О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
гр.София,05.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч.т.д. № 2707 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Катаржина Естейт“ ЕООД срещу определение № 2568/30.07.2019г. по в.ч.гр.д. № 3608/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 15 състав. С него, след отмяна на определение № 16271/02.07.2019г. по гр.д. № 8749/2019г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III – Б състав, е допуснато обезпечение на бъдещ иск до размера му, който ще бъде предявен от Сдружение „Национална лозаро – винарска камара“ срещу „Катаржина Естейт“ ЕООД за заплащане на сумата от 42 381,07 лв., представляваща дължима допълнителна имуществена вноска за 2014г., чрез налагане на следната обезпечителна мярка: запор върху вземанията на бъдещия ответник по банковите му сметки в следните банки: „УниКредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена българска банка“ АД, „Юробанк България“ АД, „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, „Експресбанк“ АД, „Алианц Банк България“ АД, „Банка Пиреос България“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Първа Инвестиционна Банка“ АД, „Българо – американска кредитна банка“ АД, „ПроКредит Банк (България)“ АД, „Търговска Банка Д“ АД, „Токуда Банк“ АД, „Инвестбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Общинска банка“ АД, „Българска банка за развитие“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Тексим Банк“ АД, „ИНГ Банк Н.В. – клон София“, „Ситибанк Европа“ АД – клон България, „БНП Париба С.А. – клон София“, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“, „Те – Дже Зираат Банкасъ – клон София“, „Варенголд Банк АТ- клон София“.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2, т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК. Поддържа, че не са налице основания за допускане на обезпечението. Излага доводи за неоснователност на бъдещия иск поради липса на изискуемо вземане. Също така поддържа, че не е налице обезпечителна нужда.
Ответникът по частната касационна жалба Сдружение „Национална лозаро – винарска камара“ моли същата да не бъде допускана до касационно обжалване, евентуално да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
За да отмени определението на Софийски градски съд и да допусне обезпечение на бъдещ осъдителен иск чрез налагане на запор върху банковите сметки на „Катаржина Естейт“ ЕООД, въззивният съд е приел, че бъдещият иск е допустим и вероятно основателен с оглед представените към молбата за обезпечение писмени доказателства. Изтъкнал е, че предвид по – ниската степен на доказване в обезпечителното производство е достатъчно да бъдат представени доказателства относно основните обстоятелства, от които ищецът извежда спорното право. Въззивният съд е приел, че е налице и обезпечителна нужда. Посочил е, че при обезпечаване на иск за парично вземане обезпечителната нужда се предполага. С оглед целите на обезпечението е преценил като подходяща и претендираната обезпечителна мярка – запор върху банкови сметки.
Не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното определение.
Съгласно задължените разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя.
В случая, частният касатор само формално е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, тъй като в инкорпорираното в частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Позоваването на нормата на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, не представлява правен въпрос, който да ангажира отговор на касационната инстанция. Не съставляват правни въпроси, а оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, и твърденията, че не са налице предпоставките за допускане на обезпечение.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело е самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания съдебен акт, без да се разглеждат сочените от частния касатор допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Не е налице и заявеното от частния жалбоподател основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение, респ. определение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 от ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на атакуваното определение. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК. В случая обжалваното определение не е засегнато от пороци, които биха обусловили неговата очевидна неправилност.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определение № 2568/30.07.2019г. по в.ч.гр.д. №3608/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2568/30.07.2019г. по в.ч.гр.д. №3608/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 15 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.