О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
гр. София, 16.04.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1305 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248, ал.1 ГПК.
Подадена е молба от „Българска банка за развитие” АД, гр. София, чрез юрисконсулт К. К. за допълване на определение № 509/16.11.2018г. по т.д. № 1305/2018г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските.
В молбата се излага, че в отговора на касационната жалба ответникът по касацията е изразил становище за недопускане на касационно обжалване на въззивно решение и е направил искане за присъждане на разноски за касационната инсатнция. С определение № 509/16.11.2018г. по т.д. № 1305/2018г. на ВКС, I т.о. решаващият съд не е допуснал касационно обжалване по касационната жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (н.), гр. София срещу решение № 2347/14.11.2017 г. по т.д. № 1913/2017 г. на Софийски апелативен съд. ВКС е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски за защита пред касационната инстанция в полза на „Българска банка за развитие” АД. Иска се допълване на решението на ВКС като бъде присъдена в полза на молителя сумата от 115 248,50лв.
В писмения си отговор А. Д. и К. М., упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД (н.), изразяват становище за неоснователност на молбата. Правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В писмения си отговор „Микрофинансираща институция Д.” ЕАД, гр. София поддържа, че молбата по чл.248 ГПК е основателна.
ВКС констатира следното:
Производството по т.д. № 1305/2018г. на ВКС, I т.о. е било образувано по касационна жалба на А. Николов Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД (н.), гр. София, срещу решение № 2347/14.11.2017 г. по т.д. № 1913/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав. С обжалваното въззивно решение е било: 1/ ОТМЕНЕНО решение № 164/24.01.2017 г. по т.д. № 3634/2016 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 15 състав в частта за отхвърляне на възражение на кредитора за включване в списъка на приетите вземания на кредиторите на „КТБ“/н/ на вземане за възнаградителна лихва за периода 14.05.2014г.-14.08.2014г. в размер на 51 041, 66лв., както и на вземане за законна лихва върху вземането за възнаградителна лихва след датата на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника и вместо него е ПОСТАНОВЕНО друго, с което се признава за установено по чл.66, ал.6 ЗБН съществуването на вземане на „Българска банка за развитие” АД към „КТБ“ /н/ за сумата от 51 041,66 лв., възнаградителна лихва за времето 14.05.2014г.-14.08.2014г. по договор за срочен депозит и договор за цеския с поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „КТБ“ /н/ по чл.94, ал.1, т.4 ЗБН /ред. преди изменението с ДВ бр.62/2015г./, и съществуването на вземане за законната лихва върху горепосочената договорна лихва за времето от 22.04.2015г. до погасяването му, с поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.9 ЗБН като е допълнен списъка по чл.67, ал.2 ЗБН с така приетите вземания; 2 / ПОТВЪРДЕНО решение № 164/24.01.2017 г. по т.д. № 3634/2016 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 15 състав в частта, с която е допълнен списъка на приетите вземания срещу „КТБ“ /н/ с вземането на „Българска банка за развитие” АД за сумата от 8 400 000 лв., произтичаща от договор за срочен депозит и договор за цесия, с ред за удовлетворяване на вземането по чл.94, ал.1, т.4 ЗБН / ред. до изменението с ДВ бр.62/2015г./ както и за законна лихва върху същата главница за времето от 22.04.2015 г. до погасяването му, с поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „КТБ” АД (н.) съответно по чл.94, ал.1, т.9 ЗБН.
Състав на Първо търговско отделение на ВКС е постановил определение № 509/16.11.2018г. по т.д. № 1305/2018г. на ВКС, I т.о., с което не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение.
Видно от представените писмени доказателства към отговора на касационната жалба, изходящ от „Българска банка за развитие” АД, във връзка с допълнително споразумение за възлагане на процесуално представителство и защита от 25.01.2017г., сключено от посочената банка като възложител и Адвокатско дружество„ К. и съдружници“ като изпълнител, по банков път на 14.03.2018г. съгласно платежно нареждане от възложителя по сметка на изпълнителя е постъпила сумата от 115 248,50 лв. Съобразно вписаното в проформа фактурата от 14.02.2018г. основание за извършване на превода и предвид допълнителното споразумение заплатеното възнаграждение е за процесуално представителство по касационното дело, образувано по касационната жалба на синдиците на „КТБ“ /н/ срещу решение № 2347/14.11.2017 г. по т.д. № 1913/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Предвид горното, ВКС прави следните правни изводи:
С определението по чл.288 ГПК решаващият състав на ВКС е пропуснал да се произнесе по обективиранато в отговора на касационната жалба искане на ответника по касацията – „Българска банка за развитие” АД, за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция.
Доказано е извършването на разноски, представляващи действително договорено и изплатено адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС, в размер на 115 248,50 лв. Редовно упълномощените процесуални представители на ответника по касацията са подали писмен отговор по касационната жалба, т.е. разноските са платени с оглед на реално извършена дейност по възложено процесуално представителство.
Касаторът е направил своевременно възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна.
Съставът на ВКС намира възражението по чл.78, ал.5 ГПК за основателно. В тази връзка от значение е, че правният спор се е развил по възражение на осн. чл.66, ал.6 ЗБН относно вземане за 8 400 000лв. и вземане за 51 041,66 лв. По отношение на първото вземане спорът не е за приемането на същото, тъй като то вече е било прието от синдиците, макар и не в желания от кредитора ред за удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.4 ЗБН / ред. до изменението с ДВ бр.62/2015г./, а само относно реда на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на кредитора – негов носител. Следователно в тази част на производството не се касае за оценяем иск, а за неоценяем такъв. Предмет на спора не е самото вземане, а поредността за удовлетворяване на кредитора. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в определение № 322/14.06.2018 г. по т.д. № 479/2018 г. на ВКС, II т.о., определение № 470/ 16.11.2018г. по ч.т.д. № 1304/2018г. на ВКС, I т.о. Ето защо минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство се определя по реда на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за първа и въззивна съдебни инстанции, а за касационна инстанция – при съобразяване на изричната норма на чл.9, ал.3 от Наредбата, че за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. По отношение на второто вземане от 51 041,66 лв., което въобще не е било прието от синдиците и не е било включено в списъка на приетите вземания, спорът е оценяем и изчислен по правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита по възражението за възнаградителна лихва възлиза в размер на 2 061,24 лв. Естеството на правния спор пред касационната инстанция, вкл. и предвид създадената към момента на подаване на отговора на касационната жалба съдебна практика по аналогични казуси, не разкрива фактическа и правна сложност, оправдаваща уговаряне и заплащане на възнаграждение, надвишаващо значително установения в Наредбата минимален размер.
Поради което се налага извод, че за процесуално представителство във връзка с подаден отговор на касационна жалба в полза на ответника по касационното производство следва да се присъдят сторените от него разноски в общ размер на 2561,24лв.
Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 509/16.11.2018г. по т.д. № 1305/2018г. на ВКС, I т.о., като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка” АД (н.), гр. София да заплати на „Българска банка за развитие” АД сумата от 2561,24лв., представляваща сторените от последното разноски за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: