О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№967
[населено място], 21.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
К. Г.
като изслуша докладваното от съдия Г. т. д. № 1269 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от изпълнителния директор К. Т., чрез пълномощника адв.Т. Марков против решение № 322/12.12.2014г. по в.гр.д. № 451/14г. на Габровски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 207/14.05.2014г. по гр.д.№ 2077/13г. на Габровски районен съд за осъждане на касатора да заплати солидарно с [фирма] на [община] сумата от 18 500 лв., ведно със законната лихва считано от 13.09.2013г. до окончателното й изплащане, на осн.чл.55,ал.1 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията [община] оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за строителство като касаторът се е задължил да построи възложения му обект в срок от 45 дни, считано от 13.03.2013г. Изпълнил е само част от възложеното – изработване и предаване на техническа документация. Съобразно договореното ГОС е намерил, че в тежест на изпълнителя е било да поиска съдействие от възложителя, ако това е необходимо за изпълнение на работите. Доказателства за такова искане не са били ангажирани от касатора. Следователно ответникът по касацията е изправна страна по договора и валидно го е развалил поради неизпълнение на СМР от страна на касатора. С оглед авансовото плащане на цялото дължимо възнаграждение въззивната инстанция е приела, че на общината следва да се върне дадената сума без дължимото за техническата документация и е уважила иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД до размера на 18 500 лв.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпросите: „1/ Може ли да бъде неизправна страна и да носи отговорност лице, което не е упражнило договореното в негова полза право да иска съдействие от другата страна? ; 2/ Може ли да бъде задължен изпълнителят по договор за строителство да инициира процедура по чл.157 ЗУТ?” Въведено е допълнително основание за допускане на касационно обжалване – въпросите, по които се е произнесъл окръжният съд в обжалваното решение, са от значение за точното прилагане на закона .
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По отношение на поставените от касатора въпроси не са налице така изложените изисквания нито относно общото основание, нито относно допълнителните критерии по чл.280, ал.1 ГПК за селектиране на касационна жалба.
Въззивният съд се е произнесъл и по двата формулирани въпроса, но дадените по тях отговори е извел след като е тълкувал съдържанието на договорна клауза и доказателствата по делото с оглед така установеното от страните правило на поведение. Касаторът счита, че тълкуването на въззивния съд противоречи на духа на свободното договаряне на осн. чл.20 и чл.20а ЗЗД. Следователно релевантен за формулирането на общото основание по чл.280,ал.1 ГПК е проблемът за даденото от ГОС тълкуване на договорна клауза. Тълкуването се включва в решаващата дейност на съда по същество, поради което въпросите свързани с нея биха представлявали правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, ако са обвързани с доводи за несъобразяване с критериите, посочени в правната норма – необходимо е да се търси действителната обща воля на страните; отделните уговорки трябва да се ценят във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъл, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Нарушението на правилата за тълкуване следва да е ясно и точно посочено от касатора с оглед на конкретните обстоятелства по спора, докато обсъждането на отделни доказателства представлява оплакване за необоснованост на въззивния акт, което не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК.
Отделно от това като допълнително основание в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочено – значение за точното прилагане на закона. Съгласно дадените разяснения по ТР №1/19.02.2010г. касаторът е длъжен да постави конкретен въпрос и допълнително основание по чл.280, ал.1 , т.1-т.3 ГПК, като касационният съд е ограничен в зададената рамка да извърши своята дейност по селекция, без да има право сам служебно да извежда тези въпроси. В случая така формулираното от касатора допълнително основание не изпълва в цялост изискуемото съдържание на критерия по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – точното приложение на закона и развитие на правото. Посочените две хипотези формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване. Касторът се позовава само на първата хипотеза – точното прилагане на закона, не и на втората – развитие на правото. Освен това не излага доводи кои възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба във връзка с поставените от него правни въпроси следва да се преодолеят и защо счита, че е необходимо изменение на задължителната практика и практиката по отделните казуси.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството се присъждат в полза на ответника по касацията в размер на 1920лв.с ДДС, за които има представен списък и доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 322/12.12.2014г. по в.гр.д. № 451/14г. на Габровски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 207/14.05.2014г. по гр.д.№ 2077/13г. на Габровски районен съд за осъждане на [фирма], [населено място] да заплати солидарно с [фирма] на [община] сумата от 18 500 лв., ведно със законната лихва считано от 13.09.2013г. до окончателното й изплащане, на осн.чл.55,ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [община] сумата от 1920лв. с ДДС – разноски пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.