О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
гр. София,24.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч.т.д.№2647 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ТПК „Рубин“ против определение №367/23.05.2019г. по в.т.д.№218/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено определение №346/29.01.2019г. по т.д.№965/2017г. на Варненски окръжен съд, с което на основание чл.126 ал.1 от ГПК е прекратено производството по делото.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси: 1/Кога е налице обективен и субективен идентитет между делата, като основание за прекратяване съгласно чл.126 от ГПК?; 2/ Следва ли по дела с предмет чл.74 от ГПК и при преценка на обективния идентитет да се изследват въведените в процеса пороци, водещи до незаконосъобразност на процесните решения на ОС, като отделни правни основания на заявените искове? 3/ В случай, че по по – рано заведеното дело е налице постановено съдебно решение, следва ли при преценка на обективния идентитет да се съобрази неговият диспозитив? Поддържа, че съдът се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС, обективирана в ТР№1 от 06.12.2002г. по тълк. дело №1/2002г. на ОСГК на ВКС, в определение №357 от 24.07.2013г. по ч.гр.д.№3981/2013г. на ВКС, ГК, І г.о. и определение №156 от 02.03.2018г. по ч.т.д.№220/2018г. на ВКС, ГК, І г.о. и др. Счита, че произнасянето по въпросите ще допринесе и за развитието на правото и за точното прилагане на закона, тъй като се налага да бъде дадено общо правно разрешение, отчитащо особения характер на исковете при преценка обективния идентитет съгласно чл.126 от ГПК.
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Спазен е преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
За да потвърди първоинстанционното определение, Варненски апелативен съд е констатирал, че е налице пълна идентичност между исковете, по които е образувано т.д.№965/2017г. на Варненски окръжен съд и част от исковете, предявени по т.д.№738/2017г. на Варненски окръжен съд.
Настоящият състав на ВКС намира, че първият въведен от частния касационен жалбоподател въпрос попада в приложното поле на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като е обусловил крайния извод на въззивния съд. По него обаче не са налице допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. По релевантния за спора процесуалноправен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, съгласно която за да бъде приложена разпоредбата на чл.126, ал.1 от ГПК като по-късно заведеното дело се прекрати служебно от съда, то за съда, пред който е висящо второто дело, следва да са налице безспорни доказателства за идентитет на страни, основание и петитум по двете дела, висящи пред един и същ или различни съдилища. Отводът за висящ правен спор по чл.126, ал.1 от ГПК е основателен само при наличието на пълно субективно /страни по делото/ и обективно /предметно/ тъждество между делата. Със забраната да се образува второ дело по същия правен спор се изключва възможността за постановяване на различни по съдържание съдебни актове. Субективен идентитет е налице, когато две дела са между едни и същи страни – противопоставените субекти на материалното правоотношение и те са тези, които ще бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо, а обективен идентитет – при пълно съвпадане на предмета на делата, при пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца, т. е. когато искането по дете дела е идентично и е предявено на едно и също основание – посочените факти, от които произтича претенцията са идентични и искането е на същото правно основание. Ако съдът констатира припокриване на посочените компоненти – страни, основание на заявения иск и петитум, производството по по-късно заведения иск следва да бъде прекратено. Ако съдът констатира разлика в някой от компонентите, то не са налице основания за прекратяване на по-късно заведеното дело. Ако разликата се състои само в част от заявената претенция, съдът следва да извърши преценка в коя част трябва да прекрати по-късно образуваното производство, а в непредявената с предходната искова молба част производството следва да продължи. В този смисъл са цитираното от касатора определение №357 от 24.07.2013 г. по ч.гр.д.№3981/2013г. на ВКС, ГК, I г. о., а също и определение №114 от 16.03.2012г. по ч.гр.д.№1/2012г. на ВКС, ГК, II г. о.
В случая констатирайки пълна идентичност в заявените от ищеца по двете дела факти и обстоятелства, както и в петитума и страните по предявените искове, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика по приложението на чл.126 ал.1 от ГПК, като правилността на констатациите му не може да бъде предмет на проверка в производството по допускане на касационно обжалване. Наличието на практика на ВКС по значимия за делото правен въпрос изключва и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото с цитираните определения на ВКС е установен точният смисъл на приложимата към спора правна норма.
Вторият формулиран от касатора въпрос също е свързан с предмета на спора, но и по него не е обоснована допълнителната предпоставка за достъп до касация. За да прецени идентичността в предмета на двете дела, въззивният съд не е разглеждал само петитума на предявените искове, съответно не е съобразил само, че се иска прогласяване на нищожността и евентуално отмяна на едни и същи решения на общото събрание на акционерите на „Рубина“ АД, а е проверявал и изложените от ищеца факти и обстоятелства, съставляващи основанието на предявените искове. Тези факти и обстоятелства са именно твърдените от ищеца пороци, съставляващи според него основанията за нищожност, съответно отмяна на атакуваните решения на общото събрание. Следователно даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие със задължителните разяснения в ТР№1 от 06.12.2002г. по тълк. дело №1/2002г. на ОСГК на ВКС. Наличието на задължителна практика на ВКС по поставения правен въпрос, с която въззивното решение е съобразено, изключва и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Третият въпрос в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е релевантен за спора, доколкото въззивният съд е изтъкнал в мотивите си, че идентичността на двете производства е видна и от диспозитива на постановеното по т.д.№738/2017г. решение. Съдържанието на диспозитива на съдебното решение по т.д.№738/2017г. на Варненски окръжен съд обаче не е изтъкнато като водещ или единствен признак за наличието на идентичност на предмета на двете производства, а само като допълнителен аргумент в подкрепа на изложената от съдебния състав теза. Поради това констатацията на въззивния съд относно диспозитива на решението по т.д.№738/2017г. на Варненски окръжен съд не е единствено обуславяща изхода на производството. Съответно поставеният от касатора въпрос не може да обоснове наличието на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 от ГПК. В тази насока са и задължителните разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк.дело №1/2009г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда и за изхода по конкретното дело.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №367/23.05.2019г. по в.т.д.№218/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.