3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 817
гр. София, 08.11.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 06 ноември , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №527/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния представител на [община] срещу решение № 65/27.02.2012 г. на Пловдивски апелативен съд/ П./по в. гр.д. №1315/2011 г., с което е потвърдено решение №40 от 21.04.2011 г. по т.д. №114/2011 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-гр. Х. за сумата от 37 478,44 лева- обезщетение до размера на стойността на повреден при извършване на СМР участък от път.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба не изразява становище в отговор на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за вреди в следствие на лошо изпълнение по договор за извършени строително-ремонтни работи по прекарване на външен канал за хотел на ответника през недвижим имот-публична общинска собственост, за което е учредено съответното сервитутно право от страна на Общината и е издадено строително разрешение 0400/10.11.2005 г.в полза на ответното дружество. След извършването на последните и приемането по надлежен ред на така извършените СМР се установява, че част от пътната настилка над подземното съоръжение/канал/ е пропаднала. Претенцията е за заплащане на стойността на необходимия ремонт включително полагане на нова асфалтова настилка. Съдът е счел иска за неоснователен, доколкото двугодишният гаранционен срок по чл.20 ал.4, т.8 от Наредба №20 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти изд. от МРРБ е изтекъл.
От страна на жалбоподателя се сочат като правни въпроси от значение за изхода на спора, тези за приложимостта на гаранционния срок по чл.20 ал.4, т.8 от Наредба №20 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти. Претендира се, че по тези въпроси е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, от ГПК.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., се приема, че преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост, още повече, че вторият от наведените правни въпроси се отнася именно до въпроса за допустимостта. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ето защо, доколкото изложените в обстоятелствената част на исковата молба като правопораждащи факти навеждат на съмнения за разминаване по основание/договорно или деликтно/ на предявения иск , с този, по който съдът се е произнесъл, то налице са индиции за недопустимост на обжалваното решение , поради което следва да се допусне касационно обжалване. Самата преценка за допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 65/27.02.2012 г. на Пловдивски апелативен съд/ П./по в. гр.д. №1315/2011 г.
УКАЗВА на касатора [община] да внесе по сметка на ВКС на основание чл.18 ал.2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата сумата от 749,57 лева в едноседмичен срок.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.