О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
гр.София, 01.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. № 866 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Й. Й., действащ лично и със съгласието на своя родител и законен представител К. К. Р. – Й., срещу определение №45/25.01.2019г. по ч.в.т.д. № 618/2018г. на Варненски апелативен съд, ТО, 2 състав. С него е потвърдено определение №469/25.09.2018г. по т.д. № 272/2018г. на Добричкия окръжен съд, ТО, с което е оставено без уважение обективираното в исковата молба, въз основа на която е образувано производството по т.д. № 272/2018г., искане на В. Й. Й. на основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса и разноски по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на РБ по следните въпроси, които са обусловили правните му изводи: 1/ Следва ли съдът да извърши цялостна преценка на всеки един от критериите, изброени в чл.83, ал.2 от ГПК при произнасянето си относно наличие на основанията за освобождаване от държавна такса и разноски в съдебното производство и каква е тежестта на всеки от тези критерии?; 2/ Допустимо ли е при наличие на разрешение по чл.130, ал.3 от СК за разпореждане с паричен влог на непълнолетен за заплащане на държавна такса въззивният съд да не извърши преценка на всички критерии по чл.83, ал.2 от ГПК, като приеме, че наличието на възможност за разпореждане с необходимата сума за заплащане на държавна такса е достатъчно основание за оставяне без уважение на искането за освобождаване от държавна такса и разноски по делото?; 3/ Допустимо ли е съдът да ограничи преценката си само до едно или няколко от обстоятелствата за освобождаване от такси и разноски в съдебното производство по чл.83, ал.3 от ГПК или следва да обсъди и прецени всички основания?; 4/ Следва ли съдът при произнасяне по искане по чл.83, ал.2 от ГПК да прецени не само дали ищецът разполага с необходимите средства за заплащане на държавна такса, но и дали е в състояние да поеме изцяло или частично разходите по съдебното производство съобразно материалното си състояние, възможността за постоянни доходи и останалите критерии по чл.83, ал.2 от ГПК?; 5/ Следва ли съдът при произнасянето си по искане за освобождаване от държавна такса да извърши преценка доколко материалното състояние на молителя и наличието на доходи, съпоставено с размера на дължимата сума за държавна такса, позволява нейното заплащане? Поставя също въпроса „Може ли съдът при цялостната си преценка при произнасяне по искане за освобождаване от държавна такса и при наличие на разпореждане с влог на непълнолетен за заплащане на държавна такса, като съобрази всички обстоятелства по чл.83, ал.2 от ГПК, да реши да освободи ищеца от заплащането й?”. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по първите пет въпроса в противоречие с разясненията в т.12 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, както и в противоречие с определение № 472/05.10.2017г. по ч.гр.д. № 3685/2017г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 274/12.05.2015г. по ч.гр.д. №1842/2015г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 161/23.03.2016г. по ч.т.д. № 531/2016г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 304/14.07.2016г. по ч.т.д. № 1400/2016г. на ВКС, ТК, I т.о. и определение № 224/22.06.2017г. по ч.гр.д. № 1776/2017г. на ВКС, ГК, III г.о. Поддържа също, че вторият и последният въпрос са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди, че обжалваното определение е очевидно неправилно на основание чл.280, ал.2, прeдл.3 от ГПК.
Ответникът Застрахователна компания „Олимпик”, дружество регистрирано в Република Кипър, упражняващо търговска дейност на територията на Република България чрез регистриран клон „Застрахователна компания „Олимпик – клон България”, не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
Производството по т.д. № 272/2018г. на Добрички окръжен съд, ТО, в образувано по предявени от В. Й. Й., действащ лично и със съгласието на своя родител и законен представител К. К. Р. – Й., срещу Застрахователна компания „Олимпик”, дружество регистрирано в Република Кипър, упражняващо търговска дейност на територията на Република България чрез регистриран клон „Застрахователна компания „Олимпик – клон България”, два осъдителни иска, съответно за сумата от 30 000 лв. и за сумата от 55 лв., с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.). С исковата молба е поискано освобождаване от държавна такса и разноски. По делото е представена декларация за материално и гражданско състояние на В. Й. Й., в която същият е посочил, че притежава паричен влог на стойност 3 500 евро. В декларацията си ищецът е посочил, че не получава трудово възнаграждение и не притежава недвижими имоти, моторно превозно средство и дялове и акции в търговски дружества. Същият е посочил, че няма сключен граждански брак и не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи. С определение № 469/25.09.2018г. по т.д. №272/2018г. на Добричкия окръжен съд, ТО, е отказано освобождаването на ищеца от държавна такса. За да потвърди определението на първоинстанционния съд, Варненски апелативен съд е приел, че ищецът разполага с парични средства за заплащане на дължимата държавна такса, включително разполага с правната възможност да се разпореди със същите на основание чл.130, ал.3 от СК. Посочил е, че с решение № 1207/17.12.2018г. по гр.д. № 5047/2018г. Добричкият районен съд, ГК, 14 състав, е разрешил осъществяването на разпоредителни действия с паричния влог с цел внасяне на дължимата държавна такса в размер на 1 557 лв.
Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че въпросите, поставени в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, са обуславящи за изхода на спора, доколкото касаят правомощията и задълженията на съда при преценката на предпоставките за освобождаване на страните в производството от такси и разноски. Частният касационен жалбоподател обаче не обосновава наличието на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. По въпроса относно предпоставките за уважаване на искането за освобождаване от заплащане на държавна такса и доказателствата, с които те се установяват, е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представената декларация за имуществено състояние и ги съпостави с цената на иска/ исковете и пълния размер на дължимата държавна такса. В този смисъл са постановените по реда на чл.274, ал.3 от ГПК определение №206/17.05.2013г. по ч.гр.д. № 2434/2013г. на ВКС, ГК. II г.о., определение № 612/12.08.2010г. по ч.т.д. № 564/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 318/12.07.2012г. по ч.гр.д. № 293/2012г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 40/01.02.2012г. по ч.гр.д. № 22/2012г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 5/09.01.2014г. по ч.гр.д. № 7695/2013г. на ВКС, ГК, I г.о. и други.
Варненски апелативен съд е съобразил практиката на ВКС, като при проверката на имущественото състояние на частния жалбоподател – ищец в производството е взел предвид всички обстоятелства, обявени в подадената от него декларация за материално и гражданско състояние. Въз основа на тях е преценил стойността на притежаваното от него имущество под формата на парични средства, съответно е съобразил възможността му за заплащане на дължимата такса по предявените искове. При преценката на материалното състояние на жалбоподателя съставът на апелативния съд изцяло е съобразил и разрешението, възприето в определение №472/05.10.2017г. по ч.гр.д. № 3685/2017г. на ВКС, ГК, IV г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. В същото е прието, че с оглед изискванията в разпоредбата на чл.130, ал.3 от ГПК, при необходимост от извършването на действия на разпореждане с влогове, принадлежащи на детето, съдът е длъжен да даде указания на малолетния, чрез неговия законен представител, да поиска разрешение от районния съд, в чиито правомощия е да разреши или откаже разпореждането, с оглед интереса на детето. В случая, с оглед правомощията на въззивната инстанция в производството по чл.538, вр. чл.278, ал.2 от ГПК, с определение № 726 от 26.11.2018 г. съдът е дал указания на страната да представи разрешение или отказ на районния съд за осъществяване на разпоредителни действия с паричния влог с цел заплащане на дължимата по делото държавна такса и разноски. Дадените указания са изпълнени от жалбоподателя с представянето на препис от решение № 1207/17.12.2018г. по гр.д. №5047/2018г. на Добричкия окръжен съд, ГК, 14 състав, с което е разрешено извършването на действие на разпореждане с имуществото на ищеца чрез изтеглянето на сумата от 1557 лв. от паричния влог с цел заплащане на дължимата държавна такса. Следва да се отбележи, че преценката на конкретните особености на материалното положение на молителя е фактически въпрос, който се решава за всеки конкретен случай.
Наличието на постоянна практика на ВКС по поставените като значими за делото въпроси, с която въззивното определение е съобразено, изключва основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по тези въпроси.
Не е налице и заявеното от частния жалбоподател основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. При постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определение № 45/25.01.2019г. по ч.в.т.д. № 618/2018г. на Варненски апелативен съд, ТО, 2 състав.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №45/25.01.2019г. по ч.в.т.д. № 618/2018г. на Варненски апелативен съд, ТО, 2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2