О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
гр.София, 21.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1885 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Марабела Трейд“ЕООД, чрез процесуалния представител адв. З. М., срещу решение № 9/26.02.2018 г. по т.д. № 342/2017 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 338/06.10.2017 г. по т.д. № 593/2016 г. на Бургаски окръжен съд за отхвърляне на иска на касатора против „Уникредит Булбанк“АД и „Мешков“ЕООД за приемане за установено по отношение на ответницитие, че не е учредена договорна ипотека с НА № 4/2008г. на съдия по вписванията на РС-М.Търново, поради нейната нищожност, върху 272 кв.м. ид.ч. от общо ЗРП от 714 кв.м. от сграда с идентификатор 46663.501.58.1 по КК на гр. Малко Търново със ЗП 349 кв.м. на два етажа и предназначение – хотел, ведно с прилежащите 773,33 кв.м. ид.ч. от дворно място, представляващо ПИ с идентификатор 46663.501.58, целият с площ от 4872 кв.м., придобити от касатора по НА №53/2013г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице основанията по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
В писмения си отговор „Уникредит Булбанк“АД изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът по касацията „Мешков“ЕООД не е депозирало писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с НА № 60/2007г. Н. М. е продал на „Мешков“ ЕООД двуетажна сграда за обществено обслужване с бирария, магазин за пакетирани хранителни стоки и офиси, със застроена площ от 214 кв.м., РЗП 382 кв.м., по одобрен архитектурен проект от 2005г., ведно с дворно място – ПИ 58 в кв.2 по плана на гр.М.Търново с площ 1530 кв.м., попадащ в УПИ ХХI с площ от 2030 кв.м. / образуван от ПИ 58 с площ от 1530 кв.м. и 500 кв.м. от ПИ 59, целият с площ от 2870 кв.м/. С НА № 4/2008г. купувачът е учредил в полза на „Уникредит Булбанк“АД договорна ипотека за обезпечаване задължението на Н. М. към банката върху 2030 кв.м. ид.ч. от 4872 кв.м. от ПИ по КП от 2007г., целият с площ от 4872 кв.м. и върху сграда със застроена площ от 349 кв.м. с предназначение хотел на два етажа, които имоти са идентични на описаните в НА № 60/2007г. В последствие с НА № 53/2013г. „Мешков“ ЕООД е продало на касатора следния недвижим имот: 272 кв.м. ид.ч. от общо ЗРП от 714 кв.м. от сграда с идентификатор 46663.501.58.1 по КК на гр. Малко Търново със ЗП 349 кв.м. на два етажа и предназначение – хотел, ведно с прилежащите 773,33 кв.м. ид.ч. от дворно място, представляващо ПИ с идентификатор 46663.501.58, целият с площ от 4872 кв.м., който имот представлява ПИ 58 в кв.2 по плана на гр.М.Търново с площ 1539 кв.м., попадащ в УПИ УПИ ХХI с площ от 2030 кв.м. / образуван от ПИ 58 с площ от 1530 кв.м. и 500 кв.м. от ПИ 59, целият с площ от 2870 кв.м/. Въззивният съд е приел, че е сезиран с установителен иск, че не е учредена договорна ипотека по НА № 4/2008г. върху имотите на ищеца, поради липса на уговорки в договора за ипотека тя да се разпростира и върху всички бъдещи подобрения и приращения на имота по смисъла на чл.92 ЗС, т.е. не обхваща ид.части от сградата, които представляват пристройка, изградена към съществуващ обект след учредяване на ипотеката. Навеждат се и доводи, че ипотеката е нищожна, поради липса на съгласие от съсобственика на имота за учредяването й и липсва яснота в предмета й. БАС е установил, че в конкретния случай не е доказано в кой момент е извършено пристрояване и надстрояване на процесната сграда. Съобразно доказателствата е заключил, че част от пристрояването е било изпълнено още преди учредяване на ипотеката. След обсъждане на заключението на СТЕ е достигнал до извод, че новопостроеното – надстроено и пристроено, няма самостоятелен характер, по отношение на което не се и спори между страните. Тъй като пристроеното и надстроеното е принадлежност към основната сграда на осн. чл.97 ЗС /представлява обслужващи помещения и разширение на съществуващи помещения/, то не може да се ограничи ипотечното право само досежно първоначалната сграда. БАС е счел, че не е налице хипотеза на съществуващ инвестиционен проект към датата на договорната ипотека и липса на уговорка в договора за разпростиране на ипотеката и върху новите обекти, които ще се изградят съобразно проекта в бъдеще. За неоснователно е било счетено твърдението на касатора относно липсата на съгласие от страна на Община Малко Търново, която според него се явявава съсобственик на земята. Изложени са аргументи, че по отношение на ПИ 58 след влизане в сила на §8 от ПР на ЗУТ не е налице съсобственост, само този имот /не и съседните поземлени имоти/ е бил предмет на разпоредителни сделки в полза на праводателите на касатора и в него през 2005г. е била изградена процесната сграда. Констатира се и яснота в предмета на ипотеката по чл.166, ал.2 ЗЗД – съобразно описанията на имотите по НА № 60/2007г. и НА №4/2008г. е налице идентичност между придобитите такива от „Мешков“ЕООД и имотите, върху които то е учредило договорна ипотека в полза на банката.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя при допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните правни въпроси: 1/ Разпростира ли се ипотеката върху новопостроените и пристроени идеални части от сградата, при положение, че в акта за учредяване на ипотека липсва уговорка ипотеката да обхваща всички приращения в имота по смисъла на чл.92 ЗС?; 2/ В противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция на осн. чл.272 ГПК, без да обсъди защитните тези на страните. По първи въпрос се сочи противоречие със съдебната практика, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение № 143/10.11.2014г. по гр.д. № 646/2014г. на ВКС, II г.о., Решение № 1/19.02.2015г. по гр.д. № 3424/2014г. на ВКС, III г.о., Решение № 113/25.07.2014г. по гр.д. № 4005/2013г. на ВКС, III г.о. а по втори – с Решение № 34/26.02.2015г. по гр.д. № 6256/2014г. на ВКС, II г.о. и Решение № 40/04.02.2015г. по гр.д. № 2497/2014г. на ВКС, IV г.о. Навежда се и основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК поради постановяване на въззивното решение при очевидна неправилност.
Настоящият състав на ВКС намира следното:
Първият правен въпрос не изпълнява изискването за общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не се явява обуславящ крайните правни изводи на решаващия съд. БАС е изложил съображения, че не се доказва от събраните доказателства към кой момент е извършено пристрояването и надстрояването на съществуващата сграда, т.е. че строителството е било осъществено след сключване на процесната ипотека, а по – скоро част от преустройството е било реализирано между продажбата по НА № 60/2007г. и договорната ипотека по НА № 4/2008г. В допълнение е посочил, че дори и новопостроеното да е след учредяване на ипотеката от значение е характерът на застрояването – самостоятелни обекти или принадлежност към главната вещ / сграда/ по смисъла на чл.97 ЗС. Така поставеният от касатора въпрос не държи връзка с всички приети от БАС релевантни за спора факти, а именно относно липсата на самостоятелност на новоизграденото. Цялата посочена от касатора съдебна практика разглежда проблема за учредяване на ипотека само върху терена и за съдбата на изградената върху него в последствие сграда, а не за учредена ипотека върху съществуваща сграда и бъдещото й пристрояване с обекти, които нямат самостоятелно съществуване, поради което не е налице и допълнително соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Изводът на въззивния съд, че по отношение на несамостоятелни обекти на правото на собственост, ипотеката разпростира своето действие, е в съответствие с дадените разяснения в ТР № 5/18.05.2017г. по тълк.д. №5/2015г. на ОСГК на ВКС. В последното се посочва, че постройки, които не представляват самостоятелен обект на правото на собственост, трайно прикрепени към земята или принадлежност към основен обект – земя или сграда, на общо основание следват собствеността на земята или сградата, към която са прикрепени, респ. която са предназначени да обслужват, и за тях е приложима разпоредбата на чл.92 ЗС, респ. чл.98 ЗС и при публична продан.
Вторият въпрос също не притежава характеристиката на правен, тъй като по съществото си представлява оплакване за неправилност на въззивното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, проверката на които не е обхваната от произнасянето на ВКС във фазата по чл.288 ГПК. Касаторът излага довод, че БАС е препратил към мотивите на първата инстанция, без да формира собствени мотиви, но не е поставил въпрос с оглед на това си твърдение. Съобразно разясненията по т.1 от ТР № 1/ 2009г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би означавало засилване на служебното начало във вреда на ответната страна, а е възможно в този случай съдът да вложи съдъжание различно от това, което влага касаторът. Настоящият състав на ВКС намира, че освен споделяне на мотивите на БОС въззивната инстанция е направила собствени фактически и правни изводи, а дали те съответстват на доказателствения материал и приложимите към спора правни норми е въпрос по съществото на касационната жалба.
Касаторът се позовава и на основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че предложеното от касатора обосноваване на „очевидната неправилност“ не кореспондира с никоя от гореизложените възможности. Аргументите му съставляват доводи, повтарящи оплакванията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, изложени в касационната жалба. Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК не е тъждествено на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Разноски по спора за настоящата инстанция не следва да се присъждат, тъй като ответникът по касацията не е направил искане в тази връзка.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 9/26.02.2018 г. по т.д. № 342/2017 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: