О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
гр.София,23.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч.т.д. № 2996 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Б. К. срещу определение № 605/07.10.2019г. по ч.т.д. №2033/2019г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, в частта с която е оставена без разглеждане неговата частна касационна жалба против определение №464/05.06.2019г. по в.ч.гр.д.№315/2019г. на Добрички окръжен съд.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като моли то да бъде отменено. Поддържа, че постановеното от Добрички окръжен съд определение, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството, подлежи на касационно обжалване.
Ответникът „Корн” ООД оспорва частната жалба като неоснователна и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без разглеждане подадената от К. Б. К. частна касационна жалба срещу определението по чл.248, ал.1 от ГПК на окръжния съд, първият тричленен състав на Върховен касационен съд, позовавайки се на разпоредбите на чл.274, ал.4 от ГПК и чл.248, ал.3 от ГПК, е приел, че жалбата е недопустима, тъй като обжалваният акт не подлежи на касационно обжалване.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивните норми на чл.274, ал.4 от ГПК и чл.248, ал.3 от ГПК. Производството, по което е постановено обжалваното въззивно определение, е образувано по обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове за несъществуването на парични вземания на „Корн” ООД, предмет на изпълнително дело №2011810040018 на ЧСИ Н. Н., които според твърденията на ищеца К. Б. К. в уточняваща иска молба произтичат от запис на заповед. Записът на заповед е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.8 от ТЗ и това обстоятелство е достатъчно, за да се квалифицира делото като търговско. Размерите на спорните парични вземания, с които се съизмерява цената на всеки от предявените искове – чл.69, ал.1, т.1 от ГПК, са под въведения с чл.280, ал.3 от ГПК минимум от 20 000 лв. за достъп до касационно обжалване по търговски дела. При тези обстоятелства правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че въззивното решение по това дело, на основание чл.280, ал.3 от ГПК, не би подлежало на касационен контрол.
Що се отнася до обстоятелството, че в диспозитива на въззивното определение е вписано, че подлежи на обжалване пред ВКС, следва да се посочи, че обжалваемостта, съответно необжалваемостта на съдебния акт произтича и се определя от самия закон, а не от посоченото в акта.
Предвид изложеното, определението на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал.2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №605/07.10.2019г. по ч.т.д. №2033/2019г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: