О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
гр.София,01.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. № 785 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Юробанк България” АД срещу определение № 23/04.02.2019г. по в.ч.т.д. № 31/2019г. на Великотърновски апелативен съд. С него е потвърдено определение от 18.10.2018г. по т.д. № 239/2017г. на Великотърновски окръжен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на гр.д. № 15900/2017г. на Софийски районен съд с влязъл в сила съдебен акт.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са в противоречие с практиката на ВКС на РБ и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ Следва ли исковото производство за събиране на вземането поради предсрочна изискуемост (установителен или осъдителен иск) да бъде спряно, когато кредитополучателят е предявил иск за прогласяване нищожност на клаузи от договора за кредит – чл.26, вр. чл.55 от ЗЗД, вр. чл.143 от ЗЗП, вместо обратното – да бъде спряно производството за прогласяване нищожност на договорни клаузи?; 2/ Кое от двете производства следва да бъде спряно, по отношение на това – кое производство е обусловено и кое обуславящо: производството за събиране на вземане поради предсрочна изискуемост или производството само за прогласяване нищожност на договорни клаузи. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение №3/03.01.2019г. по ч.гр.д. №2803/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 401/20.11.2008г. по ч.гр.д. №1980/2008г. на ВКС, ГК, III г.о., определение №512/15.07.2013г. по ч.т.д. № 2569/2013г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение № 367/17.07.2015г. по ч.гр.д. № 1960/2015г. на ВКС, ГК, I г.о. Твърди, че обжалваното определение е очевидно неправилно на основание чл.280, ал.2, прeдл.3 от ГПК.
Ответниците И. Д. К. и П. Х. К. не изразяват становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
За да потвърди определението на Великотърновски окръжен съд, Великотърновски апелативен съд е приел, че е налице преюдициалност на спора по образуваното пред Софийски районен съд гр.д. №15900/2017г. за нищожност на отделни клаузи от договор за кредит HL 37878/2008г., въз основа на който в производството по т.д. №239/2017г. на Великотърновски окръжен съд на основание чл.422 от ГПК се претендира вземането по издадената на основание чл.417 от ГПК заповед за изпълнение №1809/02.10.2017г. по ч.гр.д. №3273/2017г. на Великотърновски районен съд. Изложил е съображения, че преценката за действителността на отделни клаузи на договора за кредит е обуславяща за определяне размера на задължението по кредита. С оглед на това е достигнал до извода, че е налице основанието по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на производството по т.д. №239/2017г. на Великотърновски окръжен съд до приключване с влязло в сила решение на гр.д. №15900/2017г. на Софийски районен съд.
Въззивният съд е счел за неоснователен довода на частния жалбоподател, че заведеното пред Софийски районен съд дело не е с преюдициално значение за спора, тъй като ще има за последица възстановяване на надплатени суми, но няма да се отрази на претендираното в производството по чл.422 от ГПК вземане, което в по – голямата си част е за главницата по кредита и само за част от наказателната лихва. Посочил е, че предмет на иска по гр.д. №15900/2017г. на Софийски районен съд е обявяването за нищожни на клаузи от процесния договор относно определянето на възнаградителна лихва. С оглед на това е заключил, че предявеният иск пред Софийски районен съд ще има значение за определяне размера на дължимите суми по договора за кредит, без значение дали е предявена претенция за цялата дължима наказателна лихва.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Съгласно разясненията в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС поставеният от касатора въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда. Въпросите относно правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства не могат да са основание за допускане на касационно обжалване. Така формулирани въпросите предпоставят проверка на правилността на извода на въззивния съд, че изходът на спора по иска по чл.26 от ЗЗД, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.143 от ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузи от договора за банков кредит има преюдициално значение за изхода на спора по чл.422 от ГПК и налага производството по чл.422 от ГПК да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по обуславящото дело. Отделно от това, универсален отговор на поставените въпроси не може да бъде даден, тъй като преценката дали е налице обуславящо изхода от спора производство винаги зависи от конкретния предмет на делото, очертан от исковата молба и отговора по същата. С оглед на изложеното въпросите не отговарят на общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По поставените от касатора въпроси не се установява и наличие на поддържаните допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, доколкото обжалваното определение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС. Съгласно определение №406/12.06.2012г. по ч.гр.д. №146/2011г. на ВКС, ГК, III т.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, връзка на обусловеност между две дела по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е налице, когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. В определение №478/28.08.2017г. по ч.т.д. №766/2017г. на ВКС, ТК, II т.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, е прието, че нормата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК изисква наличието на пряка връзка между съдебно признатото право по обуславящия иск и правнорелевантен (преюдициален) факт или правоотношение, от значение за решаването на спора по обусловения иск, изразяваща се в пълно отпадане на правомощието на съда да установява този факт или правоотношение.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК за допускане на обжалването поради твърдяната в изложението очевидна неправилност на въззивния акт. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 от ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК. В случая обжалваното определение не е засегнато от пороци, които биха обусловили неговата очевидна неправилност.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определение № 23/04.02.2019г. по в.ч.т.д. №31/2019г. на Великотърновски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №23/04.02.2019г. по в.ч.т.д. № 31/2019г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.