О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
гр.София, 18.01.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2590 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от В. С. С., чрез процесуалния представител адв.Б. Ж., против определение № 516/16.08.2018 г. по в.т.д. № 415/2018 г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено определение № 1678/15.05.2018г. по т.д. № 553/2018 г. на Варненски окръжен съд за прекратяване на основание чл.130, ал.1 ГПК на производството по делото в частта по предявения от частната жалбоподателка против „КТМ ЕКС” ЕООД иск с правно основание чл.40 ЗЗД да бъде установена недействителността поради договаряне във вреда на представлявания на договор за замяна, обективиран в нот.акт № 34, том IV, нот.д. № 322/25.08.2014 г. на Нотариус С. Д., с който В. С. С., чрез пълномощника си В. Б., е прехвърлила на „КТМ ЕКС” ЕООД ателие № 9 с идентификатор 10135.1030.356.1.11, находящо се в сграда с идентификатор 10135.1030.356.1, с административен адрес гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 112; апартамент № 21 с идентификатор 10135.2559.217.1.20, с административен адрес гр. Варна, ул. „Царевец” № 38, вх.Б, ет.2, ведно с изба № 1, както и 50 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.2559.217; поземлен имот с идентификатор 10135.2573.27, с адрес гр. Варна, к.к. „Чайка”, с площ от 332 кв.м., срещу 50 броя налични поименни акции с номинал 100 лв. от капитала на „Балик Тур” АД.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частната касаторка поддържа наличието на разлика между конкретния житейски факт, изложен в обстоятелствената част на исковата молба, и абстрактния юридически факт, посочен в нормата на чл.40 ЗЗД. С оглед на това договарянето във вреда на представлявания може да произтича от множество конкретни житейски факти, които са основанието на иска, а подвеждането им под общото правило на правната норма чрез преценката им от гледна точка на абстрактния юридически факт представлява дейността на съда по определяне на правната квалификация на иска. Претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната касационна жалба „КТМ ЕКС” ЕООД в депозирания писмен отговор оспорва основателността на частната касационна жалба. Излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, евентуално моли частната касационна жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че производството пред Варненски окръжен съд по т.д. № 553/2018 г. е образувано по искова молба с вх. № 10945/12.04.2018 г., подадена от В. С. С. срещу „КТМ ЕКС“ ЕООД, съдържаща обективно съединени искове, между които и евентуален иск по чл.40 ЗЗД да бъде установена недействителност поради договаряне във вреда на представлявания на договор за замяна, обективиран в нот.акт № 34, том IV, нот.д. № 322/25.08.2014 г. на Нотариус С. Д., по силата на който В. С. С., чрез пълномощника си В. Б. Николова, е прехвърлила на „КТМ ЕКС” ЕООД недвижими имоти (ателие № 9, апартамент № 21 и поземлен имот с идентификатор 10135.2573.27, находящи се в гр. Варна срещу 50 броя налични поименни акции с номинал 100 лв. от капитала на „Балик Тур” АД.. Обосновано е било твърдение, че ответното дружество – насрещна страна по договора за замяна не притежава акции от капитала на „Балик тур” АД, поради което упълномощителката не е получила нищо в замяна. Въззивната инстанция е констатирала, че пред Варненски окръжен съд е било образувано и т.д. № 101/2015 г. по искова молба с вх. № 1643/19.01.2015 г., подадена от В. С. С. срещу „КТМ ЕКС“ ЕООД, съдържаща обективно съединени искове, между които и евентуален иск по чл.40 ЗЗД да бъде установена недействителност поради договаряне във вреда на представлявания на процесния договор за замяна при твърдение за значителна неравностойност между заменените престации – недвижимите имоти на частната касаторка и получените срещу тях акции. При тази фактическа установеност въззивният съд е заключил, че е налице пълна идентичност на исковете. Като първа предпоставка за тази идентичност е посочил правната квалификация. Изложил е съображения, че същата е неотделима от предмета на делото. Според апелативния съд, тъй като предходно разгледаният иск и искът, предмет на настоящото производство, са с една и съща правна квалификация, то основанието и на двата иска е едно и също – договаряне във вреда на представлявания. Останалите предпоставки за идентичност също са налице: страните и петитумът и на двата иска са едни и същи. С оглед на това е приел, че новият факт, въведен в подкрепа на основателността на иска, не представлява ново основание и чрез него не се въвежда нов предмет на делото. Посочил е, че под страх от преклузията по чл.147 и чл.266, ал.2 ГПК частната жалбоподателка е следвало да изчерпи всички факти и обстоятелства в подкрепа на предходно предявения иск. Дори и да се приеме, че тези факти и обстоятелства са настъпили след преклузията, ищцата е разполага с възможностите, предвидени в чл.303 ГПК.
След преценка на доводите на частната касаторка в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай частната касаторка формулира следните правни въпроси: 1/ Какво се разбира под основание на иска – конкретният житейски факт, изложен в обстоятелствената част на исковата молба или юридическият абстрактен факт, установен в хипотезата на дадена правна норма, към който се подвеждат тези конкретни житейски факти?; 2/Правната квалификация на иска или конкретните житейски факти и обстоятелства, наведени с исковата молба, съставляват основание на иска, и съответно кое от двете има значение при определяне на предмета на даден иск и образуваното въз основа на него производство, както и значение при определяне дали предметът на първия спор е идентичен с предмета на спора по последващия иск?; 3/ Съставлява ли новият факт, изложен в обстоятелствената част на исковата молба, ново основание на иска или не съставлява?; 4/ Следва ли ищецът да изчерпи всички възможни факти, на които може да бъде основан даден негов иск и преклудира ли се възможността след отхвърляне на даден иск да бъде предявен друг относно същото право, който да се основе на различни от фактите, на които е бил основан предходният иск?; 5/ Допустимо ли е по реда на чл.147 ГПК и чл.266, ал.2 ГПК ищецът да навежда новонастъпили или новоузнати факти, като ги прибави към първоначално наведените основания на иска, или това не е допустимо, тъй като въз основа на новите факти той може да предяви друг иск? Въпросите са въведени при позоваване на селективния критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на определението на Варненски апелативен съд с практиката на ВКС, обективирана в решение № 55/27.04.2015 г. по гр.д. № 5558/2014 г. на ВКС, I г.о., решение № 447/24.06.2010 г. по гр.д. № 733/2009 г. на ВКС, I г.о., решение № 1040/27.10.2008 г. по гр.д. № 339/2006 г. на ВКС, I г.о., решение № 219/02.07.2009 г. по гр.д. № 6368/2007 г. на ВКС, I г.о., решение № 475/09.12.2011 г. по гр.д. № 1559/2010 г. на ВКС, I г.о.- по първия правен въпрос; решение № 346/14.03.2009 г. по гр.д. № 16/2008 г. на ВКС, I г.о.- по втори въпрос; решение № 475/09.12.2011 г. по гр.д. № 1559/2010 г. на ВКС, I г.о.- по трети въпрос; решение № 2/03.02.2015 г. по гр.д. № 5004/2014 г. на ВКС, I г.о.- по четвърти въпрос; решение № 87/14.07.2011 г. по т.д. № 688/2010 г. на ВКС, I т.о. и решение № 168/11.04.2012 г. по гр.д. № 844/2011 г. на ВКС, I г.о. – по пети въпрос.
Настоящият състав на ВКС намира, че въведените от частната касаторка първи, втори и пети въпрос не отговарят на характеристиките на общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По начина, по който са формулирани, първият и вторият въпрос са общи и теоретични и съставляват хипотетично питане към касационната инстанция. В съдържанието на петия въпрос не са включени основните предпоставки за даване на отговор, доколкото съществените, разрешени от въззивния съд въпроси, са дали новият факт, изложен в обстоятелствената част на исковата молба, представлява ново основание на иска и дали ищецът е длъжен да изчерпи всички възможни факти, на които основава иска си, в едно производство. С оглед на това поставеният четвърти въпрос изпълнява изискването към общото основание за допускане на касационно обжалване, но не е изпълнено допълнителното условие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Соченото от частната касаторка решение № 2/03.02.2015 г. по гр.д. № 5004/2014 г. на ВКС, I г.о. касае различен от процесния иск по чл.40 ЗЗД, а именно иск за делба, поради което и разглежда проблема за заявеното с исковата молба придобивно основание като самостоятелно такова на вещния иск. Следователно потвърждаването на прекратителното определение на В. не е единствено поради аргумент, че навеждането във втората по време искова молба на нов факт не може да се квалифицира като ново основание на иска / трети правен въпрос/. Решаващ се явява изводът, че дори и да е налице нов факт, той е следвало да бъде изчерпан в предходното производство по иска по чл.40 ЗЗД.
Горното обосновава заключение за недопускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение. Следва да се има предвид, че в конкретния случай изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти относно това, че ответното дружество – насрещна страна по договора за замяна не притежава акции от капитала на „Балик тур” АД, поради което и В. С. не ги е получила в замяна на прехвърлените от нея имоти, обосновава петитум различен от този за прогласяване на недействителност на замяната по чл.40 ЗЗД. При условията на евентуалност с исковата молба е бил предявен иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, в която част производството не е прекратено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 516/16.08.2018 г. по в.т.д. № 415/2018 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: