О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
гр. София,08.11.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №2202 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от И. Т. М. срещу определение №2078/21.06.2019г., постановено по ч.гр.д. №2895/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 29.03.2019г. на СГС, ГО, 24 състав по гр.д.№1232/2019г. за оставяне без уважение на молбата му по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса и разноски по делото.
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно- постановено при нарушение на закона и необоснованост и за постановяване на ново за уважаване на искането му за освобождаване от държавна такса и разноски. Излага доводи, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, приемайки необосновано, че качеството едноличен собственик на капитала на търговско дружество, съдружник в търговско дружество и управител на търговско дружество предполага наличие на доходи. Намира за необосновани и мотивите на съда, че той и семейството му имат достатъчно доходи и имущество за плащане на дължимите такси и разноски за цялото производство.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като касационният жалбоподател сочи следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:
1. Относно предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК и необходимостта от извършване на преценка доколко материалното състояние на ищеца, съпоставено с размера на цялата дължима държавна такса, му позволява нейното заплащане?
2. Качеството на едноличен собственик на капитала на търговско дружество, на съдружник в търговско дружество и на управител на търговско дружество презумира ли наличие на доходи за това лице и преценката на основателността на молбата по чл.83, ал.2 ГПК налага ли съдът да изследва обстоятелството дали дружеството осъществява дейност, респ. може ли да носи доход?
Поддържа, че поставените въпроси са значими за решаващите изводи на съда, като въззивното определение противоречи на трайната практика на ВКС, обективирана в цитираните актове: определение №26/15.01.2019г., ч.гр.д.№4789/2018г., ГК, ІV г.о.; определение №589/17.12.2018г., ч.гр.д. №4467/18г., ГК, ІV г.о.; определение №207/14.05.2018г., ч.гр.д. №1661/2018г., ГК, ІІІ г.о. и др.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да потвърди първоинстанционно определение на СГС, с което е оставено без уважение искането на ищеца И. М. по реда на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса и разноски за производството, въззивният съд приема, че молителят има възможност да заплати дължимата държавна такса по делото в пълния й размер, предвид доказателствата за имущественото му състояние и невписване в декларацията на всички обстоятелства, имащи значение за него. Изводите за имущественото състояние на молителя са направени от съдебния състав въз основа на декларирани /месечна заплата/ и недекларирани обстоятелства /липса на недвижими имоти и МПС, недеклариране на заболявания и плащане на издръжка на непълнолетни лица/, както и служебно направени по делото справки за притежавани недвижими имоти и автомобили, както и за участие в търговски дружества. Прието е за установено, че М. има доходи от трудова дейност в размер от 285 лева месечно; вписан е като ползвател на 9 броя МПС, две от които закупени през м.януари 2019г.; притежавал е два жилищни недвижими имота; притежава земеделски имоти в гр. Банкя; регистриран е като търговец.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените въпроси относно предпоставките за освобождаване от държавна такса и дължимата от съда проверка в производството по чл.83, ал.2 ГПК отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са значими за изхода на делото и са обусловили крайните изводи на съда. По отношение на тях са налице и допълнителните предпоставки за допускане до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК- противоречие с практика на ВКС, обективирана в цитираните в изложението по чл.284, ал.3 ГПК определения, както и в много други. Съгласно константната практика на ВКС в производството по искане за освобождаване от държавна такса и разноски по делото съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК- страната разполага ли с достатъчно средства да ги заплати. Тази преценка винаги е конкретна, т.е. извършва се по конкретното дело въз основа на декларация от молителя и доказателства за релевантните факти. Съдът следва да вземе предвид обстоятелствата, посочени в разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК – доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата му заетост, възрастта му и всички конкретни обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавни такси и на разноски за производството по делото. Тази преценка се извършва въз основа на декларация, подадена от молителя, на посочени и представени от него доказателства, като съдът може да го задължи да представи и други доказателства, както и и служебно да събере такива. След изясняване на цялостното имуществено състояние на страната и на останалите относими обстоятелства в конкретния случай, съдът е длъжен да ги съпостави с пълния размер на съответната дължима за производството държавна такса, евентуално – и разноски, и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да ги заплати. В този смисъл са и разясненията в мотивите към т.12 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай въззивният съд се е отклонил от цитираната съдебна практика, като не е анализирал обстоятелствата по чл.83, ал.2, т.1-7 ГПК и не е извършил преценка за възможността на ищеца с разполагаемите средства да плати дължимата държавна такса, която за първоинстанционното производство е в размер от 12 883.60 лева, както и евентуалните съдебни разноски. Вместо това, съдът е обсъждал ирелевантни за преценката по чл.83, ал.2 ГПК обстоятелства – че ищецът е притежавал жилищни недвижими имоти, които е отчуждил; че бил вписан като ползвател на множество МПС, две от които са били закупени през 2019г.; че не е декларирал да страда от заболяване, пречещо му да полага труд. Преценката за възможността на молителя да плати дължимите по делото такси и разноски е конкретна и се прави към момента на самото искане по чл.83, ал.2 ГПК, поради което обстоятелствата, че лицето не е декларирало заболявания, водещи до ограничаване на трудоспособността и че някога в миналото е притежавало имущество /жилищни и земеделски имоти, които са отчуждени/ не могат да обусловят извод за материалното му състояние в релевантния момент. От представените доказателства и служебно изискваните от съда справки от АВп, КАТ и НОИ се установява, че молителят получава месечно трудово възнаграждение в размер от 286.71 лева и притежава 0.17 ид.част от имот с площ от 162 кв.м. в гр. Банкя и автомобил Фиат 125 с регистрация от 1980г., със служебно прекратена регистрация в КАТ. Липсват доказателства ищецът- молител в производството по чл.83, ал.2 ГПК да получава други доходи, вкл. възнаграждение като управител на търговско дружество или дивидент като съдружник. Вписването му като ползвател на МПС не означава, че той е собственик на тези автомобили, още по-малко може да се направи извод, че след като два от тях за закупени през м.януари 2019г. това означава притежаване от ищеца на достатъчно парични средства за плащане на всички дължими такси и разноски по делото.
С оглед изложеното и като взе предвид семейното и имуществено състояние на молителя, както и останалите обстоятелства по чл.83, ал.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че молителят следва да бъде освободен от съдебни разноски и от държавна такса за предявените искове за сумата над 100 лева до пълния дължим размер от 12 883.60 лева.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №2078/21.06.2019г., постановено по ч.гр.д. №2895/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение от 29.03.2019г. на СГС, ГО, 24 състав по гр.д.№1232/2019г. в частта за оставяне без уважение на молбата му по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от разноски по делото и държавна такса за сумата над 100 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 ГПК И. Т. М., ЕГН [ЕГН] от заплащане на съдебни разноски и държавна такса за предявените искове по гр.д.№1232/2019г. по описа на СГС, 24 състав за сумата над 100 лева до пълния дължим размер от 12 883.60 лева.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата обжалвана част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.