О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
гр.София, 23.12. 2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2526 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Кидилиан Холдинг“ООД срещу определение № 531/ 26.07.2019г. по ч.т.д. № 462/2019 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2203/14.06.2019 г. по гр.д. № 1362/2018г. на ВОС за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Окръжен съд – Сливен, на осн. чл.118, ал.2 вр. чл.105 ГПК.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение, основани на оплакване за неправилно тълкуване на договорна клауза, както и неправилност на извода на ВнАС, че е налице новация на облигационното правоотношение. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.
В писмения си отговор ответникът по частната касационна жалба „Аргос Енержи“ЕООД оспорва основателността на същата. Претендира присъждане на разноски.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следния въпрос, зададен в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК: „Правилно ли е изводът за новация на даден договор или на клауза от договор да се основава на тълкуване на волята на страните или за да се приеме, че волята на страните е за новиране на действащ между тях договор, следва да е налице ясна и недвусмислено изразена воля за прекратяване действието на съществуващ договор или на отделни негови клаузи и заменянето им с нови и различни клаузи?“ Според частния касатор обжалваното определение противоречи по така поставения въпрос на практиката на ВКС, обективирана в Определение № 401/31.07.2017г. по ч.т.д. № 922/2017г. на ВКС, I т.о. и Решение № 130/24.03.2009г. по т.д. № 650/2008г. на ВКС, II т.о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, предвид данните по делото, приема следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена в ОС-Варна от частния касатор против „Аргос Енержи“ЕООД за заплащане на сумата от 69 691,18лв.- допълнителни разходи / невключени в цената/ във връзка с организиран от ищеца превоз въз основа на спедиционен договор от 19.01.2018г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба. С отговора на исковата молба ответното дружество е направило възражение по чл.105 ГПК като е посочило, че местно компетентен е ОС-Сливен, т.е. съдът по седалището на ответника. Представило е допълнително споразумение към спедиционния договор, с което са постигнати уговорки относно задължения за възстановяване от ответника на всички реално извършени и доказани разходи от ищеца за дейности, невключени в цената. В чл.6 от същото допълнително споразумение страните се съгласяват възникналите спорове да се решават доброволно, а ако това се окаже невъзможно – пред компетентния български съд. С определение № 2203/14.06.2019г. по т.д. № 1362/2018г. на ВОС е прието, че не съществува пречка по волята на страните да бъде дерогирана посочената в закона местна подсъдност по имуществен спор, но в случая с допълнително споразумение след подписания спедиционен договор е уговорено да споровете да се решават от компетентния български съд, т.е. същият се определя по нормативните правила за местната подсъдност, а не според основния договор- пред съответния родово компетентен съд в [населено място].
Въззивният съд е споделил съображенията на първата инстанция. Посочил е, че не е налице пречка договор, съдържащ клауза за местна подсъдност на осн. чл.117, ал.2 ГПК, да бъде изменян с последващи постигнати между страните споразумения, както е в настоящия случай.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи конкретен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, както и да обоснове поддържаните допълнителни предпоставки за допускане на обжалването. В тази връзка е разяснена разликата между основанията за допускане на касация и основанията по чл.281, т.3 ГПК, които не могат да се преценяват в селективната фаза на касационното производство.
В случая не може да се приеме, че формулираният въпрос изпълнява изискванията към основния критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Липсват мотиви във въззивния акт, че е налице новация по смисъла на чл.107 ЗЗД на договора за спедиция, в който е включена клаузата относно договорена местна подсъдност. Основното съображение на решаващия съд е, че с допълнителното споразумение се измененя договорът за спедиция, като в тази връзка се изменя и процесуалната клауза според съдържанието й в допълнителното споразумение. Не е било прието, че се погасяват материалните задължения, поети с първоначалния договор за спедиция, а на тяхно място възникват нови- на ново основание или с нов предмет. Освен това ВнАС не е разглеждал процесуалната клауза като договор със самостоятелно битие, спрямо който може да се приложи чл.107 ЗЗД, независимо от изменението, а не новацията на облигационния договор, в който тази клауза е включена.
Поради което искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение се явява неоснователно.
В полза на ответника по частната касационна жалба следва следва да се присъдят сторените от него разноски за касационна инстанция в размер на 500лв.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 531/ 26.07.2019г. по ч.т.д. № 462/2019 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Кидилиан Холдинг“ООД да заплати на „Аргос Енержи“ЕООД сумата от 500лв., на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: