О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
гр.София, 19.02.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 23 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от Л. П. П. против определение № 238/07.11.2018 г. по т.д. № 1185/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател касационна жалба срещу въззивно решение № 7853/23.11.2017 г. по гр.д. № 3145/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, IV – А състав.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Счита, че спорът, по който е подадена касационната му жалба не е търговски, тъй като има качеството на потребител и делото е образувано и разглеждано като гражданско. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество на частната жалба се установява следното:
Частният жалбоподател е подал касационна жалба срещу въззивно решение № 7853/23.11.2017 г. по гр.д. № 3145/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, IV – А състав, с което е потвърдено решение № 9006/20.06.2016 г. по гр.д. № 9137/2014 г. на СРС, I ГО, 28 състав за уважаване на предявените от „Юробанк България“ АД срещу Л. П. П. искове за установяване по реда на чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК на съществуването на парични вземания в размер на 8 945,33 лв. – главница и 747,50 лв. – договорна лихва за периода 28.07.2006 г. – 06.09.2013 г. по договор за издаване на златна кредитна карта „American express” от 28.07.2006 г. и извлечение от сметка за задълженията по договора към 06.09.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.09.2013 г. до окончателното плащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение от 04.10.2013 г. по гр.д. № 40364/2013 г. на СРС.
За да се произнесе с обжалваното определение ВКС, ТК, състав на I т.о. е приел, че се касае до търговско дело, отнасящо се до решаването на спор за парично вземане с цена на иска по-малка от 20 000 лв.
Настоящият състав на ВКС, ТК, I т.о. намира следното:
Преценката дали едно дело е гражданско или търговско се извършва в зависимост от предмета на разрешения с въззивното решение правен спор и от качеството на страните по спора. Търговски са не само делата, по които като страни участват търговци, но и делата между търговец и нетърговец, които имат за предмет спор за право, произтичащо от или отнасящо се до търговска сделка от кръга на абсолютните по чл.1, ал.1 ТЗ или търговска сделка, сключена от търговец при упражняване на неговото занятие (чл.286 ТЗ).
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че се касае до гражданско дело, а не до търговско дело. Процесните вземания произтичат от търговска сделка – договор за издаване и използване на кредитна карта, който като сключен от банката-ищец в кръга на упражняваното от него занятие, е вид банкова сделка и носи белезите на абсолютна търговска сделка по аргумент на чл.1, ал.1, т.7 ТЗ. Потребителското качество на една от страните, както и образуването на делото като гражданско от СРС и СГС не променят характера на спора. Следователно спрямо подадената касационна жалба приложение намира чл.280, ал.3 ГПК и обжалваното определение следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 238/07.11.2018 г. по т.д. № 1185/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: