3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
гр.София, 16.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 3166 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Н. А. Г. срещу решение № 2097/06.08.2018г. по гр.д. № 1769/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 7943/27.11.2017г. по гр.д. № 8488/2013г. на СГС за отхвърляне на иска на касаторката като процесуален правоприемник по чл.227 ГПК на А. С. Б. срещу „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“КЧТ с правно осн. чл.193,ал.1 вр. чл.199а КЗ /отм./ за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищцата сумата от 120 000 евро главница, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „кредитна протекция“ от 28.07.2008г. и сумата 45 657 евро мораторна лихва за забава за периода 16.10.2009г. – датата на застрахователното събитие до 19.06.2013г. –деня, предхождащ завеждане на делото.
В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на обжалваното въззивно решение и за наличие на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения отговор на ответниците по касацията „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“КЧТ се оспорва основателността на касационната жалба, както и изпълнението на условията по чл.280, ал.1 , т.1 и т.3 ГПК за достъп до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че А. Б. е сключил с „Уникредит Булбанк“АД договор за кредит, както и че е сключил с ответниците застрахователен договор по застраховка „Кредитна протекция“ на кредитополучателите, по силата на който застрахователите са се съгласили да заплатят на ползващото се лице- банката, застрахователно обезщетение при настъпване на покрит риск – събитие свързано с живота, здравето, трудовата заетост на застрахования. Настъпило е и застрахователното събитие – вследствие преживян миокарден инфаркт А. Б. е изгубил изцяло трудоспособността си. Съгласно Общите условия на застрахователя ползващо лице се явява само „Уникредит Булбанк“АД, а застрахованият може да получи застрахователното обезщетение само в случай на пълно предсрочно погасяване на кредита и изплатена застрахователна премия, което условие не се твърди и не се доказва да е настъпило. Поради което застрахованият и неговите наследници не могат да претендират от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя при въведени допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК следните правни въпроси: 1/Представлява ли ищецът ползващо се лице от застрахователния договор в случай, че не е налице хипотеза на пълно предсрочно погасяване на задължението към банката по договор за кредит?; 2/ Възможно ли е влезлият в сила застрахователен договор, по който е заплатена дължимата застрахователна премия, да не осигурява покритие за уговорения застрахователен риск?; 3/ Договорът за застраховка в полза на кредитор, сключена в обезпечение на задълженията на неговия длъжник, освен материалния интерес на кредитора, обезпечава ли и материалния интерес на длъжника при настъпване на застрахователното събитие?
По първия правен въпрос въззивният съд е изложил събражения в мотивите на обжалваното решение, като заключението относно качеството „ползващо се лице“ е направено въз основа на съдържанието на конкретния договор за застраховка и ОУ на застрахователя за този вид договори. Тълкувайки волята на страните съдът е приел, че е сключен договор за имуществена застраховка в полза на трето лице / който факт не се оспорва от касатора/, като само в полза на това трето лице се е породило право да иска изпълнение от застрахователя при настъпване на застрахователното събитие в съответствие с чл.199а, ал.1 КЗ /отм./, чл.22 ЗЗД и предвид легалната дефиниция на § 1, т.32 от ДР на КЗ /отм./ относно „трето ползващо се лице“. Не отговаря на приетата от решаващия състав фактическа обстановка доводът на касатора, че съдът е счел, че ползващо се лице по договора е и застрахования –длъжник по кредита и неговите наследници. Напротив САС изрично е констатирал, че не е настъпила посочената в ОУ предпоставка – пълно предсрочно погасяване на задължението на длъжника към банката, за да премине правото на кредитора да получи обезщетение към сключващия договора за застраховка в полза на трето лице. Следователно за да се даде отговор на правния въпрос следва да се преценят горепосочените писмени доказателства, която дейност е извън обсега на проверката по чл.288 ГПК.
Втори и трети въпрос не отговарят на изискването към общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК с оглед контекста на тяхното поставяне. Въззивният съд не е разгледал нито една от сочените от касастора хипотези на отказ на застрахователя да заплати на застрахования застрахователно обезщетение – чл.189, ал.4 КЗ / отм./, чл.190, ал.2 КЗ / отм./, чл.206, ал.3 КЗ / отм./, чл.207, ал.2 КЗ / отм./ и чл.211 КЗ / отм./. В процесния случай отказът на застрахователя, респ. отхвърлянето на иска е поради липса на активна материалноправна легитимация за ищеца да получи плащане по застрахователен договор сключен в полза на трето лице, след като не се явява такова. По отношение на третия правен въпрос настоящият състав на ВКС констатира, че САС не се е произнесъл по иск с правно осн. чл.134 ЗЗД. Не е и бил сезиран с такъв иск, доколкото видно от исковата молба ищецът не навел обстоятелства и не е формулирал петитум, които да очертават правна квалификация за предявен иск на кредитор за защита на чужди права – имуществени права на неговия длъжник. Ищецът не твърди да се явява кредитор на банката, нито има искане за осъждане на застрахователите да заплатят търсеното обезщетение в полза на банката.
Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2097/06.08.2018г. по гр.д. № 1769/2018г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: