О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
гр.София, 19.02.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 32 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от М. П. И. – Т., чрез процесуалния представител адв.П. В., против определение № 3666/23.11.2018 г. по ч.гр.д. № 5255/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав в частта, с която е потвърдено определение от 17.09.2018 г. по гр.д. № 13138/2014 г. на Софийски градски съд, I ГО, 5 състав за оставяне без разглеждане на подадената от частната касаторка молба с вх. № 162025/14.12.2016 г. за освобождаване от заплащане на държавна такса.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частната касаторка поддържа, че приложените писмени документи към молбата по чл.83, ал.2 ГПК доказват липсата на доходи за заплащането на допълнителни разходи като съдебни такси и разноски. Моли за отмяна на обжалваното определение и уважаване по същество на молбата по чл.83, ал.2 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в частната касационна жалба, се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен за изхода на делото правен въпрос, а именно: „Следва ли да се приеме, че разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК визира само ищците, или адресати на същата са всички страни в процеса, включително и ответниците?”. По отношение на допълнителния критерий за селектиране на частната касационна жалба се позовава на наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като според нея въпросът е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С определението си въззивният съд е констатирал, че производството по гр.д. № 13138/2014 г. на СГС е образувано по предявен от „УниКредит Булбанк” АД иск по чл.422 ГПК за установяване по отношение на М. П. И. – Т. съществуването на вземане в размер на 668 440,20 лв., включващо главница и възнаградителна лихва, дължимо по договор за банков кредит, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. С молба с вх. № 162025/14.12.2016 г. в хода на висящо производство пред първоинстанционния съд ответницата е направила искане за освобождаване от заплащането на такси и разноски по делото. В частта на искането по отношение на освобождаване от внасяне на държавна такса САС е изложил съображения, че допустимостта на молбата по чл.83, ал.2 ГПК е обусловена от наличието на правен интерес, който съществува, само когато страната дължи заплащането на държавна такса. С оглед процесуалното качество на М. П. И. – Т. като ответник по предявения иск, висящ пред СГС, решаващият съд е приел, че същата не е носител на задължение за заплащане на държавна такса, от което да бъде освободена.
След преценка на доводите на частния касатор в частната касационна жалба и изложението, инкорпорирано в нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Настоящата инстанция счита, че въззивният съд не е дал разрешение на поставения в изложението правен въпрос, доколкото не е обосновал крайния си извод за недопустимост на молбата по чл.83, ал.2 ГПК, отричайки правото на частната касаторка да иска освобождаване от внасянето на държавна такса само въз основа на процесуалното й качество на ответник. Напротив, приел е, че с оглед на същото й процесуално качество по висящия пред първоинстанционния съд иск за нея на този етап от производството не се породило задължение за заплащане на държавна такса, поради което липсва правен интерес от подаване на молба по чл.83, ал.2 ГПК. САС не е отрекъл принципно възможността М. Т. да бъде освободена от заплащане на такси и в бъдеще. Такова право и интерес от молба по чл.83, ал.2 ГПК биха били налице в последствие с оглед изхода от спора пред първоинстанционния съд и евентуално предприето от ответницата пред СГС процесуално действие по отнасяне на спора пред въззивния съд.
Неоснователно е позоваването на решение № 11138/15.08.2011 г. по адм.д. № 4124/2010 г. на ВАС, тъй като не представлява съдебен акт, постановен по гражданско дело, който да послужи като предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Ето защо не е изпълнено изискването за наличие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и не е мотивирано допълнителното условие по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на обжалваното въззивно определение до касационен контрол.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3666/23.11.2018 г. по ч.гр.д. № 5255/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: