О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
гр.София, 30.03.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 346 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Бисофт” ЕООД, [населено място], чрез пълномощник адв.А. А., срещу разпореждане от 10.01.2020 г. по ч.гр.д. № 5697/2019 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав за връщане като недопустима на подадената от частния жалбоподател частна жалба с вх. № 22021/04.12.2019 г. срещу постановеното по делото определение № 3930/27.11.2019 г.
Частният жалбоподател поддържа, че разпореждането е нищожно, недопустимо и неправилно. Съображенията за нищожност и недопустимост обвърза с твърдение, че съставът на САС е незаконен, тъй като е налице еднолично произнасяне с разпореждане, а не произнасяне от тричленен състав с определение. Освен това разпореждането е неправилно, тъй като частната жалба подлежи на разглеждане от ВКС с оглед наличието на спор, засягащ привременна мярка по ЗАПСП, а не класическата обезпечителна мярка по ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
С атакуваното разпореждане САС е констатирал, че с определение № 3930/27.11.2019 г. по ч.гр.д. № 5697/2019 г., след като е отменил определение № 5200/03.10.2019 г. по т.д. № 1718/2019 г. на СГС, е оставил без уважение молбата на „Бисофт” ЕООД за обезпечаване на предявените срещу Националното бюро за правна помощ искове по чл.95б, ал.1, т.2, т.3 и т.6 ЗАПСП чрез налагане на привременна мярка забрана за използване на софтуерния продукт за отчитане на правната помощ по електронен път. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. по тълк.д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е приел, че инстанционният контрол върху определението на СГС е изчерпан поради двуинстанционния характер на производството. В заключение обжалваният акт не подлежи на обжалване, а частната жалба на „Бисофт” ЕООД следва да бъде върната.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател за нищожност и недопустимост на обжалваното разпореждане. Правната теория и съдебната практика приемат, че нищожно е всяко решение на съда, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда и не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или решението е неразбираемо и неговият смисъл не може да се извлече дори при тълкуване. Всички тези пороци могат да засегнат и определението и разпореждането като едностранни властнически волеизявления на държавен правораздавателен орган. В случая, не е налице нито един от пороците, които могат да обусловят нищожност на обжалваното разпореждане – същото е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е, като волята на съда е изразена ясно и разбираемо. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, разпорежданията, с които въззивният съд връща касационната жалба на някое от основанията по чл.286, ал.1 ГПК или частната касационна жалба на някое от основанията по чл.262, ал.2 ГПК вр. чл.275, ал.1 ГПК, следва да бъдат постановявани еднолично, което разрешение е приложимо и по частните жалби срещу прекратителните актове на въззивния съд. В мотивите към тълкувателното решение е посочено, че разпореждането се постановява еднолично, тъй като се отнася до действия по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват в качеството на въззивната инстанция по спора, поради което разпоредбите на чл.20 ГПК, чл.83, ал.1 и чл.105 ЗСВ са неприложими.
Обжалваното разпореждане е и допустимо, доколкото САС в рамките на правомощията си на администриращ съд е извършил проверка за допустимостта на частната касационна жалба с оглед обжалваемостта, респективно необжалваемостта на постановения от него акт.
Разгледано по същество атакуваното разпореждане е правилно. Въззивното определение на САС не попада в кръга на актовете по чл.274, ал.3 ГПК, по отношение на които е предвиден касационен контрол за законосъобразност. С постановяването му е изчерпан създаденият от законодателя процесуален ред на двуинстанционно разглеждане на определенията, постановени в обезпечителното производство, изключение от който е установено единствено в хипотезата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК – когато въззивният съд отмени първоинстанционното определение за оставяне на молбата за допускане на обезпечение без уважение и сам, за първи път, допусне исканото обезпечение. В настоящия случай е налице обратната хипотеза – допуснатото от първоинстанционния съд обезпечение е отменено от въззивния съд, като молбата за допускане на обезпечението е оставена без уважение. При отсъствие на създаден ред за инстанционен контрол над постановеното по реда на чл.274, ал.2, т.2 ГПК вр. чл.396, ал.1 ГПК определение на въззивния съд, частният жалбоподател няма право на частна касационна жалба, поради което същата се явява недопустима.
В тази връзка, неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател, че частната касационна жалба следва да бъде разгледана по същество от ВКС, тъй като е налице производство по налагане на привременна мярка по ЗАПСП, а не на обезпечителна мярка по ГПК. По аргумент на чл.96а, ал.2 ЗАПСП, допускането, налагането и отменянето на обезпечителните или привременните мерки при исковете по ЗАПСП се извършва по общия процесуален ред на чл.389 – 403 ГПК, с изключение на чл.398, ал.2, изр.1 ГПК.
Горното налага извода за потвърждаване на атакуваното разпореждане на САС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 10.01.2020 г. по ч.гр.д. № 5697/2019 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: