4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
Гр.София, 31.05.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2387 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1005/18.05.15г., постановено по т.д.№ 429/15г. от Софийския апелативен съд в частта, с което е отменено решение от 19.08.14г. по т.д.№ 5744/12г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 21536,76 евро на основание чл.366 във връзка с чл.361 ТЗ и чл.79, ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за спедиция от 19.04.07г., ведно със законната лихва от 25.07.08г. и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 123,67 евро, обезщетение за забава за периода 12.07.08г. – 25.07.08г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 19.04.07г. между страните е сключен спедиционен договор, по силата на който ответникът по иска – настоящ касатор, се е задължил да организира превоз на товар от складовата база на Д. Италия Спа, М., Италия, до складовата база на ищеца в [населено място], като ответникът възложил превозването на [фирма]. Товарът съдържал козметични продукти на стойност 21536,76 евро, натоварен е, но не е доставен на ищеца, като причината за това е конфискация на стоката от митническите власти на Република Х.. Конфискацията е извършена поради непосочване на 86 пакета на стойност 125000,03 евро в Т. карнета, с който се осъществявало транзитирането й, като конфискацията е потвърдена с влязло в сила на 22.08.07г. решение на Висшия съд на нарушенията на Република Х.. Съставът на апелативния съд е изложил съображения, че спедиторът, освен задължението да сключи договор за превоз, дължи и отчет на доверителя, който се изразява в даване на сметка за извършеното и прехвърляне на резултатите от сключения договор. Липсата на фактическо предаване на товара (в което предаване би се изразило изпълнението на задължението за прехвърляне на резултата от изпълнителната сделка) води до извод за неизпълнение на задължението на спедитора и за възникване на отговорността му да обезщети доверителя за вредите от неизпълнението, в случая в размер на стойността на непредадената стока. Според решаващия състав вредата за доверителя е възникнала с влизане в сила на решението на Висшия съд на нарушенията на Република Х. (когато се е стабилизирала постановената конфискация на превозвания товар, който нито е загубен, нито е погинал), поради което не е приложена разпоредбата на чл.70 ЗАвП. На основание на нормата на чл.366 ТЗ едногодишният давностен срок за предявяване на иска за обезщетение за вреди е започнал да тече по чл.114, ал.1 ЗЗД – в случая на 22.08.07г., датата на влизане в сила на решението, а не от сключването на договора за спедиция. Искът е предявен на 25.07.08г., поради което възражението за погасяване на вземането по давност е счетено за неоснователно и искове са уважени.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпросите: 1.Допустимо ли е началната дата на давностен срок по същински спедиционен договор, да се обвързва с решение на чуждестранен съд, по който и двете страни по спора не са били участници?; 2. В правомощията на въззивния съд ли е да изменя правната квалификация по вече предявените искове, едва с постановяването на решение с оглед на нормата на чл.214, ал.1, пр.1 ГПК, при „преклузивен давностен срок” на специален закон?. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е въведено относно противоречивото „произнасяне на съда по т.д.№ 1322/08г., потвърдено с решение на САС от 05.08.11г. по т.д.№ 1827/11г. и влязло в сила определение от 10.05.13г. по т.д.№ 437/12г. и решение № 1005/18.05.15г. по т.д.№ 429/15г. на САС” за това „следва ли да се ангажира отговорност на спедитора за недоставена стока по вина на превозвача при същински спедиционен договор?”. Въведено е и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да е обвързано с конкретно формулиран правен въпрос.
По първия поставен въпрос по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът за началото на течение на давностния срок е от значение за решаващия извод на апелативния съд за неоснователност на възражението за погасителна давност. В случая въззивната инстанция е приела, че погасителната давност е започнала да тече според нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД, когато е настъпила изискуемостта на вземането за обезщетение за вреди. В този смисъл началото на давностния срок не е обвързано с факта на постановяване на решение от чуждестранен съд, а с приетото за доказано обстоятелство, че товарът не е доставен на получателя, респ. за собственика е възникнало вземане за обезщетяване от недоставяне на товара. С оглед на приетата фактическа обстановка по спора е и аргументация на състава на апелативния съд, че не следва да се презумира изгубване на товара съгласно чл.70 ЗАвП. По тези съображения формулираният въпрос от касатора не изисква тълкуване на правна норма, поради което не е налице общата и допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По втория от поставените въпроси не е налице общата предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не е изменил правната квалификация на предявените искове, предвид на решение № 1224/11.07.11г. по т.д.№ 185/11г. на САС, с което е обезсилено първоинстанционното решение при първоначалното разглеждане и делото и същото е върнато за ново разглеждане за произнасяне по предявения иск, основан на спедиционен договор. При новото разглеждане на делото инстанциите по същество са били обвързани от определеното основание на исковата претенция.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представените от касатора съдебни актове са първоинстанционно и въззивно решение и определението на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване. В същите не е дадено разрешение на правен въпрос, което да е в противоречие с обжалваното в настоящото производство въззивно решение. Поставеният въпрос за отговорността на спедитора касае основателността на предявения иск, като в другото дело са отхвърлени искове за реализиране на отговорност на вреди (също с оглед на извършена конфискация от митнически власти), но предвид на недоказаността на качеството на ищеца като спедитор и съответно несъществуването на негово право спрямо превозвача да претендира обезщетение за вреди на стоки, които не са негова собственост. В този смисъл произнасянето е по друго спорно правоотношение, поради което не е налице твърдяното противоречие в практиката.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е обвързано с конкретен въпрос по тълкуване на правна норма, поради което не е обосновано приложното поле за допускане на касационно обжалване.
Право на разноски за настоящото производство има ответникът по касационната жалба, но не са представени доказателства такива да са направи, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1005/18.05.15г., постановено по т.д.№ 429/15г. от Софийския апелативен съд в частта, с което е отменено решение от 19.08.14г. по т.д.№ 5744/12г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 21536,76 евро на основание чл.366 във връзка с чл.361 ТЗ и чл.79, ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за спедиция от 19.04.07г., ведно със законната лихва от 25.07.08г. и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 123,67 евро, обезщетение за забава за периода 12.07.08г. – 25.07.08г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.