О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
гр.София,23.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч.т.д. № 2813 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Данс Енерджи” ЕООД (н.) срещу определение № 2389/16.07.2019г. по ч.т.д. №3400/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав. С него е потвърдено определение №196/21.02.2019г. по т.д. № 110/2016г. на Врачанския окръжен съд, Търговско отделение, с което не е допуснат предложеният от дружеството план за оздравяване на предприятието.
Частният касационен жалбоподател счита, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и същото следва да бъде отменено. Поддържа, че предложеният план за оздравяване отговаря на изисквания на чл.700, ал.1 от ТЗ. Изтъква, че с посочените в обжалваното определение молби са отстранени нередовностите на плана, като са внесени допълнителни пояснения. Излага съображения за липсата на неяснота относно степента на удовлетворяване на вземанията както към банката, така и към останалите кредитори. Счита за неправилен извода на съда, че не е уточнена степента на удовлетворяване, която получава всеки клас кредитори, в сравнение с това, което би получил при разпределение на имуществото по предвидения в закона ред. Изразява несъгласие и с извода на съда, че предложената гаранция не отговаря на изискването на чл.700, ал.1, т.4 от ТЗ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател, без да поставя нито един правен въпрос, основава допускането на касационно обжалване на предпоставката, регламентирана в чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Изложените доводи относно очевидната неправилност на постановеното определение повтарят съдържанието на самата частна касационна жалба.
Ответникът по частната касационна жалба „Първа Инвестиционна Банка” АД поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Счита, че въззивното определение не е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК. Излага съображения и за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
За да потвърди определението на Софийски градски съд, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че са налице съдържателни недостатъци на предложения от управителя на „Данс Енерджи” ЕООД (в несъст.) план за оздравяване, обосноваващи недопускането му до разглеждане от събранието на кредиторите. Позовавайки се на разпоредбата на чл.700, ал.1, т.1 от ТЗ, е приел, че в плана е конкретизирана степента на удовлетворяване единствено по отношение на публичните държавни вземания. В тази връзка е изтъкнал, че в подадените от длъжника уточнителни молби от 09.10.2019г., от 12.01.2019г. и от 13.02.2019г., степента на удовлетворяване е посочена спрямо общия размер на приетите вземания на всеки кредитор, но не и спрямо всяко отделно вземане /отделно перо/ на всеки кредитор. Дал е пример с вземанията на „ПИБ” АД, като е посочил, че от процесните молби не става явно дали спрямо този кредитор остава предвиденото в първоначално предложения план пълно опрощаване на вземанията за лихви и разноски. С оглед на това е приел, че първоинстанционният съд с основание е дал на вносителя указания за отстраняване на тези недостатъци. На следващо място, въззивният съд е изложил съображения относно липсата на конкретизация в плана по смисъла на чл.700, ал.1, т.3 от ТЗ. Посочил е, че визираният в уточнителните молби процент от 1,40 е определен спрямо целия размер на вземанията, а законът изисква да бъде определен спрямо това, което кредиторът реално би получил при разпределение на имуществото по предвидения в закона ред. Решаващият съд, позовавайки се на практика на ВКС, е приел, че предложената в т.4 от плана и в молбите „отговорност на длъжника с цялото му имущество” не представлява гаранция по смисъла на чл.700, ал.1, т.1 и т.4 от ТЗ. Изтъкнал е, че това е общата законова възможност по чл.133 от ЗЗД, с която кредиторите разполагат и без това да е изрично предвидено в оздравителния план.
Настоящият състав намира, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Не е налице основанието по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК за допускане на обжалването поради твърдяната в изложението очевидна неправилност на въззивния акт. По смисъла на цитираната норма въззивното определение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика или на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК. В настоящия случай, доводите, с които се обосновава „очевидната неправилност” на въззивното определение, не са свързани с наличието на такива особено тежки пороци. Според частния касационен жалбоподател очевидната неправилност се изразява в неправилно приложение на разпоредбата на чл.700, ал.1 от ТЗ. Това твърдение съставлява оплакване за неправилност по чл.281, т.3 от ГПК – нарушение на материалния закон. Следователно в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК липсват допълнителни аргументи относно очевидната неправилност на обжалваното определение, а са преповторени съдържащите се в частната касационна жалба доводи за неговата неправилност. Основанието по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК не е тъждествено на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно определение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2389/16.07.2019 г. по ч.т.д. № 3400/2019 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.