О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
гр.София, 01.08.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1730 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Подадени са частни жалби от адв. С. Ч., действащ като пълномощник на И. Н. Н., Б. Н. Н. и Й. Н. Н., същите в лично качество и като наследници на Й. И. Н., и на Б. Л. Н., и от Застрахователна компания „Олимпик.”, дружество регистрирано в Република Кипър, упражняващо търговска дейност на територията на Република България чрез регистриран клон „Застрахователна компания „Олимпик. – клон България”, чрез пълномощника адв.А. Г., против определение № 984/22.03.2018 г. по гр.д. № 2862/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав, с което са оставени без уважение молбите на частните жалбоподатели за допълване на постановеното по делото въззивно решение № 2340/13.11.2017 г. в частта за разноските.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на обжалваното определение. Молят за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друг за допълване на въззивното решение в частта за разноските.
В писмения си отговор адв. С. Ч. оспорва основателността на частната жалба на ЗК „Олимпик.“, действаща чрез „ЗК Олимпик. – клон България” КЧТ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, като прецени данните по делото и становищата по частните жалби, приема следното:
Частните жалби са допустими – депозирани са от надлежни страни в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По съществото на частните жалби ВКС намира следното:
Производството по гр.д. № 2862/2017 г. е било образувано пред САС по въззивни жалби на ищците и на ЗК„Уника“АД срещу решение № 7561/17.10.2016 г. по гр.д. № 838/2015 г. на СГС, с което ответникът ЗК „Уника” АД е осъдено на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) да заплати на И. Н. Н., Б. Н. Н. и Й. Н. Н., всички в лично качество и като наследници на починалата в хода на процеса Й. И. Н., и на Б. Л. Н. обезщетения за неимуществени вреди, като исковете са били отхвърлени до пълните предявени размери.
Ищците са подали въззивна жалба срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение, а именно: за И. Н. Н. – над 100 000лв. до 150 000 лв., претендирани на лично основание и над 50 000лв. до 75 000лв., претендирани като наследник на починалата в хода на процеса Й. И. Н. ; за Б. Н. Н. – над 130 000лв. до 150 000 лв., претендирани на лично основание и над 25 000 лв. до 37 500 лв., претендирани като наследник на починалата в хода на процеса Й. И. Н.; за Й. Н. Н. – над 130 000лв. до 150 000 лв., претендирани на лично основание и над 25 000 лв. до 37 500 лв., претендирани като наследник на починалата в хода на процеса Й. И. Н.; за Б. Л. Н. – над 110 000лв. до 150 000лв.
Ответникът ЗК„Уника“АД е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в осъдителната част по исковете с правно осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./, като следва: за И. Н. Н. – над 135 000лв. до 150 000лв., общо присъдени му на лично основание и като наследник на починалата в хода на процеса Й. И. Н.; за Б. Н. Н.– над 112 500лв. до 155 000 лв., общо присъдени му на лично основание и като наследник на починалата в хода на процеса Й. И. Н.; за Й. Н. Н.– над 112 500лв. до 155 000 лв., общо присъдени й на лично основание и като наследник на починалата в хода на процеса Й. И. Н.; за Б. Л. Н. – над 90 000лв. до общо присъдената й от 110 000лв.
САС е намерил двете въззивни жалби за неоснователни и с решение № 2340/13.11.2017 г. е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. С молби по чл.248 ГПК адв. Ч. като пълномощник на ищците и евентуалният ответник ЗК „Олимпик.”, действаща чрез „ЗК Олимпик. – клон България” КЧТ, са поискали от въззивния съд да допълни постановеното от него решение в частта за разноските като присъди претендираните адвокатски възнаграждения.
По частната жалба на И. Н. Н., Б. Н. Н. и Й. Н. Н.:
Частните жалбоподатели обжалват въззивното определение в частта, с която САС е отхвърлил искането им, тъй като е приел, че нямат право на разноски пред въззивната инстанция поради оставяне на въззивната им жалба без уважение.
Настоящият състав на ВКС намира частната жалба за основателна.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ако страната, в чиято полза е решен един спор е била представлявана в производството от адвокат, който й е оказал безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА, то същият представител има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Във въззивното производство страните имат право на разноски, съответно на процесуалния им представител при условията на чл. 38 ЗА се дължи адвокатско възнаграждение като обжалваемият интерес за всяка от тях се определя не само от претенцията, в защита на която е подадена собствената въззивна жалба, но и от размера на претенцията по въззивната жалба на противната страна, по която страната се защитава. В случая на ищците – въззивници се дължат разноски за адвокатско възнаграждение съобразно съответните обжалвани части от решението от страните, общия обжалваем интерес във въззивното производство и изхода на това производство. С оглед посочения предмет на въззивно обжалване целият обжалваем интерес във въззивното производство е 90 000 лв. за И. Н.; 75 000 лв. за Б. Н.; 75 000 лв. за Й. Н. Н. и 60 000лв. за Б. Н.. Тъй като въззивният съд не е уважил въззивните жалби на страните и е потвърдил атакувания първоинстанционен съдебен акт, разноските за адвокатско възнаграждение на ищците следва да бъдат присъдени в съотношение: 15 000 / 90 000 за ищеца И. Н. Н., по 42 500/75 000 за ищците Б. Н. Н. и Й. Н. Н. и 20000/60 000 за ищцата Б. Л. Н., съобразно отхвърлената жалба на насрещната страна. На осн. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимите за защита на ищците срещу въззивната жалба на застрахователя адвокатски възнаграждения са: за И. Н. – 538, 33лв. без ДДС или 645,99 лв. с ДДС; за Б. Н. – 1573,48лв. без ДДС или 1888,18лв. с ДДС; за Й. Н.Н. – 1573,48лв. без ДДС или 1888,18лв. с ДДС и за Б. Н. – 775,89 лв. без ДДС или 931,07лв. с ДДС. Общо в полза на адв.Ч. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 5 999,41лв. с ДДС.
По тези съображения обжалваното определение по чл. 248 ГПК на Софийски апелативен съд в частта по молбата на ищците следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде допълнено въззивното решение в частта за разноските в изложения смисъл.
По частната жалба на ЗК „О.”, действаща чрез „ЗК Олимпк. – клон България” КЧТ:
Частният жалбоподател обжалва въззивното определение в частта, с която САС е отхвърлил искането му, тъй като е приел, че във въззивното производство е нямал качеството на ответник по въззивната жалба на ищците с оглед липсата на постановен от първоинстанционния съд по отношение на него осъдителен или отхвърлителен диспозитив.
По смисъла на постоянната практика на ВКС, ответникът по предявения при условията на евентуалност иск има право на разноски в първоинстанционното производство в случай на уважаване на главния и оставяне без разглеждане на евентуалния иск. От тук следва, че евентуалният ответник, в качеството си на въззиваем, ще има право на заплатените от него разноски и за въззивното производство, но само, ако първоинстанционното решение в частта му, с която е оставен без разглеждане предявеният евентуален иск не е влязло в сила и при съобразяване основателността или не на въззивната жалба. В случая, първоинстанционното решение по предявения евентуален иск срещу частния жалбоподател, с което същият е оставен без разглеждане с оглед основателността на главната искова претенция, не е било предмет на въззивно обжалване. Поради това спрямо частния жалбоподател не е налице неоснователно предизвикан правен спор във въззивната инстанция, който да обуславя правото му на разноски за въззивното производство.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да се потвърди в частта на отхвърляне на молбата на ЗК „Олимпик.“, действаща чрез „ЗК Олимпик. – клон България” КЧТ.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 984/22.03.2018 г. по гр.д. № 2862/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав в частта, с която е охвърлена молбата по чл.248 ГПК на И. Н. Н., Б. Л. Н., Б. Н. Н., действащ със съгласието на своята майка Б. Л. Н. и на Й. Н. Н., действаща чрез своята майка и законен представител Б. Л. Н. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА по реда на чл.248 ГПК ЗК“УНИКА“АД да заплати на адвокат С. С. Ч., на осн. чл.38, ал.2 ЗА сумата от 5 999,41лв. – адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 984/22.03.2018 г. по гр.д. № 2862/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав в частта, с която е отхвърлена молбата по чл.2438 ГПК на ЗК „Олимпик.“, действаща чрез „ЗК Олимпик. – клон България” КЧТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: