О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
гр.София, 19.04.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 569 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Е. В. Н., чрез пълномощника адв. А. Г., срещу определение № 18/04.01.2019 г. по ч.гр.д. № 5849/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Е. В. Н. срещу определение № 18968/14.09.2018 г. по гр.д. № 11718/2018 г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Окръжен съд – Плевен.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение, тъй като приетите изменения на чл.115 и чл.119 ГПК не съответстват в пълна степен на гарантираното от чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България право на гражданите да са равни пред закона, предвид ограничаване на възможността на пострадалото лице за избор на подсъдност. Частната жалбоподателка счита, че нормата на чл.119, ал.3 ГПК създава не задължение, а възможност за съда до определен момент да повдигне въпроса за местната подсъдност на спора, след който момент избраната от ищеца се санира. Иска се отмяна на обжалваното определение на САС и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси, зададени в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1.Противоречи ли на чл.6, ал.2 от КРБ разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК след като се допуска лица с определено лично състояние, което ги определя като „увредени лица“, да имат по-малко права по отношение на основната местна подсъдност по ГПК /по седалище или адрес на ответника/ от останалите ищци по КЗ – застрахованите лица и въобще от останалите ищци по ГПК ?; 2/ Противоречи ли разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК на нормата на чл.20 и чл.21 от Х. на основните права на ЕС и въвежда ли дискриминация по признак „увреждане“?; 3/ При наличие на нередовна искова молба и едновременно неспазена местна подсъдност следва ли съдът да приложи нормата на чл.129, ал.2 ГПК или може да изпрати нередовна искова молба на местно компетентния съд на осн. чл.119, ал.3 ГПК ? Твърди се, че произнасянето по поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и от значение за точното прилагане на Конституцията на Република България и европейското законодателство.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е направено искане за отправяне на преюдициално запитване по формулирания втори въпрос.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, предвид данните по делото, приема следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена в СГС на 04.09.2018г. от страна на частния касатор против ЗАД „О.-Застраховане“ АД, гр. София за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по чл.432 КЗ от ПТП, настъпило на 21.04.2017 г. в района на гр. Разград. Сезираният със спора СГС с определение № 18968/14.09.2018 г. по гр.д. № 117218/2018 г. е приел, че делото следва да се прекрати и да се изпрати за разглеждане на Окръжен съд – Плевен, с оглед разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК, тъй като ищцата е с постоянен и настоящ адрес в с. Драгаш войвода, който попада в съдебния район на ОС-Плевен. За местната подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК съдът следи служебно.
Въззивният съд е споделил съображенията на първата инстанция. Посочил е, че с актуалната редакция на чл.115, ал.2 ГПК вр. чл.119, ал.3 ГПК / в сила от 07.08.2018г., след която дата е била подадена исковата молба пред СГС/ законодателят регламентира правилата относно местната подсъдност като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск за заплащане на обезщетение по КЗ. Съдът е длъжен служебно да следи за нея до приключване на първото по делото заседание. Нормата отново урежда изборна местна подсъдност между настоящия или постоянен адрес на ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие, поради което местно компетентен да разгледа иска е именно Плевенски окръжен съд. За неоснователни са счетени доводите на частната жалбоподателка за допусканото процесуално нарушение от СГС , тъй като не са били дадени указания за заплащане на държавна такса, след което е следвало да се преценява местната подсъдност.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи конкретен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, както и да обоснове поддържаните допълнителни предпоставки за допускане на обжалването. В тази връзка е разяснена разликата между основанията за допускане на касация и основанията по чл.281, т.3 ГПК, които не могат да се преценяват в селективната фаза на касационното производство.
В случая не може да се приеме, че формулираните въпроси изпълняват изискванията към основния критерий по чл.280, ал.1 ГПК. В атакуваното определение липсва произнасяне по първи и втори въпрос, свързани с твърдяното ограничаване на правата на пострадалото лице и поставянето му в положение различно от това на ищци по друг вид дела, а произнасянето по трети въпрос не е обуславящо само по себе си изхода от спора, поради което не е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Освен това не е налице и бланкетно поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По приложението на сега действащата редакция на чл.115, ал.2 ГПК, важима за подадени след 07.08.2018 г. искови молби, е налице практика на ВКС, обективирана в определение по ч.т.д. № 2917/2018 г., І т.о. Според същата законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по КЗ, изключваща общата подсъдност по чл.108, ал.1, изр. 1 ГПК – по седалище на ответника. В рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца /неговото седалище/ или по местонастъпване на застрахователното събитие, които отчитат интересите на ищците. Възражението за неподсъдност на делото на основание чл.119, ал.3, вр. с чл.115, ал.2 ГПК може да се направи от ответника в отговора на исковата молба и да се повдигне служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
Следва да се има предвид, че е налице изрична нормативна регламентация с оглед правилото на чл.118 вр. чл.119, ал.3 ГПК, че сезираният със спора съд сам решава дали започналото пред него дело му е подсъдно и ако прецени, че не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. Последният съобразно чл.129 ГПК е длъжен да извърши проверка за редовността на исковата молба, вкл. дали е била заплатена държавна такса за разглеждане на иска.
Искането за отправяне на преюдициално запитване по чл.628 ГПК е неоснователно, тъй като с него се цели тълкуване на норма от вътрешното право на държава-членка, при това уреждаща вътрешната местна компетентност, когато както събитието, така и участниците в него /и отговорният застраховател/ се намират на територията на РБ, и определянето й е правомощие на националния законодател.
Неосноватено е и искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 18/ 04.01.2019 г. по ч.гр.д. № 5849/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: