О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
гр. София, 07.08. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д.№9 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „СК-13 Финанс“ АД, [населено място] срещу определение №2920/01.10.2018г. по т.д.№4283/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е допълнено постановеното по делото решение №1482 от 14.06.2018г. в частта за разноските, като е осъден „СК-13 Финанс“ АД, [населено място] да заплати на Апелативен съд- София на основание чл.77 ГПК сумата 11 851.61 лева държавна такса за въззивното производство.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на закона и моли да бъде отменено. Твърди, че по отношение на дължимите държавни такси за предявени искове за попълване на масата на несъстоятелността по чл.649 ТЗ има специална разпоредба – чл.649, ал.6 ТЗ, съгласно която ако искът бъде уважен, държавните такси се събират от осъдената страна, а ако бъде отхвърлен- от масата на несъстоятелността.
Ответникът „Кристиан 98“ ЕООД оспорва жалбата като излага съображения за правилността на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С решение №1482 от 14.06.2018г. по т.д. №4283/2017г. на Апелативен съд София е потвърдено решение №1026 от 29.05.2017г., постановено по т.д. №3529/2016г. на СГС, ТО, VІ-4 състав, с което са отхвърлени предявените от „СК-13 Финанс“ АД и конституирания като съищец по реда на 649, ал.3 от ТЗ синдик на „Здравец Инженеринг“ ООД /н/ срещу „Здравец Инженеринг“ ООД /н/ и „Кристиан 98“ ЕООД евентуално съединени искове с правно основание чл.646, ал.2, т.2 ТЗ, чл.647, ал.1, т.1, т.6 и т.3 ТЗ за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на учредяването на договорна ипотека върху право на строеж за изграждане на обекти в „Жилищна група с апартаменти, офиси, ателиета и гаражи“ върху УПИ II-803A, 1385, кв.18, по плана на [населено място], м. „Манастирски ливади- запад“, включваща в западната част жилищна сграда 1 (секция „А“ и секция „Б“) и в източната част на имота жилищна сграда 2 (секция „А“ и секция „Б“), извършено с нотариален акт №26, том II, дело №198/2008г.; както и иск с правно основание чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността на „Здравец Инженеринг“ ООД /н/ на същите недвижими имоти, находящи се в сградата, построена в УПИ II-803A, 1385, кв.18 по плана на [населено място] м. „Манастирски ливади- запад“.
С обжалваното определение САС допълва постановеното решение в частта за разноските като осъжда „СК-13 Финанс“ АД, [населено място] да заплати на Апелативен съд- София на основание чл.77 ГПК сумата 11 851.61 лева държавна такса за въззивното производство. Съдът излага аргументи, че съгласно чл.649, ал.6 вр. чл.620, ал.7 ТЗ държавната такса се събира от масата на несъстоятелността само в хипотезата на отхвърлен отменителен иск, предявен от синдика на несъстоятелния търговец.
С оглед изложената фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е основателна. Съгласно разпоредбата на чл.649, ал.6 ТЗ в производствата по предявени искове по чл.645, 646 и 647 ТЗ държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността. Препращането към разпоредбата на чл.620, ал.7 ТЗ е неправилно, тъй като тази норма се отнася само за разноските, направени от трето лице в производство по искове, предявени от синдика по чл.645, 646 или 647 ТЗ, които са отхвърлени, но не и за задължението за държавна такса. Нормата на чл.649, ал.6 ТЗ е ясна и не се нуждае от тълкуване, като законодателят е отчел обстоятелството, че независимо дали исковете са предявени от синдика или от кредитор, те ползват всички кредитори на несъстоятелния длъжник.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира за неправилно обжалваното определение, с което задължението за плащане на държавна такса за предявените искове с правно основание чл.646 и чл.647 ТЗ е вменено на ищеца. Определението на САС следва да се отмени, като се осъди несъстоятелния длъжник да плати дължимата държавна такса, която по силата на закона е за сметка на масата на несъстоятелността.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №2920/01.10.2018г. по т.д.№4283/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
ОСЪЖДА „Здравец Инженеринг“ ООД /н/ да плати по сметка на Апелативен съд- София сумата 11 851.61 лева държавна такса за въззивното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.