4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София, 31.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1203/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№СО-05-01-1947/26.3.2012 г., подадена от адв. Е. Х. – процесуален представител на ответницата по исковата молба Е. Н. К. от [населено място], против въззивно решение №20/28.02.2012 г. по гр.д.№392/2011 г. по описа на Сливенския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е отменено решение №288/20.7.2011 г. по гр.д.№5026/2010 г. по описа на Сливенския районен съд, VІ-ти граждански състав и вместо него е постановена отмяна на дарение, удостоверено с нот.акт № **, том *, дело №**/199* г., вписан с вх.рег.№14/06.01.199* г. по описа на нотариус Е. Ш. при Районен съд – Сливен, с което С.П. Д. дарява на племенницата си Е. Н. К. следния недвижим имот: 2/5 идеални части от имот пл.№№****,**** в кв.** по плана на [населено място], кв.К., целият с площ от 273 кв.м., при граници: имот пл.№****, имот пл.№**** и улица, ведно с двете западни стаи от жилищната сграда и навеса до тях, обособени в самостоятелен жилищен обект.
Въззивната инстанция е приела, че отмяната на дарение може да се поиска при наличието на следните кумулативно съществуващи предпоставки – валиден договор за дарение между страните по делото, трайна нужда от издръжка от страна на ищеца – дарител, покана до ответника – дарен, да дава издръжка и отказ на надарения да дава такава. Прието е също така, че по делото действително не са представени убедителни доказателства, от които да се докаже по категоричен начин извод, че дарителката е отправила надлежна покана от надарената да й заплаща издръжка, поради което, че исковата молба играе такава роля от датата на същата се явява релевантния начален момент, от които ще се преценява нуждата на дарителя от издръжка и поведението на дареното лице. Посочено е, че поканата определя и размера на задължението за издръжка, като в конкретния случай тя е обща, а не конкретна, което предполага да се анализира необходимостта от издръжка на дарителката като цяло с оглед всичките й нужди. По-нататък в мотивите си въззивната инстанция е стигнала до извод, че нуждата от издръжка следва да се преценява съобразно конкретните нужди на лицето, след обсъждане на всички доказателства относно неговите месечни доходи и месечните разходи. Прието е също така, че размерът и периодът на издръжката зависят от трайността на нуждата и размера на подареното . По отношение наличието и на тази предпоставка окръжният съд е стигнал до извод, че първата инстанция не е обсъдила представените по делото медицински документи, от които се установява какво е здравословното състояние на дарителката и предписаното й в тази връзка ежемесечно медикаментозно лечение. От назначените и приети във въззивното производство медицинска и икономическа експертизи съдът е приел, че същите изясняват в пълен обем релевантните за делото обстоятелства, а именно че дарителката е имала трайна нужда от допълнителна издръжка от около 100 лева, за осигуряване на един минимум, предвид нейното здравословно състояние и обичайна социална среда. Освен това този извод е подкрепен и с данните от показанията на разпитаните по делото свидетели. Въз основа на това крайният извод е, че задължението се е трансформирало от морално в правно, за даване на издръжка и недаването й от надарения на дарителя е проява на непризнателност, тъй като поставя дарителя в беда и предпоставя отмяна на дарението и принудително връщане на дареното с цел удовлетворяване нуждите на дарителя.
Ответницата по касация – С. П. Д., посредством процесуалния си представител – адв. А. С., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допустимост на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и като релевантни за спора се сочат следните въпроси: 1. “Как следва да се определени нуждата от издръжка на дарителя по смисъла на чл.227 ГПК “, и 2. “Следва ли да се приеме за отказ от срана на надарения да дава издръжка, ако за покана се приеме исковата молба, ако в нея липсва искане за конкретна сума и необходимата издръжка е определена от експертиза пред въззивния съд в последното съдебно заседание преди постановяване на решението ?”. По първия от въпросите се сочи основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а по втория – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Поставенитe от касационния жалбоподател въпроси са относим към спора и обуславят изхода от него, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
На касационния жалбоподател следва да се укаже да представи платежен документ за внесена по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 203 лева в седмичен срок от получаване на настоящото определение, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №20/28.02.2012 г. по гр.д.№392/2011 г. по описа на Сливенския окръжен съд, г.о., по подадена от ответницата по исковата молба Е. Н. К. от [населено място], касационна жалба, вх.№СО-05-01-1947/26.3.2012 г.
УКАЗВА на касационната жалбоподателка да представи в седмичен срок от получаване на настоящото определение платежен документ за внесена държавна такса по сметката на Върховния касационен съд в размер на 203/двеста и три/ лева, като в противен случай делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване, след внасяне на държавната такса.
При невнасяне на държавната такса делото да се докладва на докладчика за прекратяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: