О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
гр.София,03.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч.т.д. №2732 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Б. инженеринг“ АД, гр. Панагюрище, против определение №257/20.06.2019г. по ч.в.т.д.№458/2018г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение. С него са потвърдени определение №832 от 19.11.2018г. по търг.д.№197/2018г. на Пазарджишки окръжен съд по описа на съда, с което производството по делото е прекратено поради невнасянето на възнаграждение за особен представител и определение №101 от 14.02.2019г. по търг.д.№197/2018г. на Пазарджишки окръжен съд, с което по реда на чл.248 от ГПК ищецът е осъден да заплати на „Б. Минерали – С.“ АД/ в несъстоятелност/ адвокатско възнаграждение в размер на 4 530 лева, дължими на основание чл.78, ал.4 от ГПК.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е недопустимо, доколкото с него съдът се е произнесъл по частни жалби срещу две отделни определения. Наред с това поддържа, че определението е неправилно тъй като ангажирането от синдика на процесуален представител в производството по чл.694 от ТЗ е злоупотреба със служебно положение чрез облагодетелстване на други лица за сметка на масата на несъстоятелността. Счита, че ако синдикът не се чувства достатъчно компетентен да защитава общия интерес в производството по несъстоятелност, би следвало да потърси правна консултация за сметка на своето възнаграждение.
Допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси: 1/ В производството по иск с правно основание чл.694 от ТЗ синдикът има ли право да упълномощава и да бъде представляван от процесуален представител – адвокат?; 2/ Когато в производството по иск с правно основание чл.694 от ТЗ синдикът е упълномощил процесуален представител, който да го представлява като участващ на основание чл.694, ал.4 от ТЗ, за чия сметка са разноските – за синдика или за ответника?; 3/ Необходимо ли е назначаване на особен представител на ответника, когато неговите интереси се съблюдават от синдика, който участва в процеса чрез упълномощен от него процесуален представител, разноските за когото са заплатени от ответника?; 4/ Допустимо ли е с едно общо определение въззивният съд да се произнесе по две отделни частни жалби без да постанови съединяването им за общо разглеждане в едно производство? Счита, че произнасянето по въпросите ще допринесе за развитието на правото и за точното прилагане на закона.
Синдикът на „Б. Минерали – С.“ АД/ в несъстоятелност/ И. Л. К. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поддържа, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Третото лице помагач на длъжника – „Минерали Индустриали България“ ООД, гр. Севлиево, моли определението да потвърдено като правилно и законосъобразно.
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Спазен е преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е съобразил, че ищецът „Б. инженеринг“ АД, гр. Панагюрище, и „Б. Минерали – С.“ АД/ в несъстоятелност/ се представляват от лицето Г. С. С., който е изпълнителен директор и вписан в ТР законен представител на двете дружества, поради което съществува противоречие в интересите на представител и представляван по смисъла на чл.29 ал.4 от ГПК, а в този случай разпоредбата изисква назначаването на особен представител. Изложил е съображения, че синдикът не може да представлява ответното дружество, тъй като като по силата на чл.694 ал.4 от ТЗ е самостоятелна страна по делото, а според нормата на чл.635 ал.3 от ТЗ дружеството в несъстоятелност може да извършва всички процесуални действия, които не са предоставени изрично на синдика, включен в производството по чл.694 от ТЗ. С оглед горното е заключил, че преценката на първата инстанция относно нуждата от назначаването на особен представител на ответното дружество е правилна, като разноските за това са за сметка на ищеца. С оглед на това, че ищецът не е изпълнил разпореждането за внасяне на депозит за назначаването на представител по чл.29 ал.4 от ГПК, въззивният съд е приел, че исковата му молба правилно е била върната, като в негова тежест следва да бъдат възложени направените от синдика разноски за адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за недопустимост на обжалваното определение. Обжалваното определение е допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по предмета, с който е сезиран, а именно проверка на постановените от първоинстанционния съд актове, с частни жалби срещу които е бил сезиран от надлежна страна в установения от закона срок.
Не са налице и предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивски апелативен съд.
Съгласно т.4 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В случая по поставените от касатора въпроси липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството или обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му.
Първият поставен от касатора въпрос е обсъждан от въззивния съд, но по отношение на него не е налице поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Възможността синдикът да преупълномощава адвокат, който да го представлява в съдебни производства произтича от разпоредбата на чл.650 ал.2 от ТЗ, която е ясна и не се нуждае от тълкуване.
Вторият въпрос в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е формулиран хипотетично, поради което не удовлетворява общия критерий за достъп до касация. Поставеният въпрос би бил значим в хипотеза, когато предявен от кредитор с неприето вземане иск е уважен и направените от него разноски следва да бъдат заплатени от насрещната страна в процеса. В случая обаче производството е прекратено поради неизпълнение от страна на ищеца на указания за внасяне на възнаграждение за особен представител на длъжника, поради което нито несъстоятелният длъжник, нито синдикът носят отговорност за направените от ищеца разноски.
По въпроса за участието на синдика в производството по чл.694 от ТЗ e формирана практика с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №125 от 04.07.2017г. по т. д. №2591/2016 г. на ВКС, ТК, І т.о. В същото се приема, че синдикът действа в защита на общия интерес на всички участници в производството по несъстоятелност и конституирането му в това исково производство е проявна форма на правомощието му по чл.658, ал.1, т.10 от ТЗ. Синдикът не е страна по материалното правоотношение, поради което за него са изключени процесуалните правомощия на главните страни по делото – признание или отказ от иска. Не е и подпомагаща страна в процеса, отново с оглед защита на общия интерес. Касае се за особен вид страна, сходна с процесуалното положение на прокурора в гражданския процес – чл. 26, ал.3 от ГПК. Използваният в ал. 4 на чл. 694 от ТЗ термин „длъжен“ да участва в производството, не бива да се тълкува в смисъл, че синдикът е необходим задължителен другар в това производство. Касае се за страна със специфично процесуално положение, несъвпадащо с хипотезата на задължително необходимо другарство.
Наличието на създадена съдебна практика по поставения въпрос, в съответствие с която въззивният съд е приел, че синдикът не представлява несъстоятелния длъжник и с оглед на това на длъжника като ответник следва да бъде назначен особен представител, обуславя извод за липса на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Четвъртият процесуалноправен въпрос е значим за делото доколкото в общо производство са образувани и разгледани две частни жалби на „Б. инженеринг“ АД, гр.-+П.. По поставения въпрос обаче не е формирана противоречива практика, нито е налице непълнота */или неяснота на закона, която налага тълкуването му. Действията по разглеждане на двете частни жалби са изцяло в съответствие с изричната разпоредба на чл.80 ал.4 от Правилника за администрацията в съдилищата. Тя предвижда, че не се образуват частни граждански дела по частни жалби срещу определение по чл. 248 от ГПК, когато има постъпила въззивна жалба срещу решението. В случая е налице аналогична хипотеза, като частна жалба срещу определение по чл.248 от ГПК е подадена едновременно с частната жалба срещу акта, с който е приключило производството пред първата инстанция, макар и този акт да е определение за прекратяване.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определение № 257/20.06.2019г. по ч.в.т.д.№458/2018г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение.
Въпреки направеното искане, на синдика на „Б. Минерали – С.“ АД/ в несъстоятелност/ И. Л. К. не следва да бъдат присъждани разноски за настоящото производство, доколкото не са представени доказателства за заплатено от него адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №257/20.06.2019г. по ч.в.т.д.№458/2018г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.