О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
гр. София,09.10.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №427 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Сано и Пи Си“ ЕООД срещу решение №211 от 25.09.2018г. по т.д. №366/2018г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение №401 от 23.05.2018г., постановено по т.дело №1282/2016г. на Окръжен съд –Варна. С първоинстанционното решение на основание чл.710 и чл.711 ТЗ длъжникът „Сано и Пи Си“ ЕООД е обявен в несъстоятелност, постановени са прекратяване на дейността на предприятието, обща възбрана и запор върху имуществото, прекратяване на правомощията на органите на дружеството, лишаване на длъжника от право на управление и разпореждане с имуществото му, включено в масата на несъстоятелността и започване на осребряване.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно- необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички доводи в жалбата, вкл. твърдението, че не са налице предпоставките по чл.710 ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност, тъй като решението по чл.630 ТЗ не е влязло в сила. Излага доводи, че съдът неоснователно е оставил без уважение искането му за спиране на производството до влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.
Касационният жалбоподател поставя три въпроса, обусловили изхода на спора, по отношение на които поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /определение №584 от 04.11.2015г. по ч.т.д.№2461/2015г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение №47 от 11.02.2005г. по гр.д.№403/2004г. на ВКС, ТК, І т.о./- налице ли е основание за спиране на производството по обжалване на решението за обявяване в несъстоятелност в хипотезата на обжалване на решението за откриване на производството по несъстоятелност; стабилизирането на решението за откриване на производството по несъстоятелност предпоставка ли е за обявяването на дружеството в несъстоятелност по реда на чл.710 ТЗ, както и за правилността и допустимостта на въззивното решение. По отношение на третия въпрос – „дали допустимостта и законосъобразността на решението по въззивната жалба срещу решението на съда по несъстоятелността за обявяване на дружество в несъстоятелност са обусловени от влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност“, се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Позовава се и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, като излага доводи за очевидна неправилност на решението.
Ответникът „Търговска банка Д“ АД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение, постановено по реда на чл.710 ТЗ със съдържанието по чл.711 ТЗ, въззивният съд приема, че е постановено решение за обявяване на длъжника в неплатежоспособност и за откриване на производство по несъстоятелност, като по безспорен начин са установени законовите предпоставки- одобряване на списъка на приетите вземания на кредиторите и непредлагане от страна на легитимираните лица по чл.697 ТЗ на план за оздравяване на предприятието на длъжника в 1-месечен срок от обявяването в ТР на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания по чл.692 ТЗ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от касатора въпроси – дали влизането в сила на решението по чл.630 ТЗ е предпоставка за постановяване на решението по чл.710 ТЗ, респ. дали стабилизирането на решението за откриване на производството по несъстоятелност е предпоставка за правилността/ законосъобразността на въззивното решение по жалба срещу решението по чл.710 ТЗ, са свързани с оплакването му, че решението на съда по несъстоятелността за обявяването му в неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност е обжалвано и не е влязло в сила, т.е. ако бъде отменено това решение осребряването на имуществото в масата на несъстоятелността ще е лишено от основание. Въззивният съд е изложил доводи, че са налице предпоставките на чл.710 ТЗ за постановяване на решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност със съдържанието по чл.711 ТЗ- одобряване на списъка на приетите вземания на кредиторите и непредлагане от страна на легитимираните лица по чл.697 ТЗ на план за оздравяване на предприятието на длъжника в 1-месечен срок от обявяването в ТР на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания по чл.692 ТЗ. Като е приел, че гореизброените факти са единствените предпоставки по чл.710 ТЗ съдът е счел, че влизането в сила на решението по чл.630 ТЗ е ирелевантен факт за обявяване на длъжника в несъстоятелност. С оглед изложеното поставените въпроси са от значение за изхода на спора, тъй като са обуславящи за преценката на съда, поради което отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол.
Настоящият съдебен състав намира, че касаторът не обосновава наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. С цитираните в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК съдебни актове ВКС не приема, че влизането в сила на решението за откриване на производството по несъстоятелност е предпоставка за постановяване на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност, а излага мотиви, че решението по чл.630 ТЗ, както и решението по чл.710 ТЗ подлежат на незабавно изпълнение, което не подлежи на спиране; че при отмяна на решението за откриване на производство по несъстоятелност и отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ с влязло в сила решение постановеното решение за обявяване в несъстоятелност се обезсилва като недопустимо. Тази недопустимост обаче е последица не от обжалването на решението по чл.630 ТЗ, а от отмяната на това решение с влязло в сила съдебно решение, т.е. влизането в сила на решението за отмяна на решението по чл.630 ТЗ е основание за прекратяване на производството по несъстоятелност с всички последици, предвидени в чл.641 ТЗ.
Не е налице и допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В теорията и съдебната практика няма спор относно приложението на чл.710 ТЗ, която норма е ясна и не се нуждае от тълкуване. Липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия.
Въпросът относно наличието на основание за спиране на производството по обжалване на решението за обявяване в несъстоятелност в хипотезата на обжалване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, респ. дали обжалването на решението за откриване на производството по несъстоятелност води до недопустимост на въззивното решение по жалба срещу решението за обявяване на дружеството в несъстоятелност по реда на чл.710 ТЗ е свързан с допустимостта на обжалваното въззивно решение- основание за допускане до касационен контрол съгласно чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Касационната инстанция е длъжна и служебно да следи за допустимостта на въззивното решение и да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим /т.1 на ТР№1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. При извършената проверка настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното въззивно решение е процесуално допустимо. Неоснователни са оплакванията на касатора за недопустимост на обжалвания съдебен акт с оглед наличието на основание за спиране на въззивното производство и предвид обжалването на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Няма спор в съдебната практика, че съгласно разпоредбите на чл.634 и чл.714 ТЗ решението по чл.630 ТЗ, както и това по чл.710 ТЗ подлежат на незабавно изпълнение, което не подлежи на спиране. Решенията за откриване и за обявяване на производство по несъстоятелност имат незабавно действие и пораждат правните си последици от момента на постановяването им независимо дали са обжалвани или не. В този смисъл наличието на влязло в сила съдебно решение по чл.630 ТЗ не представлява процесуална предпоставка за постановяването на решението по чл.710 ТЗ и не е условие за неговата допустимост. Цитираната от касатора съдебна практика на ВКС не е в противоречие с този извод, доколкото решението на състав на І т.о. на ВКС по гр.д.№403/2004г. е постановено при различна фактическа обстановка /влязло в сила решение за отмяна на решението по чл.630 ТЗ и приложение на чл.641 ТЗ/, а в определението по чл.274, ал.2 ГПК съставът на ВКС се е произнесъл относно правилността на определение за спиране на въззивното производство по жалба срещу решение по чл.710 ТЗ, но не е обсъждал предпоставките за допустимост на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност, нито за въззивното производство по жалба срещу това решение. Производството по несъстоятелност е особено съдебно производство – универсално принудително изпълнение срещу длъжник в състояние на неплатежоспособност / свръхзадълженост, като решението по чл.710 ТЗ се постановява от съда по несъстоятелността служебно /без да е необходимо сезиране/ при наличие на законовите предпоставки, т.е. валидността и допустимостта на това решение не е обусловена нито от наличието на основание за спиране на производството, нито от влизане в сила на решението по чл.630 ТЗ.
Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem”, т.е. законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №211 от 25.09.2018г. по т.д. №366/2018г. на Апелативен съд Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.