О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
гр. София,07.08.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №10 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „СК-13 Финанс“ АД срещу решение №1482 от 14.06.2018г. по т.д. №4283/2017г. на Апелативен съд С., с което е потвърдено решение №1026 от 29.05.2017г., постановено по т.д. №3529/2016г. на СГС, ТО, VІ-4 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от „СК-13 Финанс“ АД и конституирания като съищец по реда на 649, ал.3 от ТЗ синдик на „Здравец Инженеринг“ ООД /н/ срещу „Здравец Инженеринг“ ООД /н/ и „Кристиан 98“ ЕООД евентуално съединени искове с правно основание чл.646, ал.2, т.2 ТЗ, чл.647, ал.1, т.1, т.6 и т.3 ТЗ за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на учредяването на договорна ипотека върху право на строеж за изграждане на обекти в „Жилищна група с апартаменти, офиси, ателиета и гаражи“ върху УПИ II-803A, 1385, кв.18, по плана на [населено място], м. „М. ливади- запад“, включваща в западната част жилищна сграда 1 (секция „А“ и секция „Б“) и в източната част на имота жилищна сграда 2 (секция „А“ и секция „Б“), извършено с нотариален акт №26, том II, дело №198/2008г.; както и иск с правно основание чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността на „Здравец Инженеринг“ ООД /н/ на следните недвижими имоти, находящи се в сградата, построена в УПИ II-803A, 1385, кв.18 по плана на [населено място] м. „М. ливади- запад“, състояща се от „Жилищна група с апартаменти, офиси, ателиета и гаражи“, включваща в западната част жилищна сграда 1 и в източната част на имота жилищна сграда 2, а именно : 1) офис № 2 със застроена площ от 36.42 кв.м. ; 2) офис № 3 със застроена площ от 68.05 кв.м. ; 3) офис № 4 със застроена площ от 43.98 кв.м., находящи се в жилищна сграда 1, секция „А“ на партерния етаж ; 4) офис № 1 със застроена площ от 44.47 кв.м. ; 5) ателие № 1 със застроена площ от 89.96 кв.м., находящи се в жилищна сграда 1, секция „Б“ на партерния етаж ; 6) апартамент № 1 със застроена площ от 53.95 кв.м. ; 7) апартамент № 2 със застроена площ от 104.52 кв.м.; 8) апартамент № 3 със застроена площ от 78.28 кв.м., находящи се на първия етаж в жилищна сграда 1, секция „А“ ; 9) апартамент № 1 със застроена площ от 108.86 кв.м. ; 10) апартамент № 2 със застроена площ от 66.06 кв.м., находящи се на първия етаж в жилищна сграда 1, секция „Б“; 11) апартамент № 4 със застроена площ от 105.23 кв.м. ; 12) апартамент № 5 със застроена площ от 131.22 кв.м., находящи се на втория етаж в жилищна сграда 1, секция „А“; 13) апартамент № 3 със застроена площ от 108.86 кв.м. ; 14) апартамент № 4 със застроена площ от 66.06 кв.м., находящи се на втория етаж в жилищна сграда 1, секция „Б“; 15) апартамент № 6 със застроена площ от 105.23 кв.м., находящ се на третия етаж в жилищна сграда 1, секция „А“; 16) ателие № 1 със застроена площ от 51.26 кв.м.; 17) ателие № 2 със застроена площ от 69.16 кв.м. ; 18) ателие № 3 със застроена площ от 67.25 кв.м., находящи се на подпокривния етаж в жилищна сграда 1, секция „А“ ; 19) ателие № 1 със застроена площ от 55.28 кв.м. ; 20) ателие № 2 със застроена площ от 60.17 кв.м., находящи се на партерния етаж в жилищна сграда 2, секция „А“; 21) ателие № 1 със застроена площ от 55.28 кв.м. ; 22) ателие № 2 със застроена площ от 60.17 кв.м., находящи се на партерния етаж в жилищна сграда 2, секция „Б“ ; 23) апартамент № 1, тип мезонет със застроена площ от 141.58 кв.м. ; 24) апартамент № 2, тип мезонет със застроена площ от 145.64 кв.м., находящи се на първия и втория етаж в жилищна сграда 2, секция „А“; 25) апартамент № 1, тип мезонет със застроена площ от 141.58 кв.м. и 26) апартамент № 2, тип мезонет със застроена площ от 145.64 кв.м., находящи се на първия и втория етаж в жилищна сграда 2, секция „Б“, както и прилежащите паркоместа.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като несъстоятелният длъжник „Здравец Инженеринг“ ООД /н/, който е конституиран като задължителен и необходим другар на ответника, няма управител и не е редовно призован, респ. не е надлежно представляван и е лишен от възможност да участва в производството. Касаторът поддържа тезата, че въззивният съд в нарушение на чл.229, ал.1, т.5 ГПК не е спрял производство въпреки разкритите обстоятелства за извършено престъпление при възлагане на ипотекираните имоти от ЧСИ. Излага и доводи за неправилност на въззивния акт като постановен при нарушения на процесуалния закон и материалноправните разпоредби. Заявява, че при формирането на извод за неоснователност на иска по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ съдът не е обсъдил предварителния договор за учредяване на ипотека върху право на строеж, подписан на 21.03.2008г. между „Кристиан 98“ ЕООД и „Здравец Инженеринг“ ООД, респ. не е съобразил, че атакуваната ипотека от 25.04.2008г. е за допълнително обезпечаване на стар дълг. Касаторът поддържа и твърдението си, че процесната ипотека е недействителна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.616, ал.2, т.2 ТЗ, тъй като се заобикаля редът на удовлетворяване на кредиторите. Излага доводи за неправилност на решението, с което са отхвърлени исковете на основание чл.647, ал.1 ТЗ, като счита за незаконосъобразни изводите на въззивния съд, че атакуваната ипотека е с възмезден характер; че е налице неразривна връзка на обусловеност между договора за ипотека и главния договор – споразумението за допълнителни парични вноски; че договорът за ипотека не е разпоредителна сделка и с него не се създава опасност от увреждане на кредиторите. Моли да се обезсили, евентуално да се отмени въззивното решение, като се постанови ново за уважаване на предявените искове.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК.
Касационният жалбоподател счита, че решението е недопустимо, евентуално твърди, че е очевидно неправилно.
Поддържа също така, че съдът се е произнесъл по три групи въпроси, обусловили изхода на спора: първата група- „1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните? и 2. Длъжен ли е съдът за вземе предвид всички релевантни факти до приключване на устните състезания във връзка с приложението на чл.235, ал.3 ГПК?“; втората група – „1. Договорът за ипотека има ли характер на безвъзмезден договор, когато е за обезпечаване на ДПВ?; 2. Какво е действието от гледна точка на неговата валидност, на договор, сключен за предоставяне на допълнителни парични вноски? и 3. Допустимо ли е съдът по свой почин да приеме, че не съществува вземане за ДПВ?“ и третата група- „1.Действителна ли е ипотеката, учредена в полза на кредитор, който в качеството си съдружник или акционер в неплатежоспособно търговско дружество е предоставил заем на дружеството и го е обезпечил с ипотека; Налице ли е заобикаляне на чл.616, ал.2, т.2 ТЗ и следва ли такъв кредитор да запази правото си на предимство, произтичащо от ипотеката и да удовлетвори първи цялото си вземане от договора за заем по силата на чл.722, ал.1, т.1 или следва да бъде поставен сред кредиторите по чл.722, ал.1, т.10 ТЗ; 2. Допустимо ли е приложението на чл.29 и чл.30 ГПК в съдебното производство, при което ответникът е дружество с ограничена отговорност /в несъстоятелност/ без управител през цялото време на съдопроизводството?“. По отношение на първите две групи въпроси твърди, че е допуснато противоречие с практиката на ВКС: по първия въпрос от първата група- с практиката, обективирана в решение №251/06.03.2018г., т.д.№593/2017г. на ВКС, ІІ т.о. и цитираните в него Постановление №1/1953г. на Пленум на ВС, ТР №1 от 04.01.2001г. по т.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение №212/01.02.2012г. по т.д.№1106/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и др.; по втория въпрос от първата група- с практиката, обективирана в решение №61, т.д.№741/2009г. на ВКС, І т.о., решение №105/2015г., т.д.№815/2014г. на ВКС, І т.о., решение №140/2015г., т.д.№3682/2014г. на ВКС, ІІ т.о.; по въпросите от втората група- с практиката, обективирана в решение №70/25.08.2014г., т.д.№3560/2013г. на ВКС, І т.о., решение №172/22.01.2015г., т.д.№3721/2013г. на ВКС, І т.о., решение №97/30.05.2013г., гр.д.№442/2012г. на ВКС, ІV г.о.
По отношение на въпросите от третата група се твърди, че има противоречива и/ или неправилна съдебна практика, а те са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Синдикът на „Здравец Инженеринг“ ООД /н/, конституиран по реда на чл.649, ал.3 ТЗ, не взема становище.
Ответникът „Кристиан 98“ ЕООД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Претендира разноски.
Ответникът „Здравец Инженеринг“ ООД /н/, призован по реда на чл.50, ал.2 ГПК, не представя отговор на касационната жалба в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от „СК-13 Финанс“ АД срещу „Здравец Инженеринг“ ООД /н/ и „Кристиан 98“ ЕООД евентуално съединени искове с правно основание чл.646, ал.2, т.2 ТЗ, чл.647, ал.1, т.1, т.6 и т.3 ТЗ за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на учредяването на договорна ипотека върху право на строеж на описания недвижим имот, както и исковете с правно основание чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността на „Здравец Инженеринг“ ООД /н/ на описаните недвижими имоти, въззивният съд излага доводи, че от доказателствата не се установяват елементите на фактическия състав на всяка от евентуално предявените претенции. Съдът приема за установени част от релевантните факти: провеждане на 20.02.2008г. на ОС на съдружниците в „Здравец Инженеринг“ ООД и вземане на решение за извършване на допълнителни парични вноски по чл.134 ТЗ, с оглед осъществяване на строителни дейности по изграждане на собствена на дружеството масивна жилищна сграда; подписване на споразумение, съгласно което съдружникът „Кристиан 98“ ЕООД се задължава да предостави до 31.12.2009г. сумата
1 500 000 евро за посрещане на нуждата от финансиране на строителните работи до завършване на жилищната сграда, която сума следва да му бъде възстановена не по-късно от 31.12.2010г., ведно с възнаграждение под формата на лихва в размер 18%, като дружеството се задължава да учреди в полза на съдружника ипотека върху правото на строеж, респективно върху обектите, изградени в груб строеж; подписването на нотариален акт №26, том II, рег. №2684, дело №198/2008г. от 25.04.2008г. на нотариус С. К., с който “Кристиан 98“ ЕООД, като съдружник в „Здравец Инженеринг“ ООД по реда на чл.134 ТЗ и на основание споразумение – протокол от общо събрание на съдружниците от 20.02.2008г. предоставя на дружеството допълнителна парична вноска от 1 500 000 евро, необходима за строителство на описаната жилищна сграда /сумата 125 000 евро е предоставена, а остатъкът от 1 375 000 евро ще бъде предоставен на равни месечни вноски до 31.12.2009г./, като цялата допълнителна парична вноска следва да бъде възстановена не по- късно от 31.12.2010г., а за обезпечаване на цялото вземане „Здравец Инженеринг“ ООД учредява в полза на “Кристиан 98“ ЕООД ипотека върху правото на строеж за изграждане на въпросната сграда. Съдът с оглед заключението на съдебно-счетоводната експертиза намира за доказано, че в периода 25.04.2008г.-23.06.2009г. “Кристиан 98“ ЕООД извършва в полза на „Здравец Инженеринг“ ООД плащания в общ размер 1 575 925.31 лева, включително: 1 437 824 лева – допълнителни парични вноски по банкова сметка; 13 740 лева – допълнителни парични вноски с разписка; 20 000 лева – аванс, образец акт 16 и 104 361.51 лева – суми платени към трети лица за сметка на „Здравец Инженеринг“ ООД. За установено е прието и обстоятелството, че по молба на взискателя „Кристиан 98“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист срещу „Здравец Инженеринг“ ООД е образувано изп.дело N2018510400907 на ЧСИ М. П., изпълнението е насочено върху ипотекираните имоти, които с постановление от 21.06.2011г. на основание чл.496 от ГПК са възложени на “Кристиан 98“ ЕООД. Въззивният съд намира за доказано и качеството на страните: на ищеца „СК- 13 Финанс“ АД качеството кредитор на ответното дружество „Здравец Инженеринг“ ООД с вземане на основание предварителен договор от 29.06.2009г. за изграждане и продажба на недвижим имот за сумата 76 740 евро с ДДС, а на ответника „Здравец Инженеринг“ ООД – на дружество в несъстоятелност /с решение №1708 от 28.07.2015г. по т.д. № 3032/ 2014 г. на САС на основание чл. 632, ал.1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност с начална дата на свръхзадължеността 31.12.2007г., постановено е прекратяване на дейността на предприятието и дружеството е обявено в несъстоятелност/.
При така изяснената фактическа обстановка въззивният съд намира, че в конкретния случай ипотечният договор не противоречи на чл.167, ал.2 ЗЗД, сключен е валидно и има своя предмет и основание, поради което възражението за нищожност в хипотезата на чл.26, ал.2 ЗЗД е неоснователно. Решаващия съдебен състав излага доводи, че въпреки безспорния факт на извършване на атакуваната сделка /договорна ипотека от 24.04.2008г., учредена от „Здравец Инженеринг“ ООД в полза на „Кристиан 98“ ЕООД/ в т. нар. подозрителен период /след началната дата на свръхзадълженост на „Здравец Инженеринг“ ООД и преди изтичането на двугодишния срок от деня на подаването на молбата по чл. 625 от ТЗ в хипотезата на чл.646, ал.3 ТЗ- страните по сделката са свързани лица по смисъла на §1, т.5 от ДР на ТЗ/, доколкото не се установява ипотеката да е учредена за обезпечаване на необезпечено дотогава вземане на кредитора „Кристиан 98“ ЕООД срещу длъжника „Здравец Инженеринг“ ООД, главният иск на основание чл.646, ал.2, т.2 ТЗ е неоснователен. Излага аргументи, че „необезпечени дотогава“ означава, че искът по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ е приложим единствено за предишни, стари вземания, докато в конкретния случай в ипотечния договор изрично е посочено, че обезпечението се учредява „за обезпечаване на цялото вземане в размер на 1 500 000 евро, падежът по което ще настъпи на 31.12.2010г.“, като според уговорката в т.І.2 от договора основната част от сумата – 1 375 000 евро ще бъде предоставена на равни месечни вноски до 31.12.2009г., т.е. съгласно условията на договора обезпеченото с ипотеката задължение възниква след учредяването на обезпечението. Излага и довод, че е налице изключението по чл. 646, ал.6, пр.1 ТЗ.
Въззивният съд намира за неоснователен и евентуалния иск с правно основание чл. 647, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като основателността на исковата претенция е обусловена от доказването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на три правнорелевантни факта: сделката да е безвъзмездна, страна по нея да е свързано лице с длъжника, да е била извършена в тригодишен срок преди подаването на молбата по чл. 625 ТЗ, а в случая не е налице безвъзмездност. Като приема, че договорът за ипотека по своята същност не е сделка с вещноправно действие, с присъщия й транслативен ефект, а правно действие, насочено към обезпечаване на изпълнението на задължението да бъде върната в уговорения срок сумата, която ще бъде предоставена от съдружника като допълнителна парична вноска, и възприемайки разрешението, дадено с решение № 97 от 30.05.2013 г. по гр.д. № 442/ 2012 г. на ВКС, IV г.о., съдът счита, че е налице възмездност в отношенията между страните по договора за ипотека, тъй като главният договор между тях, изпълнението на който се обезпечава с ипотеката, изобщо не би бил сключен, без сключването на договора за ипотека. Според споразумението, отразено в протокола от извънредното общо събрание на съдружниците от 20.02.2008г., срещу поетото от съдружника задължение да предостави сумата, представляваща допълнителна парична вноска, стои задължението на дружеството да учреди ипотека върху правото на строеж върху мястото или върху обектите в груб строеж.
Въззивният съд приема за неоснователен и евентуално съединения иск с правно основание чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, чийто фактически състав предвижда атакуваната сделка да уврежда кредиторите, страна по нея да е свързано лице с длъжника, да е била извършена в двугодишен срок преди подаването на молбата по чл. 625 ТЗ, тъй като не се доказва увреждане на кредиторите. Възприемайки даденото с решение №224 от 18.12.2017г. по т.д. №513/2017г. на ВКС, IІ т.о. разрешение на поставения въпрос, решаващият съдебен състав намира, че процесният договор за учредяване на ипотека върху имущество на длъжника за обезпечаване на негови собствени задължения към кредитора е извън обхвата на хипотезата на иска по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, тъй като нито сделката е разпоредителна, нито се обезпечава чужд дълг, респ. не се създава и опасност от увреждане на кредиторите.
За неоснователен е приет и евентуално предявеният иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, тъй като при безспорно доказания факт на извършването й в предвидения двугодишен срок и определянето й като възмездна, не се установява даденото значително да надхвърля по стойност полученото. Съдът приема, че основна характеристика на отменителните искове по чл. 647 ТЗ е доказване намаляване на съдържанието на масата на несъстоятелността, като пряка последица от разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с негово имущество или създаването на опасност от увреждане на кредиторите в случаите на учредяване на обезпечения за чужди задължения. Доколкото учредяването на договорна ипотека за обезпечаване на собствени задлжения на длъжника към кредитор не е сделка с вещноправно действие, няма разместване на имуществени блага от патримониума на обезпечителя към този на кредитора, и обратно. Ипотеката обезпечава кредитора до вписания размер на вземането и въпрос за адекватност, основана на парична равностойност на престациите по договора, не може да бъде поставен. С оглед неоснователността на исковете за недействителност на договорната ипотека за неоснователни са приети и обусловените искове с правно основание чл.34 ЗЗД и с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Независимо от горното касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим /т.1 на ТР№1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. При извършената служебна проверка настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо. Неоснователни са оплакванията на касатора за недопустимост на обжалвания съдебен акт поради лишаване на несъстоятелния длъжник „Здравец Инженеринг“ ООД /н/ от участие в процеса. Няма спор в съдебната практика, че по предявен от трето лице иск за прогласяване недействителност на договор надлежни ответници са страните по сделката, които следва да бъдат конституирани в процеса в качеството им на задължителни и необходими другари. Задължителното необходимо другарство изисква участие на всички другари в процеса като условие за неговата допустимост, като общото предяваване на иска от или срещу всички другари представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без която производството и постановения в него съдебен акт ще са недопустими. Съгласно задължителните указания по приложението на процесуалния закон, дадени т.6 от ТР №1/2013 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, когато правото на участие в процеса на задължителния необходим другар е нарушено, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство, поради което първоинстанционното решение следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане с негово участие.
В настощия случай исковете за обявяване недействителността на договора за ипотека на основание чл.646 и чл.647 ТЗ са предявени от трето лице- „СК-13 Финанс“ АД /в качеството му на кредитор на несъстоятелния длъжник/ срещу надлежните ответници „Здравец Инженеринг“ ООД /н/ и „Кристиан 98“ ЕООД /страни по ипотечния договор/, а съдът служебно е конституирал като съищец и синдика на „Здравец Инженеринг“ ООД /н/ , поради което са неоснователни възраженията на самия ищец за недопустимост на производството поради неучастие на надлежна страна.
Оплакванията в касационната жалба за нередовно призоваване на ответника „Здравец Инженеринг“ ООД /н/ и за неправилно приложение на разпоредбата на чл.50, ал.2 и ал.4 ГПК не се подкрепят от доказателствата по делото. Дружеството е призовавано на адреса на управление, като съобщенията са върнати в цялост с отбелязване, че намиращите се в офиса служители отказват да ги получат, а последната призовка – че фирмата не е на адреса, като е проведена процедура по чл.50, ал.4 ГПК. Независимо от изложеното, тези възражения, вкл. и възражението за ненадлежно процесуално представителство представляват твърдения за процесуални нарушения, които могат да обусловят неправилност на въззивното решение (чл.281, т.3, пр. 2 ГПК), но нямат за последица процесуална недопустимост. Тези процесуални нарушения могат да са основания за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК, но само по молба на заинтересованата страна, каквато касаторът /ищец по исковете/ не е. Навеждането на доводи за допуснати процесуални нарушения по отношение на друга страна в процеса представлява ненадлежно упражняване на чужди права, поради което е недопустимо.
Неоснователни са и оплакванията за постановяване на обжалваното възизвно решение при наличие на основание за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Съгласно константната практика на ВКС, производството по гражданското дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза – в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства – в хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК. За да спре производството на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК е нужно съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор и че не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство /в този смисъл са Решение № 116/15.05.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 745/2012 г., постановено в производство по реда на чл. 290 и сл. ГПК, определение №634/17.11.2015г. по ч.гр.д.№5418/2015г. на ВКС, ІІІ г.о.; определение №566/19.09.2013г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. №5301/2013г.; определение № 782/29.11.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 7165/2013г. и др./. В настоящия случай не се разкриват престъпни обстоятелства по делото, а такива се твърдят от ищеца във връзка с издаването на възлагателно постановление в изпълнителното производство, образувано по молба на взискателя „Кристиан 98“ ЕООД срещу длъжника „Здравец Инженеринг“ ООД, въз основа на изпълнителен лист за вземания по договор за заем и договорна ипотека, различни от процесните. С оглед изложеното съдът намира, че нито се разкриват престъпни обстоятелства в настоящото исково произовдство, за да е налице хипотезата на чл.229, а.1, т.5 ГПК, нито твърдените от ищеца престъпни обстоятелства са релевантни за изхода на спора.
С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо, поради което не е налице и основание за допускане до касация по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице и предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Първият поставен от касатора въпрос относно задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните е свързан с оплакването в касационната жалба, че въззивният съд при постановяване на обжалваното решение се е отклонил от съдебната практика, тъй като не е обсъдил доводите на ищеца за недействителност на атакуваната ипотека по чл.616, ал.2, т.2 ТЗ и чл.26, ал.1 ЗЗД и че ипотеката е за допълнително обезпечаване на стар дълг. Поставеният въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, но касаторът не обосновава наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към фактическите състави на предявените искове. Съдът е обсъдил подробно всички релевантни факти с оглед предмета на спора, така както е очертан от ищеца в исковата молба. При предявени искове по реда на чл.649 ТЗ с правно основание чл.646, ал.2, т.2, чл.647, ал.1, т.1, 3 и 6 ТЗ съдът не е бил длъжен да извършва анализ и преценка за нарушаване на разпоредбата на чл.616, ал.2 ТЗ, регламентиращ наред с чл.722 ТЗ реда за удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност. Неоснователно е твърдението, че въззивният съд не е обсъдил довода на въззивника, че атакуваната ипотека е за обезпечаване на стар дълг. Съдът въз основа на доказателствата по делото и с оглед цитираната съдебна практика е приел, че съгласно условията на договора обезпеченото с ипотеката задължение възниква след учредяването на обезпечението, т.е. изложил е аргументи, че това твърдение на ищеца е недоказано. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и да мотивира своя акт, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Вторият въпрос от първата група- за задължението на съда да вземе предвид всички релевантни факти до приключване на устните състезания във връзка с приложението на чл.235, ал.3 ГПК, е свързан с оплакването за постановяване на въззивното решение въпреки наличие на основание за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Така поставеният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан с оплакването на касатора за отказ на съда да спре производството, респ. недопустимост на постановеното решение, каквато в случая не е налице по изложените по-горе съображения.
По отношение на втората група въпроси /„1. Договорът за ипотека има ли характер на безвъзмезден договор, когато е за обезпечаване на ДПВ?; 2. Какво е действието от гледна точка на неговата валидност, на договор, сключен за предоставяне на допълнителни парични вноски? и 3. Допустимо ли е съдът по свой почин да приеме, че не съществува вземане за ДПВ?“/ настоящият състав на ВКС намира, че не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд не е обсъждал поставените въпроси в контекста, изложен от касатора, нито е основал решаващите си изводи въз основа на тях. Съдът изобщо не е обсъждал съществуване и валидност на договор за допълнителни парични вноски, нито е излагал мотиви, че не съществува вземане за ДПВ. Въззивният съд не е приел, че атакуваната ипотека е безвъзмезден договор, а с оглед установената съдебна практика е направил разграничение в кои хипотези може да се приеме за възмездна и в кои за безвъзмездна сделка, а с оглед на това разграничение е приел, че в процесния случай ипотеката обезпечава бъдещи вземания и има възмезден характер.
Не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по отношение на третата група въпроси, които са хипотетични и общо формулирани, не почиват на фактите по делото и не са разглеждани от въззивния съд. Извън предмета на спора са както валидността на ипотеката, учредена в полза на кредитор, имащ качеството съдружник или акционер в неплатежоспособно търговско дружество, който е предоставил заем на дружеството и го е обезпечил с ипотека, така и приложението на чл.616, ал.2, т.2 вр. с чл.722 ТЗ, поради което същите на са обсъждани и не е следвало да бъдат обсъждани във въззивното решение. Следва да се има предвид, че производството е образувано по предявени от ищеца в качеството му на кредитор на несъстоятелния длъжник иск за относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделка на основание чл.646, ал.2, т.2 ТЗ и евентуално съединени специални отменителни искове по чл.647 ТЗ, чийто фактически състав включва конкретни факти и обстоятелства, различни от общите основания за нищожност на сделките по чл.26 ЗЗД.
Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem”, т.е. законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да плати на ответника „Кристиан 98“ ЕООД разноските по делото в размер от 6 500 лева адв.възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1482 от 14.06.2018г. по т.д. №4283/2017г. на Апелативен съд С..
ОСЪЖДА „СК-13 Финанс“ АД, ЕИК[ЕИК] да плати на „Кристиан 98“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 6 500 лева разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.