5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
гр. София, 05.12. 2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д.№593 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Сибайт” ЕООД, [населено място] срещу решение №6188 от 04.10.2018г. по в.гр.д.№13569/2017г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-б въззивен състав, с което е потвърдено решение от 28.02.2017 г. на СРС, ІІ ГО, 55 състав, постановено по гр. дело №17535/2015г., като на въззиваемата страна са присъдени разноските по делото. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Сибайт“ ЕООД срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД иск на основание чл.79 ЗЗД за осъждане на ответника да възстанови прекъснато електрозахранване за имот – ресторант, находящ се в [населено място], [улица], като на ответника са присъдени разноските по делото. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника- Е. З. А..
В касационната жалба се твърди, че при постановяване на обжалваното решение Софийски градски съд е допуснал нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, водещи до неправилност на решението. Касаторът поддържа, че въззивният съд е стигнал до незаконосъобразния извод, че материално легитимиран да отговаря по предявения иск е „ЧЕЗ Електро България“ АД, с когото имало пописан договор за продажба на електрическа енергия, като е игнорирал факта, че прекъсване и възстановяване на електрозахранването е в компетенциите на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /ЗЕ и ОУ на електроразпределителното предприятие/. Излага доводи, че неправилно съдът е приел, че при оттегляне на съгласието на собственика на имота, въпреки наличието на договор с наемателя, електроразпределителното дружество законосъобразно е прекъснало електроснабдяването. Моли да се отмени обжалваното решение и да бъде уважен искът.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1.Кой е пасивно материално правно легитимиран по иск на потребител за възстановяване на електрозахранване- „ЧЕЗ Разпределение България“ АД или „ЧЕЗ Електро България“ АД? и 2.Има ли право „електро дружеството“ да прекъсне, респ. да откаже да възстанови електрическото захранване при наличие на договор за ел.снабдяване с потребител, който е наемател на съответния обект, ако собственикът на имота е оттеглил съгласието си за присъединяване на наемателя към ел.мрежата?
Ответникът „ЧЕЗ Разпределение България“ АД оспорва касационната жалба като неоснователна.
Третото помагач Е. З. А. не депозира становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от „Сибайт“ ЕООД срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД иск за осъждане на електроразпределителното дружество да възстанови прекъснато електрозахранване за имот – ресторант, находящ се в [населено място], [улица], въззивният съд приема, че от доказателствата по делото не се установява към 28.01.2015г. /датата на прекъсване на електрозахранването/, както и след този момент да съществува договорно правоотношение между ищцовото дружество и ответника относно процесния имот, т.е. не се доказва ищецът да притежава качеството ползвател на електроразпределителната мрежа по смисъла на чл.1, ал.2 и чл.4, ал.1 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Решаващият съдебен състав след анализ на договора от 14.06.2013г. и споразумението към него от 18.06.2013г., сключени между ищеца и „ЧЕЗ Електро България“ АД, както и на доказателствата за разваляне от 12.01.2015г. на наемния договор, по силата на който ищцовото дружество е било наемател на процесния имот и последващото споразумение между собствениците и „ЧЕЗ Електро България“ АД за продажба на електрическа енергия за този имот, както и на чл.1, ал.2, чл.4, ал.1 и чл.6, ал.1 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, излага мотиви, че ползвател на електроразпределителната мрежа е всяко лице, чийто обект е присъединен към тази мрежа по реда на действащото законодателство, като по общо правило за потребител, респ. за страна по договора с електроразпределителното дружество следва да се счита собственикът на имота, присъединен към електроразпределителната мрежа, а с оглед разпоредбите на Наредба №6 от 9 юни 2004 г. за ПППЕЕПРЕМ (отм.) и Наредба №6 от 24 февруари 2014 г. за ППКЕЕПРЕМ такова качество може да имат наемателите и ползвателите на имота, но по делото не се установява ищецът към релевантния момент на прекъсване на ел.захранването на процесния имот да е имал такова качество. Въззивният съд приема, че страните не са обвързани от валидно облигационно правоотношение, поради което искът на ищеца да бъде осъден ответника да възстанови електрическото захранване за описания имот е неоснователен.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените материалноправни въпроси не са разрешени от съда, респ. не са обусловили изводите му за неоснователност на исковата претенция. Въззивният съд не е отхвърлил иска поради предявяването му срещу лице, което не е пасивно материалноправно легитимирано, а поради липсата на активна материалноправна легитимация на ищеца да претендира възстановяване на електрозахранването на процесния имот. Изложени са мотиви, че ищецът няма качеството ползвател на електроразпределителната мрежа, респ. страна по договора с електроразпределителното дружество, тъй като не е собственик, чийто обект е присъединен към тази мрежа по реда на действащото законодателство, нито наемател и ползвател на имота. Съдът изобщо не е обсъждал въпроса кое от двете дружества- търговецът на електрическа енергия или електроразпределителното дружество дължи възстановяване на прекъснатото електрозахранване, нито е коментирал оттегляне на съгласието на собственика на имота в контекста на поставения от касатора въпрос. Решаващият съдебен състав след съвкупна преценка на доказателствата е приел, че ищцовото дружество няма качеството ползвател на електроразпределителната мрежа, поради което в правната му сфера няма и право да претендира възстановяване на прекъснатото по искане на собствениците на имота електрозахранване.
Поради изложеното, съдът счита, че поставените от касатора въпроси не са обусловили изводите в обжалваното решение, съответно въпросите не могат да обосноват наличието на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 ГПК. В тази насока са и задължителните разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №6188 от 04.10.2018г. по в.гр.д.№13569/2017г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-б въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.