд е споделил направения от съдията по вписванията извод и с довод, че прехвърлянето на търговско предприятие е предвидено за вписване в имотния регистър единствено в хипотезата на чл.16, ал.4 ТЗ, ако в съвкупността има недвижим имот. Изложил е съображения, че доколкото се касае до обезпечени с договорни и законни ипотеки вземания, то не е налице хипотезата на чл.16, ал.4 ТЗ на включени в съвкупността недвижими имоти. Развити са съображения, че когато прехвърленото търговско предприятие включва обезпечени с ипотека вземания, на осн. чл.171 ЗЗД прехвърлянето на предприятието подлежи на вписване в имотния регистър, тъй като договорът за прехвърляне на предприятие включва в предмета си цесия на обезпечените с ипотеката вземания на прехвърлителя. Направен е бил извод, че съгласно чл.17, ал.1 ,б.“а“ вр. ал.2 и 3 ПВ основанието е договорът за прехвърляне на търговско предприятие, а не удостоверението от АВ, удостоверяващо вписване на обстоятелството „прехвърляне на търговско предприятие“ по партида на отчуждителя и приобретателя в търговския регистър. Окръжният съд не е споделил доводите на частния касатор, че по аналогия може да се приложи нормата на чл.263и, ал.6 ТЗ, предвиждаща вписване в имотния регистър на удостоверение само и единствено в хипотезите на преобразуване на търговско дружество, когато в патримониума на преобразуващото се дружество има недвижим имот. Предвид изложените съображения БлОС е потвърдил обжалваното определение на съдията по вписвания.
След преценка на доводите на касатора в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай ВКС констатира, че частният касатор формулира следните правни въпроси: „ 1/ Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към АВ за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл.15 ТЗ, в имотния регистър по партида на имота, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарния длъжник, ипотекирал свой собствен имот, като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие?; 2/ Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ на вписване по смисъла на чл.4, б.“л“ ПВ?; 3/ При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да се приложи чл.171 ЗЗД?“ Въпросите са въведени при позоваване на селективни критерии за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Предвид разясненията в т.1 от ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция не може и не е задължена да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. ВКС може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира формулирания вече правен въпрос, но не и да го поставя за пръв път. В тази връзка настоящият състав на ВКС намира, че въведеният от частния касатор втори въпрос не попада в приложното поле по чл.280, ал.1 ГПК. В обжалваното определение не е прието, че при прехвърляне на търговско предприятие се издава удостоверение по чл.263и, ал. 6 във връзка с чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ, за да се поставя въпрос дали това удостоверение подлежи на вписване в имотния регистър. Следователно поставеният втори въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда.
Първи въпрос е въведен в контекста на проблема „ следва ли да се извърши вписване в имотния регистър и на кой акт при прехвърляне по реда на чл.15 ТЗ на търговско предприятие, включващо в себе си обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя“. По отношение на същия въпрос е създадена задължителна за съдилищата практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК Определение № 122/14.03.2017г. по ч.т.д. № 163/2017г. на ВКС, I т.о. Даден е отговор, че при прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на осн. чл.171 ЗЗД във вр. с чл.4, б.“л“ ПВ на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговското предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията – Търговски регистър за вписване на осн. чл.16, ал.1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника.
В съответствие с горното разрешение е приетото от ОС-Благоевград в обжалвания съдебен акт, че удостоверението за вписване в търговския регистър по чл.16, ал.1 ТЗ не подлежи на вписване в имотния регистър. Поради което не са осъществени и допълнително въведените критерии за селекция по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
Отговорът на първи въпрос, даден с цитираната задължителна практика на ВКС, обуславя и разрешението по третия формулиран от частния касатор въпрос. Доколкото е налице такава практика и въззивният съд с обжалваното определение не се е произнесъл в отклонение от нея, то не са налице допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по трети въпрос.
По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на ОС-Благоевград.
Водим от което, състав на Върховен касационен съд, Първо отделение на ТК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 146/10.01.2017г. по ч.гр.д. № 890/2016г. на ОС-Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: