9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
гр. София, 05.12.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №603 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от „Суперснак Кетъринг ММ“ ЕООД и П. К. Г. срещу решение №2798 от 29.11.2018г. по в.т.д. №1843/2018г. на Апелативен съд- София, с което се потвърждава решение №93 от 11.01.2018г., постановено по т.д.№2277/2017г. на СГС, ТО, VІ-7 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено по иск на „Уникредит Булбанк” АД, че „Суперснак кетъринг ММ” ЕООД като кредитополучател и П. К. Г. в качеството му на солидарен длъжник дължат солидарно сумата от 45 782.66 лева, представляваща главница по договор за стандартен кредит за оборотни средства №0072 /238/09062015 от 09.06.2015г., ведно със законната лихва за периода от 11.10.2016 г. до изплащане на вземането; договорна лихва в размер 3 632.03 лева за периода 21.11.2015г. – 04.08.2016г.; лихва в размер 1 455.13 лева за периода 21.9.2015г. – 10.10.2016г.; такса в размер на 202.00 лева; такса в размер на 26.91 лева, които са предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 20.10.2016г. по ч.гр.д. №56967/2016г. на СРС, като ответниците са осъдени да заплатят разноски- 1063.94 лева държавна такса и 1 593.55 лева възнаграждение за един адвокат за заповедното производство и 3 157.49 лева разноски в производството пред Софийски градски съд.
В касационната жалба от „Суперснак Кетъринг ММ“ ЕООД се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Касаторът твърди, че е необоснован изводът на въззивния съд за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за банков кредит, като в нарушение на закона е прието, че съобщението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост е редовно връчено на дружеството-кредитополучател по пощата с обратна разписка, неоспорена по реда на чл.193 ГПК. Моли да се отмени решението и да бъдат отхвърлени предявените искове.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните въпроси, обусловили изхода на спора: Изискуемо ли е вземане на банка по договор за банков кредит, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, когато изявлението за предсрочна изискуемост е връчено по пощата в нарушение на общите правила на ГПК /чл.42-чл.47/ и на чл.36 Закона за пощенските услуги и редовното връчване на писмо с обратна разписка по пощата изисква ли спазване както на чл.36 Закона за пощенските услуги, така и на ГПК /чл.42-чл.46/? Поддържа, че при отговора на тези въпроси е допуснато противоречие с практиката на ВКС, обективирана в задължителното за съдилищата ТР №4 от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и в постановените по реда на чл.290 ГПК решение №283/06.04.2010г. по гр.д.№507/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №39/27.02.2012г. по гр.д.№410/2011г. на ВКС, ІІІ г.о. – основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В касационната жалба от П. К. Г. се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди, че въззивният съд не е обсъдил възраженията му за ненастъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, за недължимост на възнаградителна лихва след обявяването на кредита за предсрочно изискуем, за качеството му на потребител и наличие на неравноправни клаузи в договора. Излага доводи за незаконосъобразност на изводите на съда за настъпила предсрочна изискуемост с връчване на съобщението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на неговата майка, както и в частта, с която е отречено качеството му потребител. Моли решението да се отмени, а предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.
Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните въпроси, обусловили изхода на спора, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „1. При договорена клауза за момента/датата на уведомяване на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита и след като правото на предсрочна изискуемост на кредита е упражнено, но уведомлението за това е получено от майката на солидарния длъжник, следва ли да се приеме, че солидарният длъжник е бил уведомен по надлежния ред относно предсрочната изискуемост по договор за стандартен кредит за оборотни средства №0072/238/09062015 от 09.06.2015г., при приложението на т.18 на ТР №4/2014г. по т.д.№4/2013г. на ВКС и чл.418, ал.3 ГПК?; 2. При настъпила предсрочна изискуемост по договор за стандартен кредит за оборотни средства №0072/238/09062015 от 09.06.2015г. дължи ли се възнаградителна лихва за целия период на кредита?; 3. Притежавало ли е качеството „потребител“ физическо лице /солидарен длъжник/ по договор за стандартен кредит за оборотни средства №0072/238/09062015 от 09.06.2015г., подписан между „Уникредит Булбанк“ АД- като кредитор, от една страна и юридическото лице „Суперснак Кетъринг ММ“ ЕООД- като кредитополучател и физическото лице П. К. Г.- като солидарен длъжник, от друга?“. Поддържа, че обжалваното решение е и очевидно неправилно.
Ответникът „Уникредит Булбанк“ АД не подава отговор на касационните жалби в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове по реда на чл.422 ГПК, въззивният съд приема, че по силата на валиден договор за банков кредит „Уникредит Булбанк“ АД предоставя на кредитополучателя „Суперснак Кетъринг ММ” ЕООД кредит в размер на 47 000 лева при договорените условия, като П. Г. подписва договора като солидарен длъжник; кредитът е надлежно усвоен на 17.06.2015г.; всички задължения по договора са обявени от банката за предсрочно изискуеми поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя /11 просрочени вноски до 21.07.2016г./, като съобщенията до кредитополучателя и солидарния длъжник са редовно връчени по пощата с писма с обратни разписки. Решаващият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на въззивниците, че в качеството си на кредитополучател и солидарен длъжник не са узнали за обявяването на задълженията им по договора за предсрочно изискуеми. Излага доводи, че с оглед доказателствата по делото /писма с известие за доставяне– обратни разписки на „Български пощи” ЕАД/ дружеството- кредитополучател е уведомено за обявената предсрочна изискуемост на 23.08.2016г. чрез пълномощник, а солидарният длъжник на 20.08.2016г.– чрез майка си. Съдът се мотивира с приложението на Закона за пощенските услуги и Общите условия на „Български пощи” ЕАД, като приема, че доставянето на препоръчаните пощенски пратки на юридически лица или еднолични търговци се извършва на техния адрес в деловодството или на упълномощен служител, а на физически лица връчването е редовно и когато е осъществено на адреса на получателя на пълнолетен член от домакинството /чл.36, ал.2 ЗПУ/. Изрично е посочено от въззивния съд, че ответниците не са оспорили обратните разписки по реда на чл.193 ГПК като неавтентични, спазени са законовите изисквания за доставка на пощенските пратки, поради което следва да се приеме, че кредиторът е упражнил правото си да обяви всички задължения по кредита за изцяло предсрочно изискуеми, като предсрочната изискуемост е настъпила към датата на подаване на заявлението по чл.417, т.2 ГПК.
Като неоснователни са отхвърлени и възраженията на солидарния длъжник П. Г. за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит /разпоредбите, даващи право на банката едностранно да променя лихвата по непосочени и неясни критерии/. Съдът приема, че в конкретния случай е налице поемане на дълг от Г., който отговаря за задълженията по договора като и солидарно с кредитополучателя. След подробен анализ на приложимото законодателство /Закон за защита на потребителите и Закон за потребителския кредит /2010г./, с които са транспонирани Директива 2008/48 на ЕО и Директива 93/13/, както и на практиката на СЕС /решения по дело C-348/14, С-110/14, С-74/15/ и ВКС съдът излага мотиви, че Г. няма качеството „потребител“, ползващ се от закрилата на ЗЗП, тъй като е бил управител и съдружник с 50% дялово участие в капитала на дружеството-кредитополучател към момента на сключване на договора за кредит на оборотни средства.
С оглед заключението на съдебно-счетоводната експертиза и приетите писмени доказателства съдът приема, че към 11.10.2016г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК/ дължимите по процесния договор за кредит суми са както следва: главница 45 782.66 лева; просрочена договорна лихва 3 632.03 лева за периода от 21.10.2015 г. до 03.8.2016 г.; 3 632.03 лева лихва върху просрочена главница за периода от 16.11.2015г. до 10.10.2016г.; 1 455.13 лева наказателна лихва при просрочие за периода 16.11.2015г. до 10.10.2016г.; 2 098.37 лева, такса управление 202.00 лева и периодична такса просрочени компоненти 26.91 лева, поради което и предявените искове на основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуването на тези вземания са основателни.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По касационната жалба от „Суперснак кетъринг ММ” ЕООД:
Поставените въпроси, уточнени от съда с оглед правомощията му в производството по допускане до касационен контрол /ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ – налице ли е уведомяване на длъжник-юридическо лице за обявената от банката предсрочна изискуемост на вземанията по договор за банков кредит в хипотезата на връчване на изявлението с писмо с обратна разписка по пощата, ако не са спазени разпоредбите както на чл.36 Закона за пощенските услуги, така и на ГПК /чл.42-чл.46/, са от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, поради което отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. По отношение на тях обаче не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. Решаващият съдебен състав, с оглед задължителните разрешения, дадени в т.18 от ТР №4 от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че за да настъпи предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за банков кредит, е необходимо да се докаже не само неизпълнение на договорните задължения на длъжниците и изявление на банката-кредитор за обявяване предсрочна изискуемост, но и уведомяване на кредитополучателя и солидарния длъжник за обявяването на задълженията им за предсрочно изискуеми. Въззивният съд е мотивирал основателността на исковете по чл.422, ал.1 ГПК с приетите за установени факти на неизпълнение на задълженията на двамата ответници в качеството им на солидарни длъжници- кредитополучател и встъпил в дълга съдлъжник, на упражняване правото на ищеца- кредитор да обяви вземанията си за предсрочно изискуеми и надлежно уведомяване на длъжниците за обявената предсрочна изискуемост.
Не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС и по отношение на въпроса за начина на връчване на писмо с обратна разписка по пощата. На първо място цитираната практика /решение №283/06.04.2010г. по гр.д.№507/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №39/27.02.2012г. по гр.д.№410/2011г. на ВКС, ІІІ г.о./ разглежда въпросите относно връчване по пощата на писмо с получател физическо лице /връчване на работник или служител на заповед за дисциплинарно наказание/, докато в настоящия случай връчването е на юридическо лице. На следващо място дадените от различни състави на ВКС разрешения не са в смисъла, вложен от касатора – приема се, че надлежно връчване на писмо на физическо лице е налице не само, когато му е връчено лично, но и когато е връчено и по друг начин, допустим съгласно общите правила на ГПК /чл.42 и чл.44/ или специалния закон- чл.36 Закона за пощенските услуги. С въззивното решение е прието, че е налице редовно връчване на пощенска пратка на ответника- юридическо лице съгласно чл.44, б.“в“ от Общите условия на „Български пощи“ АД, към които препраща чл.36, ал.2 Закона за пощенските услуги.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
По касационната жалба от П. К. Г.:
Вторият поставен въпрос- относно дължимостта на възнаградителна лихва след обявяване на вземанията по договора за банков кредит за предсрочно изискуеми, не е обсъждан и не е от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, поради което не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Част от предмета на делото е иск за установяване съществуването на вземане за възнаградителна лихва по договора за банков кредит, но за период до обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми /начислените след този момент лихви са мораторни и наказателни/, поради което съдът не е обсъждал и не е бил длъжен да обсъжда налице ли е основание за начисляване на възнаградителна лихва след обявяване на предсрочната изискуемост.
Останалите два правни въпроса- относно начина на връчване на изявление за предсрочна изискуемост с писмо с обратна разписка по пощата на физическо лице и качеството „потребител“ на физическо лице- солидарен длъжник по договор за банков кредит за оборотни средства с кредитополучател- търговец, отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като са от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело. По отношение на тях не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай правните норми са ясни и липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия. Няма спор в съдебната практика, вкл. цитираните по-горе решения на ВКС по чл.290 ГПК, че редовно връчване на физическо лице на писмо по пощата е налице не само, когато му е връчено лично, но и когато е връчено и по друг начин, допустим съгласно общите правила на ГПК /чл.42, чл.44, чл.46/ или специалния закон- чл.36 Закона за пощенските услуги. Съгласно цитираните норми, вкл. чл.44, б.“а“ и б.“б“ от Общите условия на „Български пощи“ АД, към които препраща чл.36, ал.2 Закона за пощенските услуги, когато лицето отсъства пощенската пратка се връчва на друго лице, което е съгласно да я получи, вкл. пълнолетен член от домашните или който живее на адреса, като се посочват имената на лицето и в какво качество получава пратката.
Липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, нуждаеща се от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия и по отношение на защитата на потребителите и по-конкретно кои лица- страни по договор за банков кредит имат качеството „потребител“. Съдебната практика по приложението на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит /2010г./, с които са транспонирани Директива 2008/48 на ЕО и Директива 93/13/ е ясна и непротиворечива, постановена в пълно съответствие със задължителната практиката на СЕС, /решения по дело C-348/14, С-110/14, С-74/15 и др./, като по отношение качеството „потребител“ на страна по договор за банков кредит се приема, че е възможно физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, но само ако от доказателствата по делото се установи, че е действал за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото.
Настоящият съдебен състав не счита, че създадената практика е погрешна и се нуждае от промяна или от осъвременяване, поради което намира, че не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2798 от 29.11.2018г. по в.т.д. №1843/2018г. на Апелативен съд- София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.