5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
гр.София, 03.04.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2326 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, гр. София срещу решение № 2045/31.07.2018 г. по т.д. № 774/2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено решение № 96/11.01.2018г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 8 състав за осъждане на „ЧЕЗ Разпределение България” АД на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД да заплати на „ЕЛПРО-ЕС“ООД сумата от 32 880,14 лв., представляваща общо платена временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа за водноелектрическите централи на ищеца за периода м.09.2012 г. – до м.10.2013 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от 12.07.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 10 030,12лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 32 880,14лв. за периода 12.07.2014г.-11.07.2017г..
Касаторът поддържа, че решението е недопустимо и неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „ЕЛПРО-ЕС“ООД оспорва основателността на същата и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищецът – настоящ ответник по касационната жалба е производител на електрическа енергия и собственик на въведени в експлоатация ВЕИ, присъединена към мрежата на касатора. Представените по делото изплатени фактури, установяват плащане на цена за „достъп“ , която престация е различна от тази, предмет на ангажираните по делото писмени договори / за присъединяване, за изкупуване на ел.енергия/, от сключването на които договори електроразпределителното дружество черпи възражения срещу приложимостта на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. САС е счел, че временната цена за достъп е била определена с решение на ДКЕВР, което е отменено и по този начин с обратна сила са отпаднали разпоредените с него правни последици и през исковия период липсва елемент от смесения фактически състав, само при осъществяване на който в пълнота може да се направи извод, че е налице основание за това имуществено разместване. Поради което въззивният съд е заключил, че предявеният иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е основателен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: „1.Договорната отговорност по чл.79 ЗЗД изключва ли отговорността за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, при наличието на действителен, валиден договор за спорното задължение и допустим ли е иск за обезщетение за неоснователно обогатяване в тази хипотеза?; 2. Може ли задължение за заплащане за достъп до електроразпределителната мрежа да има и друг недоговорен източник, и ако може, кое е непосредственото основание за възникване на задължението за плащане – облигационно отношение или юридически факти с недоговорен характер?; 3. Може ли да се счита за отпаднало основанието по действащо облигационно отношение за предоставяне на услугата достъп между страните при наличие на точно изпълнение и от двете страни /доброволно плащане и оказване на услугата/?; Допустимо ли е приравняването на законовото и договорно основание за предоставяне на услугата достъп с решение на регулаторен орган?;4. Представлява ли предварителното изпълнение / допуснато по силата на закона/ на невлязъл в сила индивидуален административен, юридически факт, който може да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие действителни, възмездни сделки за заплатените парични задължения до датата на отпадане на основанието и допустим ли е в тази връзка иск за неоснователно обогатяване поради отпаднало основание?; 5.Допуска ли действащото законодателство договаряне на размера на цената на услугата достъп до разпределителната мрежа за производители, различни от определени от ДКЕВР? Императивни ли са нормите на чл.30, ал.1 и ал.2, чл.31, т.2, т.8, чл.32, ал.1 и ал.2 от ЗЕ? Пределни или фиксирани са цените за достъп според чл.36а ЗЕ?; 6. Има ли пряко и непосредствено действие върху правата и задълженията на страните по договора за достъп отмяната на решение на ДКЕВР за определяне на размера на цените и достатъчна ли е тя като основание за реституция на даденото по него? Има ли значение фактът на предоставяне на услугата и нейното заплащане от страната?; 7.След като услугата достъп е предоставена и по икономическата си същност има себестойност по-голяма от нула, чия е доказателствената тежест да докаже с колко точно се е обогатил ответникът в случай, че ищецът иска връщане на платеното?; 8.Допустимо ли е съдът при обосноваване на своите правни изводи да не посочи материалноправната норма, която прилага и от чийто диспозитив извежда релевантните за спора факти?”.
Касаторът се позовава на следните допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за селекция на касационната жалба: Допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, се поддържа както следва – по първи въпрос, поради противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 1/28.05.1979 г., и с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 451/15.07.2010г. по гр.д. № 844/2009г. на ВКС и Решение № 246/27.05.2011г. по т.д. № 1265/2010г. на ВКС; по осми въпрос – поради противоречие със задължителна пракрика на ВКС , обективирана в ППВС №1/1953, т.19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2000 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС Допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, е въведено по въпроси втори, четвърти, пети, шести и седми. По трети, пети и шести въпрос е посочено допълнително основание с формулировка: “противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата“.
Касаторът твърди, че въззивното решение е постановено по недопустим иск по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД, тъй като договорната отговорност по чл.79, ал.1 ЗЗД изключва отговорността за неоснователно обогатяване. В този контекст поставя и първия правен въпрос. Както първи въпрос, така и следващите въпроси до шести включително касаторът обвързва със съществуваща договорна връзка между страните, като изразява становище, че връщане на дадено на отпаднало основание може да се претендира само в посочените от ППВС № 1/28.05.1979г. хипотези, сред които не попада процесната. В практиката на ВКС, при произнасяне по идентични спорове за връщане на платена цена на достъп до електроразпределителната мрежа след отмяна на решението на ДКЕВР за определянето на временни цени (служебно известни на настоящия състав: решение № 70/07.04.2017г. по т.д.№ 606/16г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение №212/23.12.2015 г. по т.д.№ 2956/2014 г., І т.о.; решение № 155/11.01.2016 г. по т.д.№ 2611/2014 г., ІІ т.о.; решение № 157/11.01.2016 г. по т.д.№ 3018/2014 г., ІІ т.о.; решение № 7/26.04.2016 г. по т.д.№ 3196/2014 г., ІІ т.о.; решение № 28/28.04.2016 г. по т.д.№ 353/2015 г., ІІ т.о., решение № 58/16.08.2016 г. по т.д.№ 332/2015 г., І т.о.; решение № 75/16.08.2016 г. по т.д.№ 206/2015 г., І т.о.; решение №175/31.10.2016 г. по т.д.№ 1089/2015 г., І т.о.; решение № 254/15.12.2016 г. по т.д.№ 1672/2015 г., І т.о.; решение № 206/18.01.2017 г. по т.д.№ 3045/2015 г., ІІ т.о.; решение № 220/20.02.2017 г. по т.д.№ 3111/2015 г., І т.о. и др.), е обоснована тезата за обратната сила на отмяната по реда на АПК на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР и заличаването в резултат на това на правните му последици. Прието е, че с оглед предварителното изпълнение на решението на ДКЕВР, пряко следващо от закона, същото е породило правни последици преди влизането си в сила. Независимо от това, отмяната му по съдебен ред има обратно действие, с което се заличават всички целени с него последици от момента на издаването на решението (допускането на предварителното му изпълнение). Отмяната на решението за определяне на временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа предпоставя възникване на задължение за връщане на формираните въз основа на него и заплатени временни цени за достъп в хипотезата на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД – на отпаднало основание, като при този извод е съобразено и ППВС №1/1979г. Независимо от възмездния характер на достъпа до мрежата, размерът на дължимите цени за достъп в периода до отмяната на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР не може да бъде определен валидно посредством реда, предвиден в чл.32 ЗЕ, нито да бъдат използвани за тази цел правилата относно търговските сделки /напр. чл.326 ал.2 ТЗ/, т.к. цената на достъп не подлежи на свободно договаряне, а е предмет на нарочна административна регулация. Компенсаторният механизъм по ЗЕ намира приложение само при наличие на влезли в сила (действително и законосъобразно определени) временни цени за достъп. Въззивното решение съответства на практиката на ВКС, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване по посочените въпроси.
Седми въпрос не е от значение за решаването на спора, тъй като претенцията е за връщане на дадено на отпаднало основание по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, а не за заплащане на обезщетение поради неоснователно обогатяване на ответника по иск с правно осн. чл.59, ал.1 ЗЗД за сметка на ищеца, поради което в обжалваното решение не е повдиган въпросът за доказателствената тежест относно факта на обогатяването.
Осми въпрос относно непосочване на материалноправна норма, която съдът прилага, по съществото си представлява оплакване за допуснати процесуални нарушения, т.е. обосновават касационно основание по чл.281, т.3 ГПК и предполагат проверка по същество на касационната жалба, т.е. стоят извън правомощията на касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК. Отделно от това не е осъществен селективният критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото при постановяване на решението САС е действал в съответствие с правомощията си като инстанция по същество на спора и съгласно Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дал правна квалификация на исковете, с които е сезиран. Посочил е нормативната регламентация според ЗЕ на представените по делото договори и на въведеното от касатора като възражение договорно основание. Едновременно с това САС се е произнесъл в рамките на направените от касатора във въззивната жалба оплаквания, сред които липсва такова, че индивидуалният административен акт е отменен в част, която не касае ищеца като конкретен производител на елекроенергия.
Настоящият състав констатира, че касационната жалба е подадена след изменението на чл.280, ал.1 ГПК с ДВ бр.86/2017г., поради което към този момент не съществува норма регламентираща поддържаното за част от въпросите допълнително основание – въпросът е решаван противоречиво от съдилищата. Посочената от касатора редакция на чл.280, ал.1, т.2 ГПК / до изменението с ДВ бр.86/2017г./ е претърпяла изменение, което не съответства на въведеното от него допълнително основание.
Горното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на решението на САС.
В полза на ответника по касацията следва да се присъдят сторените от него разноски за касационното производство, доколкото е направено искане и са представени доказателства за реалното им осъществяване в размер на 1817,30лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2045/31.07.2018 г. по т.д. № 774/2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България” АД да заплати на „ЕЛПРО-ЕС“ООД сумата от 1 817,30лв., представляваща сторените от последното разноски за касационната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: