О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
гр. София, 14.01. 2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д.№669 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Астра-С“ ЕООД, гр. София срещу решение №2604 от 09.11.2018г. по в.т.д.№1773/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което след отмяна на решение №142 от 22.01.2018г. по т.д.№649/2017г. по описа на СГС, ТО, 7 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от „Астра-С“ ЕООД против „Топлофикация София“ ЕАД главен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 12.04.2005г. за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди в частта му, касаеща прехвърлянето на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция за топлоснабдяване на сграда-етажна собственост, находяща се в гр. София, [улица], при цена от 26 450 лева, платима от „Топлофикация София“ ЕАД съгласно условията на чл.24 от договора, както и евентуалния иск по чл.79, ал.1 ЗЗД да бъде осъден ответника да сключи договор за изкупуване на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция /каквото задължение е поел с чл.24 от договора за присъединяване/ при цена от 26 890 лева.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва правилността на основния извод на съда, че не е доказано наличието на валиден предварителен договор за продажба на процесните съоръжения, като твърди, че цената е определяема, а падежът е посочен в чл.24 от договора за присъединяване, както и в чл.137, ал.3 ЗЕ. Поддържа и твърденията си за основателност на евентуалния иск. Моли да бъде отменено въззивното решение, като бъде постановено ново за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора:
1. „Договор за присъединяване към топлопреносната мрежа от 24.09.2003г. по своята правна същност инкорпорира ли в съдържанието си и предварителен договор за покупко-продажба на бъдеща вещ, чийто параметри са конкретизирани в предмета на договора и приложима ли е постановената практика на ВКС по отношение на електроенергийните съоръжения?“;
2. „Приложимо ли е по аналогия правилото за търговската продажба по чл.326, ал.2 ТЗ /ако не е уговорена цена, дължи се обичайната/ към договора по чл.137, ал.2 ЗЕ между търговци, в който смисъл е решение №59 от 10.09.2010г. по т.д.№511/2009г., ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК?“;
3. „Следва ли да бъде отхвърлен искът по чл.19 ЗЗД само поради липса на уговорена цена на съоръжението за присъединяване на топлопреносната мрежа, като се съобрази характерът на подписания договор, а именно- покупко-продажба на бъдеща вещ, чиято цена съгласно ЗЕ е определяема?“.
Твърди, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №59 от 10.09.2010г. по т.д.№511/2009г., ІІ т.о.; решение №247 от 27.02.2015г. по т.д.№2952/2013г., І т.о.; решение №7 по т.д.№59/2013г., ІІ т.о.- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа и наличие на основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК- въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция за топлоснабдяване на сграда-етажна собственост, въззивният съд излага доводи, че с оглед доказателствата по делото не може да се приеме, че уговореното между страните в чл.24 от договора за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, съставлява предварителен договор за покупко-продажба на съоръжението, тъй като липсват уговорки относно съществените условия на договора за покупко-продажба – предмет, цена и уговорен падеж на задължението за сключване на окончателен договор. По отношение на цената изобщо няма постигнато съгласие, липсва и уговорка в какъв срок следва да се сключи окончателен договор. Като неоснователен е отхвърлен и предявеният при условията на евентуалност иск по чл.79 ЗЗД, като решаващият съдебен състав се аргументира, че за да бъде осъдено ответното топлофикационно дружество да сключи договор за изкупуване на съоръженията, изградени от ищеца, в договора за присъединяване на потребители следва да е уговорена цена, на която да се изкупят същите. Тази цена не би могла да бъде определена от вещо лице в съдебното производство, а следва да е уговорена между страните- да е елемент от договора за присъединяване, в който съобразно чл.137, ал.3 ЗЕ трябва да намери отражение и реда за прехвърляне на собствеността.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Отговорът на поставените въпроси предполага преценка на конкретните факти и обстоятелства, твърдени от страните и анализ на доказателствата по делото, включително тълкуване на клаузата на чл.24 от договора за присъединяване към топлопреносната мрежа от 24.09.2003г., т.е. контрол по отношение правилността на решението. Проверката за правилността на изводите на въззивния съд относно наличието на фактическия състав на чл.19, ал.3 ЗЗД, вкл. договарянето на определяема цена, е извън правомощията на касационния съд в първата фаза на производството- преценка за наличие на основания за допускане до касационно обжалване. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, както и на формираните правни изводи на база на тълкуване на сключения между страните договор, са основания за необоснованост на въззивния акт и подлежат на проверка съгласно чл.281, т.3 ГПК, но само след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос.
Третият въпрос не е поставен коректно, тъй като въпреки лаконичните мотиви въззивният съд приема, че уговореното между страните в чл.24 от договора за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, не съставлява предварителен договор за покупко-пордажба на съоръжението, тъй като липсват уговорки относно съществените условия на договора за покупко-продажба- предмет, цена и уговорен падеж на задължението за сключване на окончателен договор. За да отхвърли иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, съдът е счел, че от доказателствата по делото не се установява както постигнато съгласие за продажна цена, така и за останалите съществени елементи на сделката. Доводите и твърденията за необоснованост на изводите на съда и допуснати нарушения на материалния закон биха представлявали основания за касиране на въззивното решение като неправилно съгласно чл.281, т.3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноските за касационното производство- 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2604 от 09.11.2018г. по в.т.д.№1773/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.
ОСЪЖДА „Астра-С“ ЕООД, [населено място] да плати на „Топлофикация София“ ЕАД, [населено място] на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 150.00 лева разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.