5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
гр.София, 20.11.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 317 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд “Земеделие“ против решение № 227/12.10.2018 г. по в.т.д. № 259/2018 г. на Варненски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 5/27.02.2018 г по т.д. №109/2016 год. на ОС – Разград е поставено друго за отхвърляне на предявения от касатора против ЕТ “Ц. Е.“, представляван от Ц. Е. Ц., иск с правно основание чл.422 от ГПК, за приемане за установено, че ЕТ “Ц. Е.“ дължи на Държавен фонд “Земеделие“ по договор № 17/181591/00135 от 18.12.2012 г. за предоставяне на Държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците през 2012 г.“, сумата 56 322.04 лв. – главница, ведно със законната лихва от 01.09.2016 г. до окончателно плащане и сумата 16 229.09 лв., представляващи лихва за забавено плащане за периодите на забава от всяко плащане до 31.08.2016 г., като неоснователен и касаторът е осъден да заплати на ЕТ направените в заповедното производство разноски в размер на 615 лева, направените в първоинстанционното производство разноски, в размер на 3150 лева, както и направените във въззивното производство разноски, в размер на 4151,02 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация ЕТ “Ц. Е.“, представляван от Ц. Е. Ц., е изложил в писмения си отговор съображения за неоснователност на касационната жалба и за липса на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с договор №17/181591/00135 от 18.12.2012 г. ДФ “Земеделие“ се задължил да предостави на ЕТ “Ц. Е.“ държавна помощ – „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“, за покриване на разходи по дейности за доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците. Счел е, че правният спор във въззивната инстанция се концентрира върху това, дали посочените в договора като вид птици– патици, обвързват земеделския производител да отглежда по хуманен начин единствено патици през целия пет годишен период, както и дали в резултат на неотглеждането на птици за една година, за фонда възниква право да иска от птицевъда връщане на всичко получено по договора от момента на неговото сключване. При констатация за наличие на неясни, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици, е тълкувал разпоредбите на договора във връзка с указанията за схемата на държавна помощ, като неразделна част от него, както и сключените анекси, обусловени от подаваните ежегодни заявления за получаване на държавна помощ. Съобразил е, че с оглед самото заглавие на договора, същият е за предоставяне на държавна помощ за 2012 г.; в договора са изброени всички видове птици, за чието отглеждане по хуманен начин, може да се изплаща държавна помощ. Посочването в договора на съответния брой патици съответства на подаденото на 05.12.2012 г., т.е преди неговото сключване, заявление от страна на земеделския производител. Всички последващи анекси също са обусловени от посочения от птицевъда вид и брой птици в заявленията за 2013г. и 2014 г. Поради което е приел, че се налага извод, че със сключване на договора за птицевъда не е възникнало задължение през целия пет годишен срок да отглежда само и единствено патици. След като предметът на договора е свързан с хуманно отношение към птиците, които подробно са изброени както в договора, така и в указанията за предоставяне на помощта, то единствено от волята на птицевъда ще зависи за отглеждане на кой вид от изброените птици през съответната година ще подаде заявление за получаване на помощ и в случай, че във основа на заявлението бъде сключен допълнителен анекс, за него ще възникне задължение за прилагане на съответните мерки за хуманно отношение към тези птици. Изложил е, че противното би означавало за срок от пет години, птицевъдът да бъде поставен в зависимост да отглежда патици, без значение дали това е изгодно или не за него. В случая, помощта се предоставя единствено за покриване на допълнителни разходи или пропуснати доходи свързани с доброволните ангажименти по хуманното отглеждане, но не е и за закупуване и реализация на определен вид птици, поради което, ако през съответния пет годишен период за птицевъда стане неизгодно да отглежда патици, то същият би могъл да преустрои фермата си и да отглежда друг вид птици, от които да реализира печалба. ВнАС е счел, че това е мотивирало и едноличният търговец през 2015 г., вместо да подаде заявление за отглеждане на минимален брой патици, напр. 1 или 2 бр., с което на практика би покрил формалния критерий на фонда, да преустрои своята ферма и през следващите две години да отгледа максимален брой пилета – бройлери, отново при прилагане на мерките за хуманно отношение, но без получаване на държавна помощ. Именно по този начин е била постигната и основната цел на договора – да се отгледат максимално количество птици по хуманен начин. Целта на предприетото преустройство от едноличния търговец е да продължи ефективно да изпълнява поетите ангажименти за хуманно отношение към птиците. Доколкото след преустройството до изтичане на визирания в т.12.3 от указанията срок за прилагане на държавната помощ – 31.12.2017 г. ответникът по касацията е продължил да отглежда птици по хуманен начин, то ВнАС е намерил, че търговецът е изпълнил изцяло ангажимента си по договора, поради което и не дължи връщане на получената през периода 2012 – 2014 г. държавна помощ. Изложени са и допълнителни аргументи, че евентуално и при релевантност на промяната във вида на отглежданите птици, за фонда не възниква право да иска от птицевъда връщане на всичко получено по договора от момента на неговото сключване, а само авансово полученото за съответната година, през която не са отглеждани птици. В такъв смисъл е и разпоредбата на т.10.6. от приетите през 2015 г. указания на УС на фонда, според която при неизпълнение на задължението за прилагане на мерките, за които е получена помощта (т.10.3.), земеделският стопанин възстановява получените средства за неизпълнение на мярката, ведно със законната лихва за съответната година. След като няма спор, че през 2015 г. не е подавано заявление, не е подписван анекс и не е получавана държавна помощ, то апелативният съд е приел, че за съответната 2015 г. едноличният търговец не дължи на фонда възстановяване на парични суми и искът по чл.422 ГПК е неоснователен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя при допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК следните правни въпроси: 1/ Налице ли е основание за връщане на получената по договора финансова помощ под формата на главница, на осн. т.5.5 от договора, при условие, че ползвателят на помощта по собствена воля през 2015г., респ. до края на поетия 5-годишен ангажимент е преустановил прилагането на мерките, за които е получена помощта, или това му поведение се дължи на обективна невъзможност, която обуславя неоснователността на иска, доколкото след преустановяване на дейността си през 2015г. ответникът не е получавал финансиране?; 2/ Представлява ли поведението на ответника: прекъсване на отглеждането на птици по хуманен начин след 2015г., реконструкция на животовъдния обект с цел смяна на отрасъла от отглеждане на един вид птици на друг вид птици по негова воля, договорно неизпълнение на поети задължения към своя кредитор за петгодишен ангажимент, съгласно клаузите на договора?
Настоящият състав на ВКС намира, че и двата въпроси не притежават характеристиката на материалноправният и/ или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Според разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Има значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събрани по делото доказателства.
Поставените от касатора въпроси насочват към проверка на изводите на въззивния съд относно дължимостта на претендираните суми, поради твърдяно в конкретната искова молба неизпълнение на процесния договор. За да прецени основателността на изводите на ВнАС, касационната инстанция следва да извърши проверка дали въззивният съд правилно е възприел фактите и доказателствата по делото, дали е извършил тълкуване съобразно критериите по чл.20а ЗЗД, т.е. дали решението е правилно от гледна точка на уредените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване, която преценка не може да се извърши във фазата по чл.288 ГПК. Отделно от това, не е изпълнено и условието за обосноваване на допълнителното основание за селекция на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на ВнАС.
В полза на ответника по касацията следва да се присъдят сторените от него разноски за настоящата инстанция, които са доказани в размер на 2 640лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 227/12.10.2018 г. по в.т.д. № 259/2018 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие“ да заплати на ЕТ “Ц. Е.“, представляван от Ц. Е. Ц., сумата от 2 640лв. – адвокатско възнаграждение за касацционната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: