О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
гр. София,10.10.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №2019 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Либиан Навигейтър“ ЛТД срещу определение №17455/16.07.2019г., постановено по ч.гр.д. №5610/2019г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане №23346 от 25.01.2019г. по гр.д.№79006/2018г. на СРС, ГО, 69 състав. С първоинстанционното разпореждане е върната на основание чл.130 ГПК искова молба подадена от „Либиан Навигейтър“ ЛТД срещу „М. Трейд“ ЕООД, „М. Уест“ ЕООД, „Тектона“ ЕООД и ЧСИ Т. К., с която са предявени искове с правно основание чл.124, ал.4, изр.първо ГПК за установяване неистинност на известие за доставяне ИД PS 8000 01ZKCS D на „Български пощи“ АД и разписния лист в частта относно подписа на адвокат В. В., положен за получател.
Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно- постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че с известието за доставяне, за установяване на чиято неистинност е предявен искът, е връчено постановление за възлагане по изп.дело №9/2018г. на ЧСИ Т. К., №708 КЧСИ, което е обжалвано в срок. В производството по частна жалба срещу първоинстанционния акт, с който жалбата срещу постановлението е оставена без разглеждане като просрочена, е оспорено като неистинско самото известие в частта на подписа за получател. С оглед изложеното счита, че е спазен срокът за оспорване на процесния документ във висящото производство по обжалване на постановлението на ЧСИ, поради което искът е допустим, като се позовава на ТР №5/2012г., тълк.дело №5/12г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че има правен интерес да се установи неистинността на известието за доставяне и разписния лист със СПН, която е „най-сигурната и висша форма на защита, която законът предоставя“, тъй като между страните съществуват множество съдебни и бъдещи спорове във връзка с незаконосъобразните „пиратски актове по превземането на моторен танкер „БАДР“. Оспорва като незаконосъобразен изводът на въззивния съд, че оспорването на подписа за получател на известието за доставка е свързано само с обосноваване спазването на преклузивния срок за обжалване на акта на ЧСИ, който въпрос ще бъде решен във висящото производство по подадената частна жалба срещу определението за оставяне без разглеждане на жалбата срещу постановлението за възлагане на ЧСИ.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като касационният жалбоподател твърди, че въззивното определение противоречи на ТР №5 от 2012г. по т.д.№5/12г. на ОСГТК на ВКС, но не сочи кой е конкретният правен въпрос, обусловил изхода на спора и който е разрешен в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС. Поставя правният въпрос- „след като са спазени общите изисквания на ГПК по допустимостта на иска по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК и предпоставката, разтълкувана в тълкувателно решение №5 от 2012г., т.д. №5/12г. на ОСГТК на ВКС- да е направено редовно оспорване в производството, в което е представен документът, то следва ли съдът в производството по оспорване истинността на документ по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК да разсъждава относно интензитета на действието на това оспорване и оттук да прави изводи за наличие или не на правния интерес“, като поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа и наличие на основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност. Излага доводи, че съдът не е взел предвид наличието между страните на множество „съдебни и бъдещи спорове“, т.е. че ищецът има правен интерес със СПН да се реши въпросът за неистинността на документа, който би могъл да се използва многократно с немаловажни последици.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд, с което е върната исковата молба по реда на чл.130 ГПК, въззивният съд приема, че предмет на делото са искове с правно основание чл124, ал.4 ГПК за установяване неистинност на известие за доставяне ИД PS 8000 01ZKCS D на „Български пощи“ АД и разписния лист в частта относно подписа на адвокат В. В., положен за получател, като правният интерес на ищеца е обоснован с твърдения, че с неистинския документ е удостоверено връчването на 07.09.2018г. на постановление за възлагане на движима вещ /моторен танкер БАДР/ от 30.08.2018г. по изп.дело №9/2018г. на ЧСИ Т. К. с рег.№708 КЧСИ, жалбата срещу което е оставена без разглеждане с определение на ОС-Бургас, което се обжалва пред АС-Бургас /ч.гр.д.№114/2019г./, както и с аргумент, че с установяването на неистинност на документа със сила на пресъдено нещо ще се препятства възможността той да бъде използван занапред, вкл. и от съдебния изпълнител, чиито действия не са съобразени с постановеното от съда спиране на изпълнителното производство. Решаващият съдебен състав излага доводи, че за ищеца липсва правен интерес от така предявения иск, тъй като известието за доставяне, което има характера на официален свидетелстващ документ, е своевременно оспорено от жалбоподателя в производството по обжалване на определението по гр.д.№1755/2018г. на ОС-Бургас. В това производство ще се съберат доказателства и ще се установи дали документът е неистински- факт от значение за преценка на допустимостта на подадената от жалбоподателя частна жалба срещу постановлението за възлагане. Въззивният съд приема, че правен интерес от иска не се извежда и от въведените твърдения за осуетяване на възможността известието за доставяне да бъде използвано занапред, тъй като правният интерес от иска по чл.124, ал.4 ГПК трябва винаги да е конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване, съдържание и последици се определят от извода за истинност на процесния документ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Жалбоподателят твърди, че въззивното определение противоречи на ТР №5 от 2012г. по т.д.№5/12г. на ОСГТК на ВКС, но не сочи кой е конкретният правен въпрос, обусловил изхода на спора и който е разрешен в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС. Касационният съд може единствено да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос, поставен от касатора, но не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата. /т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Поставеният в т.3 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос- „след като са спазени общите изисквания на ГПК по допустимостта на иска по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК и предпоставката, разтълкувана в тълкувателно решение №5 от 2012г., т.д. №5/12г. на ОСГТК на ВКС- да е направено редовно оспорване в производството, в което е представен документът, то следва ли съдът в производството по оспорване истинността на документ по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК да разсъждава относно интензитета на действието на това оспорване и оттук да прави изводи за наличие или не на правния интерес“ не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил крайните изводи на въззивния съд и не е значим за изхода на спора. Въззивният съд е изложил като аргументи за липса на правен интерес от предявения иск на първо място- вида на документа, чиято неистинност се претендира да бъде установена- съобщение за връчване на постановление за възлагане на ЧСИ и на второ място- липсата на твърдения за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване, съдържание и последици са обусловени от установяването на неистинността на процесния документ. Съдът е отчел обстоятелството, че това е документ, удостоверяващ връчването на акт на ЧСИ и имащ значение единствено за преценката дали е спазен срокът за обжалване, респ. дали е допустима жалбата срещу действията на ЧСИ, която следва да се направи в конкретното производство по чл.435 и сл.ГПК. Въззивният съд не е изложил доводи във връзка с постановките на ТР №5/2012 по т.д.№5/2012г. на ОСГТК на ВКС; не е приел, че искът е недопустим, тъй като документът, чиято неистинност се претендира да бъде установена е оспорен по реда на чл.193 ГПК във висящото съдебно производство; не е обсъждал интензитета на действието на оспорването на съобщението за доставяне, нито е формирал крайните си изводи от такава преценка.
Настоящият съдебен състав счита, че не е налице и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай определението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №17455/16.07.2019г., постановено по ч.гр.д. №5610/2019г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.