О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
гр.София, 28.01.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 3055 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от „Юробанк България” АД, чрез пълномощника адв.Д. Д., против определение № 306/27.09.2018 г. по т.д. № 2193/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за отмяна на влязлото в сила определение № 2034/13.04.2018 г. по т.д.н. № 4853/2015 г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 17 състав, потвърдено с определение № 2508/07.08.2018 г. по ч.т.д.н. № 2961/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, VI състав.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател счита, че атакуваният съдебен акт намалява дължимата в негова полза престация, произтичаща от качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност. Твърди, че единственият път за защита срещу обжалваното определение е отмяна по реда на чл.303 ГПК.
ВКС намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
С молба с вх. № 114126/03.09.2018 г. частният жалбоподател е поискал на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила определение № 2508/07.08.2018 г. по ч.т.д.н. № 2961/2018 г. на САС, ТО, VI състав, с което е потвърдено определение № 2034/13.04.2018 г. по т.д.н. № 4853/2015 г. на СГС, ТО, VI – 17 състав за изменение на частична сметка за разпределение на суми, постъпили по особената сметка на „Самарт – 58” АД (н.), съставена на 15.02.2018 г. от синдика Т. Чемширов, и обявена в Търговския регистър на 21.02.2018 г.
С атакуваното определение състав на II т.о. на ВКС е приел, че определението по чл.729 ТЗ не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК, тъй като няма характеристиката на подлежащите на отмяна съдебни актове съгласно ППВС № 2/29.09.1977 г. С него не се разрешават спорове за материалното право, в частност за съществуването, привилегиите (реда) и размера на вземанията. Определението по чл.729 ТЗ не дава разрешение на друго спорно производство по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, като евентуална предпоставка за възможността да подлежи на отмяна по чл.303 ГПК.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По смисъла на т.2 от ППВС № 2/29.09.1977 г. на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо, тези, които са задължителни за страните и техните правоприемници и наследници, и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. От друга страна, съгласно разясненията в т.6 от Тълкувателно решение № 7/31.08.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, на отмяна подлежат само определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. Влязлото в сила определение по чл.729 ТЗ няма такава характеристика. То не попада в изключението по т.6 от Тълкувателното решение и с него не се решава спор относно материални права между страните в производството по несъстоятелност със сила на пресъдено нещо. С определението по чл.729 ТЗ съдът по несъстоятелността единствено упражнява контрол за законосъобразност на действията на синдика по изготвената сметка за разпределение на осребреното имущество, т.е. касае се за действия предприети в хода на универсалното принудително изпълнение спрямо несъстоятелния длъжник за удовлетворяване на кредиторите.
Във връзка с изложените в частната жалба доводи в подкрепа на тезата за допустимост на производството по отмяна с акцент върху липсата на друга защита за молителя, следва да се отбележи, че в мотивите на т.6 от Тълкувателно решение № 7/31.08.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че допустимостта на отмяната не може да се обоснове с аргумент за липсата на друго процесуално средство за защита. Производството по чл.303 – чл.309 ГПК е извънинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. Извънредният характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезли в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случаи, изчерпателно изброени и лимитивно въведени. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици, към които единствено могат да се отнесат предвидените основания за отмяна по чл.303 и чл.304 ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол и произтичащия от него ограничен кръг на основанията (фактическите състави), предвидени от законодателя като причина за отмяна на влезлите в сила решения и възобновяване на производства по тях.
Поради изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 306/27.09.2018 г. по т.д. № 2193/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: