О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
гр.София, 05.02.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 981 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Н. Ц., чрез пълномощника адв.Жасмина С., срещу решение № 2548/05.11.2018г. по гр.д. № 259/2018 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав, с което е потвърдено решение № 5271/14.07.2017 г. по гр.д. № 3834/2014 г. на СГС, ГК, I отд., 7 състав в обжалваните части, с които са отхвърлени предявените от касатора срещу ЗАД „Армеец” АД искове по чл.208, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 26 846,87 лв. до общия предявен размер от 55 000 лв.; по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 4 250,60 лв. до общия предявен размер от 9 035,07 лв. и по чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата 996,60 лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на предявяване на иска– 19.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са изпълнени предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът ЗАД „Армеец” АД не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба против въззивното решение на САС в потвърдителната част на решение на СГС в частта, с която е отхвърлен искът по чл.208, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 26 846,87 лв. до общия предявен размер от 55 000 лв. и е отхвърлен искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 4 250,60 лв. до общия предявен размер от 9 035,07 лв., е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Недопустима се явява касационната жалба против решение на САС в потвърдителната част на решение на СГС в частта за отхвърляне на иска по чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата 996,60 лв.- обезщетение за имуществени вреди. Същият е с цена на иска под въведения с чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален обжалваем размер за касационно обжалване. Поради което във визираната част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
По отношение на касационната жалба в частта, която подлежи на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС, ТК, I отделение намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен застрахователен договор за застраховка „Каско” на автомобил с марка „Джийп Гранд Ч.”, за застрахователна стойност в размер 55 000 лв. и със срок на валидност от 12.12.2011 г. до 11.12.2012 г. Обвързващи страните са били и Общи условия. По време на действието на полицата застрахованото МПС е претърпяло щета, при което са били увредени множество детайли. Въззивният съд е обсъдил заключението на САТЕ, съгласно което разходите за отремонтиране на автомобила са на стойност 52 369,79 лв., като надвишават 80 % от стойността на застрахователната сума по полицата; налице е тотална щета; към момента на възникване на застрахователното събитие действителната стойност на автомобила е била 52 250 лв.; запазените части и детайли са на стойност 24 818,75 лв.; след приспадане на запазените части и детайли застрахователното обезщетение възлиза на 27 431,25 лв. Приел е за неоснователен довода на ищеца, че при тотална щета следва да бъде изплатена застрахователната стойност на застрахованото имущество. В тази връзка е посочил, че застрахователят е направил избор в хипотезата на чл.76.1 от Общите условия, съобразно която обезщетението се определя по експертна оценка, като от застрахователната стойност към датата на събитието се приспада стойността на запазените детайли от МПС, а застрахованият задържа останките от застрахованото имущество. Правото на избор е предоставено само на застрахователя и застрахованият не може да влияе върху него. С оглед на това САС е заключил, че дължимата сума е в размер на 27 431,25 лв., от която се приспада дължимата четвърта застрахователна вноска от 584,38 лв., или исковата претенция е основателна и доказана за сумата от 26 846,87 лв.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ относно начина на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.208 КЗ (отм.); 2/относно съдържанието на въззивното решение при възприемане на нова фактическа обстановка и необходимостта от излагане на самостоятелни мотиви в тази насока; относно задължението за въззивния съд при произнасянето си по спорния предмет на делото да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното материално право, да обсъди всички наведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях, да се съобрази с приобщения по делото доказателствен материал.
Въведени са допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по всички формулирани от касатора въпроси, поради противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, както следва: по първи въпрос – с обективираната в решение № 37/23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, I т.о.; по втори въпрос– с обективираната в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 1/1953 г., решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 388/17.10.2011 г. по гр.д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 470/16.01.2012 г. по гр.д. № 1318/2010 г. на ВКС, IV г.о. Касаторът се позовава и на основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК „очевидна неправилност” за допускане на касационен контрол.
Първият въпрос не изпълнява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, така и допълнително посоченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Относно общото основание за допускане на касационен контрол следва да се има предвид, че САС е приел, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение се определя съобразно конкретна клауза – чл.76.1 от Общите условия. Изрично е посочил, че общите условия са приети от застрахования и че същите са неразделна част от сключения застрахователен договор. Процесната клауза предвижда, че в случай на тотална щета на МПС застрахователят има правото да избере как да определи дължимото обезщетение измежду три възможности. С оглед упражнения от застрахователя избор в отговора на исковата молба / при условията на евентуалност, ако не се уважи възражението, че застраховката не е влязла в сила, прави възражение за определяне на обезщетение в хипотезата на чл.76.1 от Общите условия – с приспадане на запазените части и детайли/, съдът е приел, че дължимото на ищеца застрахователно обезщетение се определя, като от застрахователната стойност към датата на събитието се приспадне стойността на запазените детайли от МПС. Обусловеността на извода за размера на обезщетението от съдържанието на процесната клауза, счетена за приложима с оглед приемане на Общите условия от застрахования, изключва твърдението на касатора, че обезщетението следва да се определи от съда по друг ред, а не от застрахователя съобразно един от трите варианта, посочени в чл.76 от Общите условия. Отделно от изложеното, решение № 37/23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, I т.о., на което се позовава касаторът, е постановено при различна фактическа обстановка. Цитираната практика касае въпрос, свързан с определяне на застрахователно обезщетение по чл.402 ТЗ (отм.) в хипотезата, когато застрахователят се е суброгирал в правата на застрахования срещу третото лице – делинквент, респ. срещу неговия застраховател.
По отношение на комплексно зададения втори въпрос не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. По същество отделните аспекти на въпроса повтарят съдържанието на самата касационната жалба и в този смисъл са от значение за правилността на обжалваното решение по чл.281, т.3 ГПК, а не за допускане на касационно обжалване. Освен това изрично въззивната инстанция е изложила мотиви на какво основание приема, че застрахователят може да упражни право на избор на един от предварителното уговорени от страните начини на изчисляване на обезщетението при настъпване на застрахователното събитие. Несъгласието на касатора с тези мотиви представлява оплакване за необоснованост на изводите на решаващия състав, т.е. касационно основание по чл.281, т.3 ГПК , но не и общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Крайното заключение за размера на обезщетението е направено въз основа на оценката дадена от назначената по делото първоначална САТЕ след оглед от вещото лице, а не на база опис на щетите от застрахователя и спрямо която експертиза касаторът не е направил възражения. Доводът за неизпълнение от страна на застрахователя на задълженията му по чл.57, чл.57.2, чл.57.3, чл.64, чл.65, чл.66 и чл.67 от Общите условия се свърза от касатора само с претенцията за заплащане на сумата от 996,60лв., т.е. в частта, в която касационната жалба се оставя без разглеждане.
Не е налице и сочената предпоставка „очевидна неправилност” за допускане на касационен контрол по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение на САС според настоящия състав на ВКС не разкрива никой от изброените по – горе пороци.
С оглед изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2548/05.11.2018 г. по гр.д. № 259/2018 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав в частта, с която е потвърдено решение № 5271/14.07.2017 г. по гр.д. № 3834/2014 г. на СГС, ГК, I отд., 7 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. Н. Ц. срещу ЗАД „Армеец” АД иск по чл.208, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 26 846,87 лв. до общия предявен размер от 55 000 лв., застрахователно обезщетение по комбинирана застрахователна полица № 03068017077/01.12.2011 г. за застраховка каско и злополука и по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 4 250,60 лв. до общия предявен размер от 9 035,07 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на Т. Н. Ц. в частта против въззивно решение № 2548/05.11.2018 г. по гр.д. № 259/2018 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав в частта, с която е потвърдено решение № 5271/14.07.2017 г. по гр.д. № 3834/2014 г. на СГС, ГК, I отд., 7 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. Н. Ц. срещу ЗАД „Армеец” АД иск по чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата от 996,60лв. – имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на предявяване на иска – 19.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане частично касационната жалба, може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата част по чл.288 ГПК – не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: