О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
гр.София, 14.02.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 3002 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от Б. Г. Г., в качеството му на член на Политическа партия „Българска социалистическа партия”, представляван от адв.П. Николова, против определение № 3734/12.11.2019 г. по гр.д. № 5480/2019 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав в частта, с която е потвърдено определение от 25.09.2019 г. по т.д. № 1905/2019 г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 15 състав, в частта, с която е върната исковата молба с предявени обективно съединени искове от Б. Г. Г..
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че не намират приложение разпоредбите на чл.17 и чл.18 ЗПП. Поддържа, че е предявен иск по чл.124, ал.1 ГПК, а не такъв по чл.124, ал.3 и ал.4 ГПК. Твърди, че е налице отказ от предоставяне на съдебна защита на член на политическа партия срещу незаконосъобразно решение на Националния съвет на партията. В тази връзка поддържа още, че са нарушени принципите на правовата държава и на върховенството на устава на политическата партия. Излага становище, че съдът неправилно и незаконосъобразно е възприел чл.30 и чл.31, ал.1 от Устава, че е налице само един върховен орган на политическата партия – нейният Конгрес. С оглед на това счита, че решенията на Националния съвет на партията имат характера на решения на върховен орган, които подлежат на съдебен контрол по смисъла на ЗЮЛНЦ. Поддържа, че са нарушени членствените права на членовете на партията във връзка с обжалването на решенията на нейните върховни органи. Претендира отмяна на обжалваното определение.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран от Б. Г. Г. с искова молба, с която е заявено искане да установи факти с правно значение за него – нищожност на решения на Националния съвет на БСП; да разпореди заличаване на вписването/ регистрацията в Р. – Варна и/ или ЦИК на регистрацията за кандидатска листа за общински съветници на [населено място], посочена от Националния съвет на БСП с незаконосъобразно решение от 15.09.2019 г.; да даде задължителни указания на Р. – Варна и/ или ЦИК за заличаване на вписването/ регистрацията на кандидатска листа за общински съветници на [населено място], посочена от Националния съвет на БСП с незаконосъобразно решение от 15.09.2019 г., както и да разпореди да се регистрира или в евентуалност да се дадат задължителни указания за регистрация в Р. – Варна и/ или ЦИК на легитимно избраната на 11.09.2019 г. съгласно императивните изисквания на Устава на БСП листа за кандидати за общински съветници от Градската конференция – [населено място]. След като се е позовал на нормите на чл.124, ал.3 и ал.4 ГПК, апелативният съд е споделил извода на СГС, че не са налице законови разпоредби, очертаващи допустимостта на заявените от ищеца установителен и конститувни искове. Приел е, че не намира приложение редът за защита по чл.18 ЗПП, предвид фактите, изложени в исковата молба, които не подлежат на вписване съобразно чл.17 ЗПП. Позовавайки се на практика на ВКС, въззивният съд е приел още, че не намира приложение и редът за защита, установен в чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ. Споделил е извода на касационната инстанция, че законосъобразността на приетите конгресни решения на политическата партия се преценява в регистърното производство пред ВКС при обжалване на решението по молбата за регистрация, като не е налице правна възможност същите да са предмет на отделен конститутивен иск за тяхната отмяна с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ. С оглед на това САС е приел, че за Б. Г. Г. не е налице право на иск за установяване нищожност или отмяна на решения на Националния съвет на БСП. Посочил е, че исковете ще бъдат недопустими, дори и да се приложи редът за защита по чл.25, ал.4 ЗПП, тъй като оспорените от ищеца решения не са такива на върховния орган на ответната партия – К., съобразно чл.31 от Устава на БСП. Приел е за недопустими на основание чл.124, ал.3 ГПК и исковите претенции за разпореждане от съда на правна промяна. Посочил е, че с оглед диспозитивното начало в гражданския процес е обвързан от заявеното до него искане за правна защита и не може да излезе от същото, вкл. да измени искането на ищеца и да сезира административен съд с евентуална жалба срещу неиндивидуализиран акт на административен орган. С оглед на това апелативният съд е потвърдил определението на СГС за връщане на исковата молба.
На основание чл.274, ал.3, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси, зададени в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1/Допустимо ли е съдът да прилага чл.18 ЗПП, касаещ второинстанционен контрол, към решения на органи на ПП, вместо към регистърни решения на СГС?; 2/ Представлява ли разпоредбата на чл.18 ЗПП забранителна разпоредба относно обжалване решения на върховни органи на политически партии?; 3/ Допустимо ли е съдът да извежда забрана за съдебен контрол, която не е формулирана в закон?; 4/ Допустимо ли е съдът да извежда липса на активна материална и процесуална легитимация, която не е формулирана в закон?; 5/ При наличие на незаконосъобразност, с която съдът е сезиран от лица с накърнени права и интереси, защитени от закона и Конституцията, следва ли съдът да се произнесе по отмяната на сочената незаконосъобразност, дори и да не е налице изрична процесуална разпоредба?; 6/ При наличие на решение на върховен орган на ПП, неподлежащо на вписване, което нарушава правата по чл.2, ал.2 ЗПП на гражданите и членовете на конкретната ПП, следва ли съдът да се произнесе по отмяната на сочената незаконосъобразност, ако не е налице изрична процесуална разпоредба?; 7/ Когато в специален материален закон и в процесуален закон не е уреден изричен механизъм за защита на права и интереси на членове на ПП от незаконосъобразните решения на върховен орган на ПП, които не подлежат на вписване, следва ли да се приложи разпоредбата на чл.5 ГПК?; 8/ Може ли да се приеме, че след като не подлежат на съдебен контрол решенията на върховен орган на ПП, които не подлежат на вписване, дори и да са незаконосъобразни и накърняващи правата и интересите на членовете на конкретната ПП, са над закона и Конституцията на РБ?; 9/ За върховен орган на политическа партия следва да се приеме нареченият за такъв или органът с най – съществени, най – многобройни правомощия, който реално управлява политическата партия?
Въпроси от първи до осми включително касаят един и същи проблем, а именно за допустимостта на съдебния контрол по общия исков ред на решение на върховен орган на политическа партия по искане на индивидуален член. Тезата на касатора е, че той е допустим, които доводи са приети за неоснователни от въззивния съд. Следователно е изпълнено общото основание за достъп до касация.
ВКС намира, че по отношение на така посочените въпроси не е налице допълнителното основани по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, въведено с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Позоваването на предпоставката, че разрешението по правните въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото според разясненията по т.4 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предполага, че по отношение на правния въпрос в нормативната уредба се констатира непълнота, неяснота или противоречие, които да налагат отстраняването им чрез тълкувателна дейност на съда за установяване точния смисъл на закона или е необходимо изменение на задължителната практика и практиката по отделните казуси, за да се създаде нова съдебна практика в съответствие с установеното в закона или поради нужда от осъвременяването й. Настоящата инстанция намира, че по поставените въпроси е създадена съдебна практика с оглед постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 100/01.07.2014г. по т.д. № 4369/2013г. на ВКС, II т.о. и по реда на чл.274, ал.3 ГПК: Определение № 253/30.04.2009г. по ч.т.д. № 35/2009г. на ВКС, I т.о. и Определение № 302/18.04.2013г. по ч.т.д. № 1068/2013г. на ВКС, I т.о. Според същите правната регламентация на учредяването, регистрацията, устройството, дейността и прекратяването на политическите партии се съдържа в действащия Закон за политическите партии /ЗПП/ от 01.04.2005 г. Този род сдружения е извън обхвата на юридическите лица с нестопанска цел /сдружения и фондации/, чийто статут е предмет на законодателна уредба в Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/. Този извод произтича пряко от разпоредбата на § 2, ал.1/ след изм. през 2009 г./ ЗЮЛНЦ съгласно която организациите, имащи за цел извършването на политическа дейност /наред с религиозните общности, читалища и др./ се уреждат с отделен закон. Действително, в § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПП е предвидено субсидиарно приложение на ЗЮЛНЦ за неуредените в закона въпроси. Не би могло да се приеме, че в ЗПП не е предвиден ред за защита срещу незаконосъобразни и несъобразени с императивни уставни разпоредби решения на върховния орган на политическа партия. Съществува процесуална възможност за атакуване и на положително регистърно съдебно решение от индивидуален член на партията като законосъобразността на приети решения на върховния орган на политическа партия се преценява именно в рамките на регистърното производство и производството пред ВКС / при обжалване с касационна жалба на решението по молбата за регистрация/, но не би могло атакуваните решения да са предмет на отделен конститутивен иск за тяхната отмяна с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ.
Разпоредбата на чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, предвиждаща право на съдебна защита /по реда и в сроковете по ал.6 на чл.25 ЗЮЛНЦ/ относно законосъобразността и съответствието с устава на решенията на общото събрание на сдруженията не би могла да се приложи и по аналогия и спрямо приети на решения от върховния орган на политическа партия. Допълнителен аргумент, подкрепящ извода за неприложимост по аналогия на предвидената в ЗЮЛНЦ обжалваемост на решение на върховен орган на сдружение е и вида на търсената защита – чрез конститутивен иск, чиито предпоставки следва да са изрично регламентирани в съответния закон, уреждащ отношенията между индивидуалните членове и партията, в качеството й на юридическо лице с корпоративно устройство.
Настоящият състав намира, че не са налице основания – промяна на обществените условия и законодателството, за изоставяне на така създадената съдебна практика.
По последния девети въпрос не е осъществено изискването съобразно чл.280, ал.1 ГПК същият да е единствено обуславящ крайните правни изводи на решаващия съд. Съображението на САС, че върховният орган според Устава на политическата партия е К., а не Н. съвет на БСП, е само допълнително изложено като аргумент.
Поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3734/12.11.2019 г. по гр.д. № 5480/2019 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: